Внимание, кърлежи!

Интервю за сп. Betty 

Текст: Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м., Първа клиника по инфекциозни болести при Катедра „Инфекциозни болести“ към Военномедицинска академия–София.

От Лаймска борелиоза през Марсилска треска и Ку-треска до Туларемия – това може да ни донесе „непредвидената среща“ с кърлеж при разходка в парка или планината.

Можем ли да избегнем коварното ухапване? Как да действаме, ако няма лекар наблизо, който да извади кърлежа? И за кои симптоми трябва да сме нащрек, ако наскоро сме били ухапани? Попитахме гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м., която е част от екипа на Първа клиника по инфекциозни болести при Катедра „Инфекциозни болести“ към Военномедицинска академия–София от 2009 г. насам. Специализирала е инфекциозни болести в Lausanne University Hospital (CHUV), Швейцария. Преминала е и следдипломно обучение по различни теми от инфектологията в Австрия, Гърция, Италия, Франция и Швейцария. Д-р Баймакова е автор и съавтор на над 100 научни публикации и на повече от 40 научни съобщения. Два пъти печели приза „Млад медик“ (2015 и 2017 г.), носител на наградата "За жените в науката 2018 (For Women in Science 2018)", награда "Лекар, на когото българите вярват 2020", а битката с коронавируса на първа линия ú носи наградата „Борба с пандемията COVID-19“.

С хубавото време идва и „сезонът на кърлежите“. Превенцията от ухапване е най-важна, за да не рискуваме коварна инфекция. Но как да се опазим от „невидимата заплаха“, която ни дебне по време на разходка сред природата? „Когато говорим за превенция при кърлежово-преносими заболявания, основният фокус е върху личните предпазни мерки. Те могат да включват: избягване на зони с кърлежи, носене на защитно облекло, използване на репеленти и акарициди, проверка и оглед на тялото (след разходка), промяна на ландшафта в близост до жилищните райони, така че средата да стане по-трудно обитаема за кърлежите“, обяснява д-р Магдалена Баймакова. И дава конкретни и ценни съвети, които могат да ни спасят от неприятна диагноза.

Сушилнята ги убива за 10 минути

„При разходка в планината, парка или гората е препоръчително да бъдем облечени със светли дрехи, покриващи максимално тялото, ръцете и краката“, съветва специалистът по инфекциозни болести. Най-сигурно е крачолите на панталона да са вмъкнати в чорапите. „След разходка в природата е добре да направим оглед на тялото, като обръщаме внимание на гънките, където кожата е най-тънка, чувствителна и „удобна” за кърлежите – зад ушите и окосмената част на главата“, отбелязва инфекционистът. Хубаво е, прибирайки се, да проверим щателно и дрехите си – тъй като членестоногите много често се закачат по тях и можем да ги внесем неволно у дома. „Добра практика в тези случаи е след разходка да бъдат поставени в сушилня – след 10 минути на горещ въздух кърлежите умират“, препоръчва още специалистът от ВМА. Ако пък облеклото ни е за пране, това задължително трябва да стане на висок градус, а не с хладка или студена вода.

Как да изберем репелент?

„Добре е да знаем, че има репеленти както за дрехи, така и за тяло“, напомня д-р Баймакова. И съветва да търсим продукти, в които присъства някоя от следните съставки: DEET, пикаридин, IR3535, масло от лимонов евкалипт, para-menthane-diol или 2-undecanone. Родителите на мъници обаче трябва да имат „едно наум“ при избора. „Обръщам внимание, че при деца до 3-годишна възраст не бива да се използват репеленти, съдържащи масло от лимонов евкалипт или para-menthane-diol. Най-добре е да се запознаем внимателно с указанията на производителя и неговите препоръки“, допълва инфекционистът.

