Публикация

Как да се справим с камъните в бъбреците и да избегнем повторната им поява

Как да се справим с камъните в бъбреците и да избегнем повторната им поява

Д-р Тодор Пепелджийски, уролог, собственик на АСМП - Урология.

София, бул. "Скобелев" 79. Телефон за допълнителна информация и консултация: 0877 788 699.

 

 

Бъбречно-каменната болест (известна още като уролитиаза или нефролитиаза) е широко разпространено заболяване, проявяващо се с формиране на малки твърди кристални образувания (камъни) в бъбреците, уретерите и/или пикочния мехур. Дълго време заболяването може да протича безсимптомно и да не предизвиква никакви оплаквания, а камъните (конкрементите) да се забележат случайно на рентгенова снимка на коремната област или при ултразвуково изследване на коремните органи.


В преобладаващата част от случаите болестта се открива по повод на характерни оплаквания от страна на пациента


При първа среща с пациента ние разпитваме подробно за оплакванията, времето и начина на тяхната поява, факторите, които ги облекчават или задълбочават.
Обикновено информацията от разговора и находката от прегледа са достатъчни, за да се ориентираме към диагнозата бъбречно-каменна болест и конкретно бъбречна криза.


В процеса на уточняване и прецизиране на диагнозата ние изискваме редица изследвания. След лабораторните важна е и ехографията. Това изследване дава особено полезна информация, защото, наблюдавайки монитора, имаме възможност да видим всякакъв по вид конкремент в отделителната система, белези на друго заболяване на бъбреците, както и да направим преценка за състоянието на коремните органи, които биха могли да предизвикат оплаквания, хaрaктерни и за уролитиазата. Важно е да се нае, че ехографското изследване е лесно достъпно, нетравматично, високоинформативно и евтино.

 


При необходимост може да се назначи венозна екскреторна урография


При нея във вената на пациента се инжектира специално контрастно вещество, което бързо преминава от кръвта в бъбреците и оттам към уретерите и пикочния мехур. През това време, през определен интервал се правят рентгенови снимки на бъбреците и по-ниските етажи от отделителната система.

 

Изследването дава информация за анатомията на отделителната система, за наличие на аномалии, различни пречки, включително камъни на пътя на урината, за функцията на бъбреците - дали произвеждат и отделят урина, дали някъде настъпва задръжка по пътя й.


Най-честата изява на бъбречно-каменната болест е бъбречната криза (колика). Настъпва обикновено, когато конкрементът започне да се придвижва надолу през най-тясната част на отделителната система – уретерите.


Преобладаващата част от камъните в уретерите успява да премине през тях спонтанно. Това зависи от редица фактори - размер на камъка, наличие на предходни кризи, увеличаване на простатната жлеза, бременност и т.н. Конкрементите с диаметър 4-5 мм обикновено излизат спонтанно в по-голямата част от случаите. По-големите камъни, които предизвикват пълен стоп на потока на урината, и тези с неправилна форма, които не могат да излязат спонтанно, могат да бъдат раздробени или извадени чрез различни процедури.


При бъбречна колика пациентът трябва да пие поне по 2-3 литра течности дневно


Така се повиша количеството на отделената урина и се улеснява преминаването на камъка. Приемът на топли течности е препоръчителен. В болнични или понякога в амбулаторни условия течностите могат да се вливат по венозен път.


Друга важна процедура е затоплянето на хълбоците. Поставянето на топло върху корема обаче трябва да се прави само след като лекар е установил, че със сигурност се касае за бъбречна криза, а не за някакво остро, евентуално налагащо операция, заболяване на коремните органи като апендицит, панкреатит, перф

орирала язва и др.


В практиката си постигам много добри резултати с „Реналит“. Той е напълно безвреден за организма, допринася за разтваряне на конкрементите в бъбреците, за естественото им изхвърляне и за предотвратяване на повторната им поява.


Важен е и приемът на медикаменти, които отпускат гладката мускулатура на вътрешните органи, действат обезболяващо и противовъзпалително. Под лекарски контрол за отпускане на гладката мускулатура се прилагат и лекарства от групата на калциевите антагонист и и блокери на адренергичните рецептори.

Обикновено тези мерки са достатъчни за преодоляване на бъбречната криза. Тя приключва с изхвърляне на камъка с урината или спирането му в част от отделителната система, където не преди

звиква оплаквания.


Лечението на уролитиазата може да бъде консервативно и хирургично


За да бъде правилно и ефективно обаче, трябва точно да се установи химическият състав на конкрементите и причината за тяхното образуване.


Немедикаментозното лечение, включително и хирургичното, се прилага, когато бъбречният камък не се изхвърля спонтанно след определено дълъг период от време и причинява постоянна болка. Ако е твърде голям, за да бъде изхвърлен спонтанно, той блокира напълно уринния отток и потенциално заплашва бъбречната функция. Причинява и подържа неповлияваща се от лечение пикочна инфекция, уврежда бъбречната тъкан или води до продължаващо във времето кървене.

 

 


Ефективен хирургичен метод e литотрипсията. При него камъкът се разбива на малки части и се изчаква спонтанното им отмиване и изхвърляне от организма с уринния поток.

 

Методите на хирургично лечение са значително развити в наши дни. Приблизително 1/3 от хората, страдащи от уролитиаза, образуват нов камък в рамките на една година след спонтанното изхвърляне или изваждането. Приблизително половината формират нов камък в рамките на 5 години, а 3/4 изпитват някакви последващи симптоми на заболяването.

 

 


Профилактика


Не трябва да се забравя, че хората, в чиито семейства има болни от бъбречно-каменна болест, са изложени на много по-висок риск от образуване на бъбречни камъни и развитие на оплаквания. Това налага профилактичен преглед и подробно изследване на урината.


На хора, при които има риск от образуване на калциеви и оксалатни камъни, се препоръчва известна промяна в диетата с подкиселяване на урината чрез:

  • намален прием на месо и животински белтъци;
  • повишена консумация на зеленчуци;
  • ограничаване на храни, съдържащи в голямо количество калций и оксалати като мляко и млечни произведения, спанак, салата, ядки, киселец, грозде, коприва, зеле, броколи, какао, шоколад;
  • ограничаване на кафето, газираните напитки и т.н.

В съображение влизат и препарати като Реналит“. Прилагането му намалява повърхностното напрежение на урината, създава условия за спонтанна елиминация на конкремента и редуцира в значителна степен болките при пациентите. Препаратът има и физикохимичен ефект върху урината, като допринася за поддържане на нормални стойности на нейната киселинност - между 5-6-7 pH. Тогава вече има разтворимост на кристалите на пикочната киселина и се създава възможност за тяхното елиминиране.


„Реналит“ е подходящ след екстракорпорална литотрипсия, интервенционални процедури (уретероскопия), след оперативни интервенции за вадене на камък от уретера и от бъбрека. Може да бъде включен като терапевтично средство както самостоятелно, така и наред с антибиотика.


Той е идеален и за метафилактика – т.е. предпазва от бъдещо образуване на конкременти в различните отдели на пикочо-отделителната система. По мои наблюдения препаратът се понася много добре от пациентите. Благодарение на него се постига по-траен период на ремисия и почти не се наблюдават рецидиви и бъбречни колики.

Коментари