Публикация

Д-р Невин Садъкова: Някои пациенти с рак на белия дроб нямат симптоми

Д-р Невин Садъкова: Някои пациенти с рак на белия дроб нямат симптоми

Д-р Невин Месру Садъкова е общопрактикуващ лекар, като в практиката си има около 3500 души. Освен за пациенти от община Момчилград, тя се грижи за здравето и на хора от съседните общини Кирковска и Джебел. Родена е в Севлиево. Висше медицинско образование завършва през 1995 г. в МУ – Стара Загора. 4 години работи като интернист във Вътрешното отделение на МБАЛ „Сергей Ростовцев“ в Момчилград. През 2004 г. придобива специалност „Обща медицина“, а през 2006 г. заради усилията и отдадеността на професията е отличена с почетното отличие „Семеен лекар на годината“. Преминава двугодишен курс за Шуслеров терапевт.

 

Д-р Садъкова има 25 години стаж като лекар.

 

Д-р Садъкова, водещите специалисти алармират, че белодробният карцином се установява чак когато болестта е напреднала фатално късно. Какви са причините според Вас за това?

Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са активното или пасивното тютюнопушене, Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), замърсяването на въздуха, някои химикали и видове радиация, както и фамилно предразположение. Въпреки установената и доказана причинно-следствена връзка между белодробния карцином и тютюнопушенето, е важно да се отбележи, че болестта се среща често и при пациенти непушачи.

 

Д-р Невин Садъкова
д-р Невин Садъкова

От моя опит симптоми на заболяването могат да са постоянна кашлица, недостиг на  въздух, изкашляне на кръв, болка в гръдния кош, рамото или гърба, промени в гласа, дрезгавост, повтарящи се белодробни инфекции (пневмония, бронхит), затруднено преглъщане.

 

Ако ракът се е разпространил извън белия дроб, могат да се наблюдават признаци като необяснима загуба на тегло, слабост, умора, болки в кости и стави, необясними счупвания на кости, главоболие, некоординирани движения, тромбози или кървене, нарушение на паметта, подуване на врата.

 

 

Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими симптоми, поради което се диагностицира твърде късно, за да бъде излекуван. Понякога се открива случайно при рентгенова снимка например по повод на бронхопневмония. Има случаи, при които пациентите с рак на белия дроб нямат симптоми.

Преди години имах пациент, дългогодишен пушач, който по повод променена интензивност на „нормалната“ кашлица, посети кабинета ми и при направената рентгенова графия се установи рак на белия дроб в напреднал стадий. Освен тютюнопушенето, нямаше фамилна анамнеза за това заболяване.

 

Какво според Вас е необходимо, за да се обърне тази негативна тенденция? Нужна ли е национална скринингова програма за борба с болестта например? Как проблемът е решаван в миналото?

 

В България ракът на белия дроб е сред най-разпространените злокачествени заболявания. Поради тази причина е добро решение да има скринингова програма за борба с болестта.

 

Хубавото е, че вече има начин за скрининг и откриване на това заболяване в ранен стадий, но в нашата страна не е въведен все още. Тестът, който се определя като най-ефективен при откриването на рака на белия дроб в начален етап, е известен като сканиране с нискодозова КТ (компютърна томография). При него се използват рентгеново лъчение и компютърна технология, за да се направят множество снимки на гръдния кош. Компютърът комбинира тези образи, за да направи подробни снимки на белите дробове. Тези образи са по-подробни от получените чрез обичайните рентгенови изследвания. Програмата за скрининг включва рутинна проверка на дадени групи лица на редовни интервали.

 

Рак на белия дроб

 

До момента САЩ и Китай са единствените страни, в които на хората се предлага възможност за скрининг за рак на белия дроб. В тези държави процедурата се реимбурсира от националната здравна система. В страни като Нидерландия и Обединеното кралство скринингът се предлага в някои региони.

 

Във Вашата практика знаете ли хората, които са фамилно обремени с това заболяване? Провеждате ли спрямо тях някакви профилактични мерки?

 

В моята практика имам няколко семейства, чиито родител е починал от рак на белия дроб и аз разяснявам при профилактичните им прегледи, че това е наследствено заболяване и е препоръчително да не пушат, да не работят в среда в токсични химически вещества, които могат да способстват за отключването на болестта. Препоръчвам и да са по-сензитивни към всякакви дори и минимални симптоми и да посещават кабинета за консултация. За момента това е единственото, което мога да направя за тях.

 

Както споменахте, тютюнопушенето е основен рисков фактор за белодробен карцином. Разговаряте ли с Ваши пациенти за вредата от цигарите, насочвате ли ги към специализирана помощ?

 

Да, тютюнопушенето е основният рисков фактор, мога да кажа заедно с наследствената предразположеност. При всеки профилактичен преглед силно препоръчвам цигарите да бъдат спрени, но малцина последват съвета ми. Не съм имала желаещи да се откажат от тютюнопушенето, след като посетят специалист. Засега „губим“ битката за убеждаване на пациента.

 

Тютюнопушене и рак на белия дроб

 

В практика си имате ли пациенти с карцином на белия дроб? Какъв е техният профил? Има ли такива, които неглижират състоянието си, които отлагат прегледа?

 

В момента имам само един пациент, който беше дошъл в кабинета с оплакване от болки ниско в корема и при прегледа установих ингвинална херния. След насочване към хирург за оперативна интервенция и направен рентген на бял дроб за съжаление се установи и рак на този орган. Това беше мъж на 45 години, непушач. Нямаше в анамнезата си наследственост за заболяването и беше без оплаквания.

 

Разполагате ли в кабинета си с необходимата апаратура за установяване на заболяването? В кой стадий идват пациентите при Вас?

 

Не разполагам с никаква апаратура, ако не се брои стетоскопа, за установяване на това заболяване и за жалост обикновено пациентите идват в по-напреднал стадий, когато не може да се направи много.

 

След поставяне на диагнозата, пациентите срещат ли пречки при започване на терапията?

 

Лично в моята практика при няколкото установени пациенти качеството на живот се променяше драстично. Много скоро след поставяне на диагнозата те имаха вече нужда от кислороден апарат, който се налагаше да търсят и закупуват сами от съседни държави. Преживяемостта им не беше много дълга след оперативната интервенция - около година, година и половина.

 

Каква е колаборацията Ви със специалистите?

 

Колаборацията ми със специалистите е предимно документална, но ако имам конкретен въпрос, се старая да се свързвам с тях.

 

 

BG-KEY-00508 EXP 06/2023

 

ВИЖТЕ КАРТАТА ЗА ПАЦИЕНТИ

Коментари