Визитка

Проф. д-р Божимир Петровски  - ДМН е началник на Клиниката по очни болести от февруари 2011 г. в Университетска болница „Лозенец“ до януари 2019 година .

Той се занимава с организирането на работния процес в Очната клиника, с подготовка на медицински кадри като лектор и издаване на научни разработки с чуждестранни клиники. В периода 2010 – 2011 г. проф. Петровски работи като гост-професор в Университетска очна клиника – Берн, Швейцария, където извършва клинични изследвания на сенилната макулна дегенерация (СМД). От 1996 до 2010 г. работи в Royal Hospital, Life Line Hospital, Абу Даби (ADNOK) като старши консултант по очни болести и консултант към Кралския двор на Абу Даби. Тук проф. Петровски се занимава и с обучение на специализанти. В периода 1996–1997 г. е гост професор в Университетска очна клиника – Мюнхен, Германия, където се специализира във витреоретинална хирургия, електронна микроскопия, пролиферативна витреоретинопатия (PVR). Преди това проф. Петровски работи в Института по очни болести към Медицинска академия – София, като доцент и впоследствие като професор (старши научен сътрудник І степен). Негови основни дейности в Института са внедряване на първите лазерни операции на ретината, стъкловидното тяло и лазерна ирис-пластика в България, внедряване за пръв път в България на витреоретинални операции и ендотампонада с газ и течен силикон при отлепване на ретината и PVR като заместители на стъкловидното тяло, внедряване за първи път в България на различни видове силиконови импланти при отлепване на ретината и силиконови вътреочни лещи при операции на катарактата. В периода 1981–1983 г. проф. Петровски е стипендиант на „Александър фон Хумболт“ в Макс Емилиян университет (Мюнхен), където се занимава със специализация и изследване в областта на PVR, моделиране на PVR с трансплантация на пигментния епител на ретината и фибробласти в стъкловидното тяло, диабетна ретинопатия и витреални кръвоизливи. Проф. Петровски отговаря за следдипломната квалификация на очните лекари в университета.

Проф. Петровски е бил председател на Софийското научно дружество по офталмология и член на редколегията по офталмология.

–––

Професор Петровски, как се отразява на зрението развитието на технологиите? Подготвено ли е човешкото око за непрекъснато вглеждане в екрани?

С тоталната, повсеместна компютаризация, зрителният анализатор е силно, жестоко натоварен. Затова през последните 10 години вече категорично се говори за така наречената компютърна болест. Тя се изявява с няколко клинични белези – умора, двоене на образите, сълзене, дразнене, зачервяване. Всички тези симптоми говорят за радиация – малка, почти невидима, но налична, колкото и да я отричат специалистите, които произвеждат този вид техника. Тя се движи в различен процент при различните апарати. Но заради нея са създадени очила със специален филтър, които могат да я намалят, но не я спират на 100%.

При децата, които си играя с телефоните по цял ден, още в началото се създават условия за предиспозиция за по-нататъшно развитие на тази т.нар. компютърна болест. Към 35-40-годишна възраст това може да доведе до сухота в очите. Затова се предлагат капки с различен вискозитет, за да могат да се предпазят и от изсушаване и от някои други болезнени реакции.

Във връзка с това бих искал да спомена също, че постоянната седяща работа пред компютъра с непрекъсната акомодация на близко и конвергенция, т.е. работата на мускулите, които придърпват окото да може да фокусира в определена зона, довеждат не само до зрителната умора и напрежение в очите с болка, но и до един вид късогледство.

Затова, ако погледнем в световен мащаб, особено в силно развитите страни, всяко трето дете носи очила. У нас също се забелязва тенденция при новото поколение проблемите да се появяват още в ранна възраст или в училищна. Независимо от наследствения фактор, който е доказан отдавна и където генетиката играе главната роля, се образува и една миопия, която води до необходимост от лазерни корекции на миопията или на хиперметропията, за да може да се работи и окото да бъде нормално, еметропично, т.е. съразмерно око, което позволява най-добре и най-съвършено да се получават образите в ретината и да не водят до такава уморяемост, каквато днес се забелязва.

Какъв е изходът от тази ситуация, ние не можем да се откажем от технологиите?

Според мен изходът е само един – работа 30-40 минути на компютър, 15 минути почивка, движение, разтоварване. Навремето един от моите учители – проф. Иван Василев, по време на лекциите си спираше занятията, излизахме на двора в ИСУЛ и правехме гимнастика. Уникален човек. Мисля, че движението, спортуването, прекъсването по 10-15 минутки на работа, поглед навън, на зелено, дори човек само да си притвори очите, да поседи така , ако ще да медитира на своя стол, или в движение, не мислейки за нищо, също така позволява не само психическа почивка, но и почивка на зрителния анализатор. Всъщност какво е окото – мозък, изведен в периферията. Клетките, с които гледаме, т.е. ретината, са същите ганглийни клетки, които образуват нашето сиво мозъчно вещество.

