България се нуждае спешно от  комплексен план с мерки за профилактика, ранна диагностика, скъсяване времето на пациента до лечение, последваща грижа, здравно обучение, казва зам.-председателят на най-голямата работодателска организация

Г-н Димитров, преди броени дни в писмо до здравния министър КРИБ настоя за приемане на Национален план за контрол на рака. Защо най-голямата организация на работодателите у нас слага акцент именно върху това заболяване и то в момент, в който битката с COVID пандемията е във фокуса на общественото внимание?

Между икономиката и здравеопазването винаги е съществувала дълбока връзка и нейният корен са всички тези здрави членове на обществото ни, които са работна ръка. За съжаление, през годините тя често пъти биваше неглижирана, но пандемията от COVID-19 и свързаните с нея здравна и икономическа кризи я осветлиха. Що се отнася до онкозаболяванията, през последните години те се наредиха на челно място по отношение на своето въздействие върху здравеопазването и икономиката в глобален мащаб. Затова и съвсем логично, за нас, най-голямата работодателска организация в България, която обединява над 900 000 души работна ръка и произвежда три четвърти от брутния продукт на страната, тема с толкова голямо социално значение да не остане незабелязана.

Онкоболните непрекъснато се увеличават. Освен чисто човешкия и социалния аспект, какви са загубите от това от гледна точна на работодателите?

Най-голямата загуба не просто за работодателите, а за държавите по света, е свързана с намаляването на производителността на икономиката. Най-просто казано икономиката ще изпитва сериозно затруднение да расте, за сметка огромния натиск върху здравните системи и бюджети, който онко заболяванията оказват. И за да онагледя значението на тази тема, ще кажа, че всяка година в ЕС 3.5 млн. души са диагностицирани с рак. Това във времево отношение означава, че

на всеки 9 сек един човек получава диагноза рак

Истински притеснителното обаче е, че ако не се вземат навременни мерки до 2035 г. случаите на рак в Европа се очаква да се удвоят. Един голям процент от тези случаи са хора, в работоспособна възраст.

Как оценяване онкологичната среда у нас – като качество на диагностика, медицинско обслужване, достъп до терапии, подкрепа за болните и близките им?

Това е наистина трудна тема, защото онкологичните заболявания се нареждат на второ място в България като причина за смъртност. На годишна база говорим за около 37 хил. нови пациенти и за съжаление в повечето от случаите откриването на заболяването е в много късен стадий, което затруднява в пъти лечението. За съжаление обаче, България е сред малкото Европейски държави, които нямат конкретен антираков план, нещо за което пациентската и лекарска общност апелират години наред.

По отношение на медицинското обслужване през последните години се направиха някои инвестиции в роботизираната хирургия, но това не е достатъчно. Нужно е цялостното изграждане на добре оборудвани онкологии, и в същото време обучен персонал, който да работи там. А вие знаете колко е сериозна темата с изтичането на кадри от сектора здравеопазване. Що се отнася терапии, можем да кажем, че страната ни е в златната среда на Европа по отношение достъп на пациента до иновативни онкологични продукти, но това не означава, че няма нужда да се работи и в тази посока.

Има ли КРИБ някакви активности като корпоративна социална отговорност в тази посока?

За нас като обединен образ на отговорният работодател е от изключително значение да даваме гласност на тези проблеми, които засягат обществото ни, но поради някаква причина остават неглижирани.

Това всъщност означава да си гласът на българския бизнес

и ние няма как да си затворим очите пред проблеми, който имат огромно отношение в много различни аспекти. През годините сме се доказали като партньори на институциите в България за намирането на най-добри решения за създаване и провеждане на политики, които водят до подобряване на жизнените показатели на членовете на обществото. Така разбираме нашата социална роля и това ще е нашият фокус и за напред, не само по отношение на онко заболяванията.

България има много документи и серия политики за превенция на рака и за борба с онкологичните заболявания. Защо смятате, че именно Национален план за контрол ще промени картината?

Нека погледнем ситуацията през крайният резултат. Факт е, че има много документи и серия от политики, но данните, които споделих ясно показват каква е ситуацията и че тези политики не дават желаните резултати. Затова не само нашата амбиция, но и тази на пациентското и лекарско съсловие, е да имаме само един ясен, структуриран план. План, който фокусира усилията в комплексен подход, включващ профилактика, ранна диагностика, скъсяване времето на пациента до лечение, последваща грижа, здравно обучение и т.н.

Какво точно трябва да съдържа, за да не се превърне в документ за добри намерения?

 Ще насоча вниманието към Европейската комисия, която в решението си за създаване на Европейски раков план, посочва нещо много ключово -

включването на конкретни действия за всеки възлов етап по отношение на болестта

Именно действията, са това, което прави всеки един план, много повече от програмен документ. От моята призма, аз считам, че освен действията трябва да имаме и ясни измерители, за да знаем във всеки един момент има ли нужда някое от действията да се актуализира и надгради спрямо текущата ситуация.

В писмото се обръща специално внимание на националния здравен регистър. Защо?

На практика в момента ние нямаме ясната картина за онкоситуацията в България. Ние нямаме регистър, който да дава информация за точния брой болни, за стадиите, за специфики на болестта. Наличието на здравен регистър, съдържащ цялата тази информация, ще помогне за ефективното планиране, разходване на средствата и тяхното насочване в правилната посока. Така, ще знаем колко точно струва лечението на един пациент в България.

Вие сте и главен изпълнителен директор на Софарма Трейдинг. Каква е ролята на фармацевтичната индустрия в тази битка? Как би могло да се изгради едно оптимално партньорство между управляващи, институции и фармацевтичната индустрия, пациентските организации?

В действителност, фармацевтичната индустрия е тази, която работи за подобряване достъпа на пациента до терапия. През последните години фармацевтичните компании имат много успехи в  разработването на  иновативни ракови терапии и осигуряването на достъп на пациента до тях. Не е и случаен фактът, че съществуват редица инициативи като европейската „Диагностика и лечение на рака за всички“, които целят да подобрят именно достъпът на пациентите до иновативна диагностика и лечение на рака. За оптимално партньорство и резултати  трябва да имаме ясен план и посока. Всички остарели модели в сектора на грижата за здравето следва да бъдат трансформирани, така че страната ни да бъде привлекателен пазар и компаниите да имат амбицията да остават тук. Само за пример ще споделя, че за 6 години по данни на ИАЛ са дерегистрирани над 2000 лекарства. Осъзнавате за каква сериозна цифра говорим. Но тя е само един от индикаторите, че ни трябва конкретен план с цели и действия за подобряване средата и създаване на ползи за пациента. А затова ни е нужен и надпартиен консенсус.

Източници: 

EU Beating Cancer Plan

Bulgarian National Cancer Registry 2017

BG-NON-00219, EXP 07/2021