Вади се бавно и без усукване

Колкото и да сме предпазливи обаче, понякога кърлежите ни „надхитряват“. Как да действаме тогава? „Ако намерим кърлеж, впит в тялото ни, е най-удачно да потърсим лекар, който да го отстрани. В случай че нямаме достъп до медицинска помощ, можем сами да се опитаме да го извадим. За целта е най-добре да използваме пинсета“, обяснява д-р Баймакова. И напомня, че трябва да я дезинфекцираме с медицински спирт преди и след „процедурата“. „Кърлежът се захваща с пинсетата максимално близо до кожата, като изваждането става с бавно, внимателно и перпендикулярно изтегляне без въртеливи и усукващи движения“, е препоръката на инфекциониста. Мястото на ухапването е добре да се дезинфекцира. А в следващите дни е важно да се самонаблюдаваме. „Ако се появи голямо светлочервено петно с концентрични кръгове около мястото на ухапването, трябва да се потърси специалист по инфекциозни болести“, категорична е д-р Баймакова.

Обрив и треска издават инфекция

Нерядко „жертвите“ на кърлежи не разбират, че са били ухапани. Има ли белези, които да ни алармират, че сме заразени? „Трудно може да се даде еднозначен отговор колко дни след ухапване ще се появят клинични симптоми, защото кърлежите пренасят различни патогени, които могат да доведат до различни заболявания.

Този период например може да варира от 3 до 30 дни според инфекциозното заболяване“, признава специалистът от ВМА. Все пак има тревожни белези, които не бива да подценяваме. „Най-честите симптоми са обрив около мястото на ухапване или по цялото тяло, повишена температура, обща отпадналост, главоболие, увеличени лимфни възли. Но те са характерни и за много други заболявания. Затова е правилно да посетим лекар специалист по инфекциозни болести, ако скоро след ухапване от кърлеж получим клинична симптоматика“, подчертава д-р Баймакова.

Най-често ни разболяват от Лаймска борелиоза

„Кърлежите пренасят различни патогени, като най-често срещаните в нашата страна са Borrelia burgdorferi s.l., Rickettsia conorii subsp. conorii, Anaplasma phagocytophilum, Ehrlichia spp., Francisella tularensis, Coxiella burnetii, Tick-borne encephalitis virus и много други“, изрежда ги подробно специалистът по инфекциозни болести. „Най-често срещаните заболявания, причинени от патогените, пренасяни от кърлежи, са Лаймска борелиоза, Марсилска треска, Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ), Туларемия, Ку-треска, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза и други“, уточнява д-р Баймакова.

Марсилската треска протича по-тежко

Катедра „Инфекциозни болести“ на ВМА от години организира кампании за безплатни прегледи за пациенти, ухапани от кърлеж. Д-р Баймакова и колегите ú се сблъскват с едни от най-предизвикателните и сложни случаи у нас. Какво показва практиката им? „Нашата Академия има богат опит в диагностиката и терапията на кърлежово-преносимите заболявания.

В България най-често срещаните са Лаймска борелиоза и Марсилска треска. Лаймската болест се наблюдава във всички региони на страната. Марсилската треска е ендемична само за няколко области: Пазарджик, Сливен, Бургас, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Ямбол и Варна. В останалите се среща рядко (има само единични случаи)“, споделя главният асистент в Катедра „Инфекциозни болести“. И уточнява, че лаймската борелиоза протича по-леко в сравнение с марсилската треска. „И при двете заболявания обаче ненавременната диагностика и терапия могат да доведат до сериозни усложнения. В тази връзка в нашата Академия сме наблюдавали различни клинични случаи на разнообразни кърлежово-преносими болести.

Важно е да знаем, че при ухапване от кърлеж и поява на симптоми трябва да се обърнем към лекар специалист по инфекциозни болести. Това са експертите, които могат да извършат най-адекватна диагностика и терапия при този вид инфекции“, категорична е д-р Магдалена Баймакова.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м.

Специалист "Инфекциозни болести"

05 юни 2021