Очното здраве на българите как се съотнася към световните показатели?

Мисля че с навлизането на технологиите и с промяната, която настъпи в България, се даде тласък за бързо развитие на иновациите и на иновативната апаратура, с която се снабдиха много болници, включително и нашата. Благодарение на директора ни – проф. Любомир Спасов, ние имаме една от най-модерните очни клиники и отделения не само у нас, а бих казал даже на Балканския полуостров. Това важи и за много частни очни клиники, които се направиха у нас и са оборудвани с най-съвременна апаратура, отговарящи на световните стандарти, като Германия, Белгия, Холандия, Япония, Щатите, Русия.

С тази нова техника, има ли още очни болести, които са нелечими?

Трудности в лечението се забелязват само в някои болести. Например, отлепване на ретината и то не пресните случаи, а старите отлепвания на ретината, поради това че често пъти пациентите идват късно при нас. Или така наречените усложнения, отцепване на ретината, които се дължат на кръвоизлив, травма, перфоративно нараняване на окото с чуждо тяло, особено когато е фиксирано в задния полюс. Диабетната ретинопатия и развитието на т.нар. полипролиферативна нейна форма, е едно от заболяванията, лечението на което все още малко хора владеят, а и самият характер на заболяването води до чести рецидиви.

На второ място бих поставил глаукомата като заболяване, което води до слепота, поради това че късно идват пациентите. Общо за цялата офталмология важи, че профилактиката в България не е развита достатъчно добре, за да може наистина очните заболявания да се откриват в ранен етап. Това важи за и за тези две заболявания.

И на трето място имат голямо значение също така усложненията, които понякога се получават по време на операции и които често са неминуеми в учебния процес на даден специалист. И тогава корекциите, които са необходими да бъдат направени, впоследствие водят до силно намаление на зрението или недостатъчно подобряване в резултат на настъпилите вече необратими процеси в окото.

В последните 10-15 години се акцентира много на сенилната макулна дегенерация, която е едно заболяване, свързано с възрастта, но се оказва, че не е свързано само нея, а може да се появява и към 50-55-годишна възраст. В такъв случай , ако пациентите дойдат рано наистина може да се постигне успех при лечението до 65-70%. Фирмите вече предлагат лекарства, макар и скъпи, но позволяващи да бъде спрян или задържан този процес с подобрение на съответното зрение.

Затова е желателно хората към 50-55-годишна възраст да бъдат преглеждани от специалисти. Или по поликлиниките, при личните лекари да има така наречените схеми на Амслер. Това са едни най-обикновени карти, които могат да се принтират и раздават на пациентите за проверка на зрението. Елементарно е, затварят едното око, поставят ги на 30-35 см пред окото и виждат дали линиите са прави. При забелязване на най-малкото изкривяване на линиите, веднага да потърсят специалист очен лекар, който ще ги насочи и ще им даде правилното лечение.

Това кой би могъл да го инициира, за да бъде направено?

Ето, аз предлагам такова нещо. Всички джипита в мрежата в цялата страна да започнат да раздават така наречените карти на Амслер. От една карта могат да се направят стотици като се принтира и във всеки кабинет да има и да се раздават на възрастните хора към 50-55 годишна възраст, особено тези, които вече имат катаракта, или някаква очна аномалия, каквато и да е, включително далекогледство, особено астигматизъм, да се проверяват. Това е все едно да погледнеш в огледалото дали си чист. Притваряш едното око, поглеждаш, това са секунди , но може много рано да се открият белезите за първоначално започващата макулна дегенерация. Сега тя е голям проблем за възрастното население, според Световната здравна организация и световните статистики. Такъв един прост метод ще позволи ранното им откриване и ранното лечение. Това според мен е най-добрата профилактика на сенилната макулна дегенерация. А не да ги тъпчем хората профилактично с хапчета. Мисля, че това ще доведе до значително подобрение на зрението на нашето население. Като знаете как живеят, специално пенсионерите – в недоимък, непълноценно хранене, недостатъчно движение, поради възрастта или вече други ставни деформации.

Какво друго за профилактиката може да предложите, което сега не се прави?

