Д-р Димитрина Стоянова е специалист по пневмология и фтизиатрия. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив. В момента е част от екипа на УМБАЛ „Пълмед“, на Денонощна клиника "Медикус Алфа" и на МЦ „Медистейт“ в Пловдив. Тя е сред специалистите, провеждат и пост COVID-рехабилитация с преболедували коронавирус по програма в Спортния диспансер в Пловдив.

Разговаряме с нея по повод възможностите за навременно откриване на рака на белия дроб.

- Д-р Стоянова, според вас защо у нас все още 70% от диагнозите рак на белия дроб (РБД) се поставят чак в 3-ти или 4-ти стадий?

-Според мен цифрите са такива до известна степен поради дискретността на симптомите в началните стадии и невъзможността да се разпознаят алармиращи признаци. Те са замаскирани от оплаквания, свързани с тютюнопушенето, професионални вредности или хронични белодробни заболявания. За съжаление, фактор за забавянето е и страхът от този тип заболявания – канцерофобия, и съзнателното игнориране на симптомите.

Сега пък страхът от вируси и по-контректно от COVID-19 е често срещана причина да се избягва посещение на лекарски кабинети и болници.

- Има ли достатъчен ресурс, за да се проведе необходимата диагностика – апаратура, опитни специалисти?

- Да, определено има необходимия ресурс за диагностика. За всеки здравно осигурен пациент, който е с оплаквания, има опция за посещение при пулмолог по НЗОК, обстоен преглед, провеждане на рентгенография на бял дроб и базисни изследвания.

При съмнителни находки диагностичният процес продължава със скенер на белия дроб и съответно ендоскопско изследване в болнични условия, разбира се, отново по клинична пътека.

- Какво мислите ясен ли е алгоритъмът за поставяне на диагноза за всички лекари в страната?

-Да, смея да го твърдя за пряко ангажираните в процеса специалисти. Мога да кажа също, че координацията между ОПЛ, пулмолози, гръдни хирурзи и онколози в нашата страна е също доста добре развита.

- Колко пациенти с рак на белия дроб сте открили във вашата практика за последната година?

- За изминалата година съм диагностицирала и изпратила за бронхоскопия и биопсия около 20 случая, имайки предвид пандемичната обстановка. Смятам, че биха били повече, ако го нямаше страха от вируса.

- Какво точно ги беше довело при вас?

-Отделянето на кръв в храчките, прекомерно отслабване и изнемощяване,  задух бяха най-честите причини.

- Достига ли до лекарите достатъчно информация за новите терапии при белодробен карцином?

-Да, информация за новите терапии получаваме достатъчно и навреме. Разбира се, в детайли с тях са запознати колегите онколози. Затова и съвместимостта на основната терапия с други лекарства винаги се преценя и координира с проследяващия пациента онколог.

Що се отнася до страничните ефекти от приложението на новите продукти по отношение на имунитета, белият дроб и сърдечно-съдовата система винаги се вземат предвид.

- Скринингова програма сред населението ще подобри ли ситуацията за болните?

- Според мен да, стига да се спазва и да има ясна и точна структура. При активно тютюнопушене, професионални вредности, хронични белодробни заболявания трябва да се осъществява профилактичен преглед при пулмолог, да се прави рентгенография на бял дроб на всеки 2 години, а по преценка и всяка година.

- Какви други мерки биха дали резултат според вас?

- Повече информация за хората, повече кампании, повече говорене по темата. Българите трябва да знаят, че е важно ранното откриване, защото това прави възможно и практическото излекуване. Тази диагноза не е смъртна присъда, а проблем на съвременния свят, който със съвременните методи на лечение и ефективни схеми на терапия подлежи на овладяване