Откритието, че инсулинът не лекува диабета, а е само заместително лечение, е удостоено с Нобелова награда за физиология и медицина на 26.02.1923 г. През 100-те години оттогава досега стремежът на науката е да се доближи максимално до физиологичната инсулинова секреция, казва проф. Цветалина Танкова, ръководител на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Акад. Ив. Пенчев" и на Клиничния център по ендокринология в МУ-София.  Тя подчертава, че идеалният инсулин трябва

• да наподобява максимално прандиалния инсулинов отговор (да се абсорбира бързо след хранене, да има бързо начало на действие и потенциал за намаляване на ранната глюкозна експозиция);
• да осигурява контрол на постпрандиалната кръвна захар;
• да позволява гъвкавост спрямо храненето;
• да е благодатен за приложение с инсулинова помпа.

Последното поколение прандиални инсулинови препарати -

ултра-бързодействащите инсулинови аналози, се доближават значително до този идеален профил,

твърди специалистката.  Според изследванията те са ефикасни по отношение на гликирания хемоглобин, превъзхождат бързодействащите инсулини в контрола на постпрандиалната кръвна захар, позволяват оптимална гъвкавост спрямо храненето и са подходящи при използване на инсулинова помпа.

Повече детайли за ултра-бързодействащите инсулинови аналози и за кого за подходящи -  научете >>>>ТУК>>>>>