Публикация

Hовите глюкозопонижаващи лекарства при болните със сърдечна недостатъчност и захарен диабет

Hовите глюкозопонижаващи лекарства при болните със сърдечна недостатъчност и захарен диабет

Алгоритъмът за лечение на сърдечна недостатъчност (СН) през последните две десетилетия включи няколко нови медикамента. SGLT-2-инхибиторите (дапаглифлозин, емпаглифлозин и канаглифлозин) са нов клас противодиабетни лекарства, които имат положителен ефект върху сърдечно-съдовите усложнения при болните както със, така и без захарен диабет (ЗД) . В своя публикация в сп. „Българска кардиология“ от 21 юли 2021 г. проф. Пламен Гацов се спира на новите глюкопонижаващи лекарства при болните със СН и ЗД.

 

Според  последното  европейско  ръководство за диагностика и лечение на острата и хроничната сърдечна недостатъчност от 2016 г. терапевтичният подход при болни със симптоми на СН и данни за понижена ФИЛК от ехокардиографията се подчинява на последователност на включване на отделните групи медикаменти в зависимост от повлияването или не на заболяването.

 

Първата стъпка след поставянето на диагнозата е прилагане на АСЕ инхибитори и бетаблокери в нарастващи дози до достигане на терапевтичен ефект и/или достигане на дозировките, доказали своята ефективност в големите рандомизирани проучвания. Ако въпреки това болните все още имат оплаквания (и ФИЛК ≤ 35%), към терапията се добавя минералкортикоиден антагонист и ако и това не е достатъчно, при болните, понасящи АСЕИ/АРБ, се препоръчва включване на комбинацията неприлизинов инхибитор + АРБ (ARNI). Прави се оценка за необходимостта от ре-синхронизираща терапия, а при сърдечна честота над 70 уд./min – от ивабрадин.

 

Следващата стъпка при неповлияване на симптомите е включване на болния в програма за левокамерни подпомагащи устройства или сърдечна трансплантация. Поради доказания  постоянен  риск от внезапна  сърдечна смърт (ВСС), при болните с понижена ФИЛК влиза в съображение имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор. Диуретиците и някои вазодилататори остават неотменима част от лечението на болните със застойна СН. Този алгоритъм, въпреки че е логичен и подкрепен от медицината на доказателствата, далеч не винаги се спазва в клиничната практика. Въз основа на собствени предпочитания на лекаря и пациента, индивидуалният подход често е различен от представения в ръководствата. Освен това постоянно се появяват доказателства за ефективност на нови групи  медикаменти.  Такава  група  са  лекарствата, блокиращи  натриево-глюкозния  котранспортен  ре-цептор-2 – SGLT-2 (sodium-glucose co-transporter 2).

 

Пълният текст на публикацията на проф. Гацов можете да видите тук

Коментари