В пакета профилактични прегледи на джипитата трябва да бъде включен задължително преглед от очен лекар. Веднъж в годината, а за диабетиците – два пъти. Дори и тези хора, които идват при ОПЛ с други оплаквания, да бъдат изпращани профилактично при очен лекар, който рано може да открие начални възрастови промени или други невъзрастови патологични изменения, за да може отрано да се вземат всички мерки за спасяване на зрението. А знам, че и така е определено – хора, които имат повишена кръвна захар и коефициенти на холестерола, също трябва да бъдат задължително изпращани и се изпращат от джипитата. Поне аз в моята практика, тъй ката нашата болница отскоро започна да работи с направления, имам такива случаи, повечето възрастно население над 60- 65- годишна възраст.

Какви нови технологии навлязоха в офталмологията след лазерите?

Лазерите вече почти 40 години шестват по света. От големи, заемащи 2-3 метра машини, те днес те са миниатюрни и се вграждат в най-обикновени апарати. И в моя кабинет има такива най-нов тип лазери.

На следващо място бих споменал така наречените оптични кохерентни томографи, или както ние ги казваме помежду си ОСТ. Това е уникална апаратура, която се създаде последните 10 години и се усъвършенства все повече. ОСТ позволяват да се правят срези на цялото око – от предния до задния сегмент. Особено е ценно това при ретиналните заболявания, специално при макулната дегенерация, тъй като позволяват цветово да се виждат всички срези на ретината, което е уникално постижение на науката.

Много се усъвършенстват и ексимерните лазери с индивидуално изчисляване на параметрите, които трябва да бъдат използвани за лазерната емисия. Те работят много добре, позволяват при правилни индикации на пациента, постигане на почти 100% резултат.

Ултразвуковите машини напоследък бяха също така толкова усъвършенствани, че могат да бъдат локализирани точно най-малките дефекти или чужди тела вътре в окото, с размери по-малко и от един милиметър, стотни даже, за да могат след това да бъдат правилно извадени с най-малка травма на окото.

Бих искал да спомена и усъвършенстването на така наречените машини факоемулсификатори, които разводняват, разбиват лещата по един много фин начин с ултразвук и позволяват при операции да се правят безшевно разрези между 1.5 и 1.8 мм с имплантирането на вътреочни лещи.

Иновацията с имплантациите на лещите, които се вграждат вътре в окото е навлязла също много. Само преди 30 години ние не смеехме да имплантираме лещи. Аз оперирам катаракта повече от 40 години, но тогава слагахме едни големи очила лупи с по 11 – 13 диоптъра, които първо са тежки, травматизират лицето, нямат добър фокус, има разсейване на светлината, така наречената аберация на светлината. Докато днес, с всяка година излизат все по-нови и по-нови лещи , които са с различни филтри, с много фокуси, т.нар. мулти фокални лещи, с фокусиране за далече, за средни и за малки разстояния за четене, което е един голям успех. Тоест, технологиите се стремят да се доближават колкото се може по-близко до естествените биологични тъкани и органи на човека.

Бих искал да се възползвам и да кажа, че една операция за катаракта не е обикновена операция. В нея се включва изваждането на част от органа на окото и имплантирането, вкарването, даже бих го нарекъл трансплантирането на друг чужд орган. Той трябва да бъде добре фиксиран на точно определени места вътре в окото и да бъде вкаран в капсула – естествената биологическа капсула, която трябва да бъде запазена, интактна, за да не контактува с околните тъкани, т.е. да бъде вътре като в джоб, като в един плик да бъде вкарана. Това не е лека операция и не всеки може да я извърши. Има определен брой хирурзи в България, може би са по-малко от 10, които могат това нещо да го правят правилно. И затова е толкова важен процесът на обучението за този тип операции. Нашите лекари заминават в чужбина, отиват в Индия да се обучават. Моето предложение е ние да създадем у нас една такава база, защото засега няма специална лаборатория, където да може водещи наши специалисти да подготвят, да се извършват този тип операции под микроскоп на животински очи. Защото това е фина операция. Една малка грешка, само едно мръдване с 1 милиметър унищожава окото и е с много тежки крайни последици.

Имаме ли достатъчно специалисти, които да работят с тази нова техника?

Около десетина са хората, които могат да правят това. И аз се учудвам как можа Здравното министерство да даде такава клинична пътека, която е оценена на 365 лв., или нещо подобно. Това е просто смехотворно. Бих се срещнал и с министъра, за да му обясня детайлите на работата. Защото когато са се създавали тези клинични пътеки, лекарите не са имали достатъчно авторитет и сила, подобно на кардиолозите, за да могат да отстоят сложността на тази операция. Това е операция, при която се работи с двете ръце. Значение има също така крачната система. Работи много сериозно с фокусиране, разфокусирване и не всеки може да координира това нещо. Това се постига с години, независимо от модерните апарати. Недостатъчния опит често води до усложнения, след това ние, специалистите, трябва да се борим с корекциите след неправилна имплантация, или с усложнение, което е настъпило по време на операцията.

