Публикация
Интерактивният справочник за лечение и диагностика на COVID-19 вече е факт
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, д-р Георги Димитров, д-р Трифон Вълков и д-р Димитър Димитров представиха Интерактивния справочник за диагностика и лечение на Covid-19, създаден и насочен изцяло към лекари. Тримата медици са негови автори, а рецензията е на проф. д-р Майда Тихолова, д.м.
„Особено горд съм с това, което представяме днес. Това е световният опит, натрупан при борбата с лечение от Covid-19, синтезиран, преведен и безвъзмездно предоставен за ползване. Това е огромен труд и най-ценното е, че е създаден от колеги - лекари и е насочен изцяло към лекари”, заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
Д-р Димитър Димитров уточни, че справочникът е базиран на страните с най-ниска смъртност от Covid-19.
„Събрахме опита на четирите страни с най-ниска смъртност и от техните протоколи за лечение на Covid-19 от по 400 страници създадохме справочник под 100, което много ще улесни колегите“, допълни д-р Димитров.
Алгоритмите в справочника ще подпомагат за по-лесния и бърз триаж на пациента, разясни д-р Трифон Вълков.
„Те могат да се използват, както от лекарите в болничната помощ, така и от тези в доболничната и в спешната помощ. Тяхната успеваемост е над 95%”, аргументира се д-р Вълков.
По време на представянето на интерактивния справочник д-р Георги Димитров демонстрира в реално време как работят част от многото калкулатори и алгоритми, които съдържа той. С тяхна помощ
медиците могат бързо да преценят дали пациентът е за интензивно лечение в болница
дали е подходящо да бъде изписан от лечебното заведение, да се изчисли болнична смъртност и 30-дневната смъртност след изписване от болница.
„Ползването на справочника прави болестта напълно предвидима“, каза в заключение д-р Георги Димитров.
Справочникът съдържа най-същественото от протоколите за лечение на COVID-19 на държавите с най-ниска смъртност от болестта
Израел, САЩ, Англия и Германия. В него са вградени алгоритми за обективно оценяване на състоянието и адекватното поведение към пациента преди по време на хоспитализацията и след дехоспитализацията. Съдържанието включва още таблици и диаграми, обобщаващи есенцията на диагностиката и лечението в различните фази на заболяването, както и препратки към видеа и рецензирани динамични източници и протоколи.
Бърз достъп до него е осигурен на сайта на БЛС. Справочникът е издаден и в печатен вариант, който ще се разпространява безплатно сред лекарите в цялата страна.
И още: Подготвени са брошури с QR - код, при сканирането, на които се стига отново до интерактивния справочник. Те ще бъдат допълнително разпратени из цялата страна.
Коментари
След като прочетох справочника, възникват следните въпроси:
Благодарим за интереса към справочника и зададените въпроси.
Фокусът и формата на този труд е за бързо, лесно и достъпно клинично прилагане. За това, е направен като протоколен “наръчник”.
Вие описвате метаанализ/литературен обзор който, макар, че е много полезен и информативен, не е клинично приложим и подходящ за бърза справка в отделението или кабинета на ОПЛ.
Този рецензиран справочник обобщава и унифицира различните терапевтични препоръки извадени от цитираните проучвания и западните “гайдлайни” ползвани като източници. Ако трябваше да се включат и статистически данни от всяко едно проучване, справочникът щеше да е много по обемен, едва ли клинично приложим и с формата на научен учебник.
Ако все пак се интересувате от тези данни, моля ви, разгледайте дадените цитати и препратки (включително и ~400 страничния NIH протокол).
По принцип справочникът е насочен към лекари от болничната помощ, но нещата които ви интересуват са описани в него. Поведението на ОПЛ засяга само предклинични/асимптоматични пациенти, както и пациенти с лека тежест на заболяването (ст.10 и 12).
Това включва:
1. Симптоматичното лечение (което е описано на ст. 19)
2. Информирането на пациента за различните алармиращи симптоми (имаме препратка към видео от NHS изясняващо това).
3. Активното следене на пациенти с висок риск за прогресия към по тежък стадий на заболяването (описани са факторите в справочника и съответните алгоритми). Ако сатурацията на пациента е продължително време под 93% на въздух, той вече е за болница!
4. Рентгеновите патологични находки не са индикация за хоспитализация (освен при >60% засягане) сами по себе си и особено при пациенти без клинична и лабораторна индикация.
5. PCR има ~ 70% чувствителност, антигенният тест е с по малка. Знаете много добре, че в медицината не се вземат решения само на базата на един показател/критерий.
PS. Антимикробната профилактика (която НЕ СЕ препоръчва при COVID-19) съществува. Даже се прилага предоперативно за предотвратяване на SSI или за превенция на бактериален ендокардит при предразположени пациенти.
С уважение,
Авторите.