Автор: доц. Светлин Цонев, кардиолог

В природата Colchicine може да бъде открит в растението Colchicum autumnale  или есенен минзухар. Употребата му в медицината е известна от над 2000 години, когато древните гърци са го ползвали като един от първите лаксативи. В днешни дни, активната субстанция се използва, както в ревматологията (при фамилна средиземноморска треска, подагра и др.), така и в кардиологията за лечението на болести на перикарда: остър, рецидивиращ и констриктивен перикардит.  

За първи път colchicine е докладван да се използва за лечение на перикардит като алкалоиден извлек през 1987 г. от Rodriguez de la Serna A et al, който въвежда това лечение, замествайки кортикостероидите.  

През последните десетилетия на базата на редица рандомизирани проучвания и метаанализи, лечението с Colchicine е с клас IA препоръка при остър и рецидивиращ перикардит. Въпреки честите и възможни гастроентерологични странични ефекти, медикаментът се счита за безопасен за широка употреба противоинфламаторен агент.  

Кратко представяне на фармакокинетиката 

Colchicine е липидоразтворима молекула с интестинална резорбция. Бионаличността достига до около 44% и се метаболизира в черния дроб през CYP3A4. Екскрецията е предимно чернодробна, но 10-20% процента се осъществява през бъбреците. Противовъзпалителният ефект е различен от този на НСПВС, както и на кортикостероидите. Таргетното действие на Colchicine е върху левкоцитите, предизвиквайки микротубулна деполимеразиция, което от своя страна води до тяхната деактивация. Допълнителен антиинфламаторен ефект се дължи и на инхибирането на интерлевкините (IL-1β, IL-18). Точно тези интерлевкини имат активна роля във възпалението при пациенти с остър коронарен синдром. 

Употреба на Colchicine при остър перикардит 

Острият перикардит влиза в диференциалната диагноза на гръдна болка при около 5% от случаите. Етиологията на заболяването е предимно инфекциозна, макар в голям процент от случаите да остава неразпозната. Вирусите са една голяма група микроорганизми, които причиняват остър перикардит, върпреки че в развиващия се свят Mycobacterium tuberculosis остава все още един от важните причинители. Терапията при тези пациенти основно се състои от НСПВС и Colchicine. Настоящите препоръки на  European Society of Cardiology (ESC) съветват 3 месечна терапия с colchicine при първи епизод на остър перикардит. Препоръките са базирани на две големи италиански рандомизирани пручвания: COlchicine for acute Pericarditis (COPE) и Investigation on Colchicine for Acute Pericarditis (ICAP). Двете проучвания доказват по-добрия ефект на colchicine в сранение с ацетилсалицилова киселина в комбинация с НСПВС.  

Рецидивиращ перикардит 

Друго хронично състояние, което води до рекурентни перикардни изливи е рецидивиращият перикардит. Диагнозата се поставя с 2 главни критерия:  

1. Документиран предходен епизод на перикардит 
2. Светъл безсимптомен интервал от 4-6 седмици.  

До 1/3 от пациентите с остър перикардит имат и последващ епизод. В тези случи препоръките са продължително лечение с colchicine за поне 6 месеца. Тези препоръки са на базата на три големи рандомизирани проучвания (CORE, CORP и CORP-2) и нивото на доказателстеност е IA, които отново доказват по-добрия ефект на молекулата в сравнение с ацетилсалициловата киселина.    

Възпаление след миокардна увреда 

Постмиокардната увреда и възпалителният синдром, свързан с това, е голяма група от заболявания, която включва от състояния след миокардиотомия до след остър коронарен синдром или т.н. Dressler синдром. Патофизиологията не е напълно ясна, но се предполага,че основна роля играят автоимунни механизми.  Диагнозата се поставя по няколко критерия: (1) температура, (2) перикарден излив, (3) перикардно триене, (4) плеврална гръдна болка (5) висок CRP.  

В голямо рандомизирано проучване COPPS е доказан благоприятният ефект на colchicine приложен на трити постоперативен ден след миокардиотомия.  

Констриктивен перикардит 

Colchicine има доказана роля със своя противоимфламаторен ефект, който води до намаляване на възпалението при остри перикардити, подобряване на симптоматиката и качеството на живот. Това основно действие намалява процента на пациентите, които от острата фаза преминават към хроничната констриктивна фаза на заболяването. Въпреки че при вече развит констриктивен перикардит липсват категорични доказателства за благоприятния ефект от приложението на Colchicine, медикаментът трябва да се прилага винаги при доказателства за пореден възпалителен тласък.