Затова наистина апелирам за създаването на място, където 5-6 човека да преминават практическо обучение, подобно на това, което правят в Индия и в други страни. А не да бягат нашите специалисти навън, за да специализират.

Много ли напускат?

Да, голям процент, не мога да кажа точната цифра, но ежегодно най-добрите мозъци, най-добрите лекари, които се учат и обучават, излизат в чужбина. И едва ли могат да се върнат, защото там имат вече нови контакти, създават семейство и идват тук само да си продават жилищата, или да си видят родителите и роднините. Което е много жалко и нищо не се прави в това отношение. За това голяма отговорност носи както правителството, така и нашето цялото общество. Трябва да се вземат мерки и колкото по-рано се направят, толкова по-добре ще бъде – да имаме здрава, умна нация с висок IQ коефициент. Трябва да се създадат условия специалистите да се задържат в България и мисля, че главното условие за това е финансовият въпрос, който не е решен. И затова лекарите, работейки в държавните болници, където заплатите са минимални, бягат и работят къде ли не, по частни центрове, включително и по оптики, само за да си докарат една втора заплата.

Идват ли чужди студенти да се обучават при нас?

Да, идват. Даже тази година бройката се увеличава. Между 80 и 100 човека очаква университетска болница Лозенец. От няколко години пристигат студенти от Италия. Досега имахме винаги студенти от Турция, Гърция, Румъния. Тази година бройката ще бъде завишена, специално от Италия. Преподаването става на английски език от висококвалифицирани специалисти. Това говори за високото качество на нашето образование. Те завършват у нас, но специализациите, за съжаление, правят навън. А желателно е тези чуждестранни студенти да специализират също там, където са учили.

Вашата клиника е нова, какво е характерно за нея?

Кадрите са подбрани, работят много добри специалисти. Мога да кажа, че нашето оборудване е уникално, защото това е последната технология на 2015-2016 г. Най-новото от световно известни фирми. Имаме и операционна, която в най-скоро време ще почне да работи. Тя също е оборудвана по световните стандарти на очната хирургия. Това е очна клиника от съвсем нов тип, в която отскоро започнахме да работим и по направления.

Единственото, което на нас ни пречи, и пречи и на хората, които искат да се лекуват, особено тези, които са пенсионери и са си плащали здравните застраховки е,че лимитите се свършват. Моите лимити в момента са свършили, всички се презаписват за другия месец и пациентите чакат. Това трябва да се спре. Тази лимитираща система пречи на здравното осигуряване на хората. На правилното здравно осигуряване.

Каква схема за работа бихте предложил?

Това трябва много добре да се обмисли и да се създаде един Медицински съвет, в който да влязат водещи наши специалисти, не администратори. Например, всички завеждащи клиники, особено от централни университетски клиники. Да се обсъди този въпрос и да се предложи нов път. Смятам, че така наречените диагностично-свързани пътеки може би ще решат до голяма степен този въпрос. Това се предлага отдавна, трябва да се тръгне да се работи.

За общопрактикуващите лекари какво бихте казали?

Аз съм готов да изнеса лекция пред ОПЛ-та в моята област и да засегна такива проблеми, с които ние най-често се сблъскваме и такива, с които те ще се сблъскват. Например, да говорим за остри съдови заболявания, които са част от системно заболяване на организма, които могат да дадат увреждания на очите. Бих казал, че джипитата в чужбина, тъй като съм работил дълги години и в Германия и на други места, разширяват зеници и гледат очно дъно. Имат си малко офталмоскопче, което си го носят в джоба и могат много бързо да се ориентират и да изпращат навреме пациента за преглед при очен специалист.

Също така може да се говори за своевременната профилактика на някои очни заболявания, които трябва да се имат предвид и във връзка с това пациентите да бъдат изпращани целенасочено към очен лекар. Едно време се изпращаше една сестра или училищния лекар във всяка паралелка с табло с оптотипи и много бързо се проверяваха учениците. Да се възстанови профилактиката в училище би изиграло много положителна роля. Така ще можем да се преборим с мързеливите очи, когато едното око е водещо, много добре гледа, а другото е слабо. Детето не го осъзнава това нещо и чак като порасте случайно го разбира. И тогава вече това мързеливо око много трудно може да се лекува и никога не достига до нормата, в която би трябвало до бъде.

Разговора води: Валя Колева