Публикация

Проф. Искрен Коцев: 25 стъпки за по-добро здравеопазване

Проф. Искрен Коцев: 25 стъпки за по-добро здравеопазване

25 стъпки за разрешаване на най-наболелите проблеми в здравепазването е описал проф. Искрен Коцев, гастроентеролог от Варна, в дискусия, организирана от Кредоуеб по наболял за обществото въпрос: Защо се стигна до сблъсъка между лекари и институции? Поради важността на темата, публикуваме неговия коментар без редакционна намеса. Включете се и Вие в дискусията, за да видите повече гледни точки и коментари на медицински специалисти! 

 

1. Здравеопазването е въпрос на национална сигурност. Здравеопазването не е нито ляво, нито дясно, нито центристко. Здравеопазването трябва да е:

  • Съвременно;
  • Достъпно;
  • На най-високото равнище за всеки един български гражданин;
  • Без допълнително заплащане;  
  • С най-висока терапевтична ефективност;
  • С профилактична насоченост;
  • Водещо до по-голяма продължителност на живота при повишена творческа активност на човека;
  • Покриващо изискванията на медицинския персонал относно възможностите за развитие, удовлетворение, обществено признание и възнаграждение за техните знания, опит и умения.

 

2. БВП, заделян за здравеопазване у нас е най-много 4-4,5%, а трябва да бъде 9-10%, за да е на равнището на съвременната медицина. Част от разходите в здравеопазването трябва да се поемат от държавата.

 

3. Прокрустовото ложе на клиничните пътеки не дава финасова възможност да се лекуват всички проблеми на пациента и унищожава истинската медицина.

 

4. Диагностично-свързаните групи са най-доброто решение, но трябват двойно повече пари и политическа воля за това.

 

5. Средната продължителност на живота зависи от околната среда, социалните придобивки, трудовите възнаграждения, възраст на пенсиониране, пенсиите, начин на живот, възможност за здравословен живот и хранене, отказ от вредности и от медицината. Медицината е отговорна за 15-20% от здравно-демографския статус на дадена нация, а останалите 80-85% се определят от околната среда, равнище на стрес, условия за труд, начин на живот и хранене, генетика, култура и дори политическа обстановка.

 

6. "Пирогов" е болницата, която приема безотказно всички спешни болни (основно тази болница) на София и осигурява възможност на всички останали столични болници да работят предвидимо. Освен това "Пирогов" приема безотказно всички тежко болни от страната. Медицинския персонал на "Пирогов" не трябва да бъдат излаган на подобен натиск, като сегашния.

 

7. Изпълнителните директори на болниците по сегашните закон и практика се назначават политичиски и имат почти неограничена власт, Техните интереси не съвпадат с интересите на работещите лекари, сестри и санитари и друг персонал в болниците, не съвпадат с интересите на пациентите, нито с интересите на обществото.

 

8. Болниците в целия цивилизован свят са "non profit organisations". В България почти единствения източник на финансиране е здравната каса и затова, за да не спре работа дадена болница, за да могат да се лекуват тежко болни със скъпо лечение, се увеличава нейния оборот (понякога безсмислено и в нарушение на правилата).

 

9. Пътеките в гоямата си част са недофинансирани, на практика за сметка на лекарския и сестринския труд.

 

10. Съотношението лекари:сестри е 1:1, а трябва да бъде поне 1:2,5. Засега България обучава сестри и лекари предимно за богатата част от Европа.

 

11. Специализациите на младите лекари трябва да се заплащат с висока стипендия от МО и МЗ + допълнителна заплата от болницата, в която специализират, според техния принос в лечебната дейност и дужурства.

 

12. Болниците трябва да се ръководят от двама: икономически директор и медицински директор. Всяко решение - икономическо, финансово, кадрово, договори, активи и др. трябва да бъде прието и подписано и от двамата, по консенсус, в противен случай не влиза в сила. Икономическия директор се назначава след конкурс (за икономисти) от собственика. Медицинския директор се избира за 4 години (с право на 1 мандат) измежду началниците на отделения и клиники в съответната болница с тайно гласуване от медицинския съвет, състоящ се от началници на клиники и отделения.Трябва да се спре с политическите назначения на изпълнителните директори, което ги прави зависими от тях, а не от пациентите.

 

13. Премахване на огромните разлики в заплатите между отделните специалности, което генерира диспропорции и дефицит.

 

14. Лекарският труд не е остойностен в клиничните пътеки. Създаване на адекватна и устойчива скала за повишавне на месечното възнаграждение съобразно опита, отговорността и приноса на медицинския персонал, в противен случай ще продължава brain drainage на лекари и сестри.

 

15. Окрупняване на няколко публични болнични заведения в един град с обща администрация.

 

16. Коефициент за заплащане при пълен набор от клинични звена - напр. 1,5, а за непълен 0,8-1,0.

 

17. Повече източници за финансиране на здравеопазването - здравна каса, бюджет, общини, организации, eвропейски фондове, благотворителни сдружения, дарители, църква и др.

 

18. Създаване на осигурителни институции за частно здравно осигуряване срещу по-висока сума.

 

19. Широко използване на генерични и биоподобни лекарства.

 

20. Необходим е национален политически консенсус между всички – леви, десни, центристи, либерални, консервативни и др. среди за необходимите промени, тъй като до здравеопазване достига всеки член на обществото, независимо от неговия статут.

 

21. Държавата не трябва, не може и никъде по света не се оттеглила от ролята си в здравеопазването. Държавата не се оттеглила никъде от институциите, свързани с образованието, университетското образование, полицейските служби, социалните институции, гражданската защита, пожарната безопасност, гранични и митнически служби, армия. Няма търговски дружества в тези дейности. Нима здравеопазването не е толкова важна дейност, поне колкото споменатите, ако не и по-важна?

 

22. Търговете за скъпоструващи лекарства (онкологични, биологични, прицелни), импланти, приспособления и консумативи трябва да се централизират, за да се понижат разходите.

 

23. Евтината медицина е амбулаторната. Необходимо е пренасочване на средства към амбулаторната и поликлинична медицина, в която България има опит, но беше насилствено унищожена традицията. Необходимо е пълно и мотивиращо заплащане на всички амбулаторно работещи лекари, сестри и медицински специалисти – ОПЛ, специалисти, ДКЦ, МЦ, поликлиники, вкл. и болничинте заведения и др.

 

24. Електронни здравна карта, досие, рецепта, ИЗ. В ХХІ век всички изброени медицински документи трябва да съществуват в електронен вид, със съответното криптиране и on line достъп на оторизираните медицински лица. 

 

25. Профилактични програми. Средствата и усилията за скрийнинг и ранна диагноза се възвръщат многократно. Необходим е действен скрийнинг и ранна диагноза на всички социално значими болести - захарен диабет, сърдечно-съдови болести, артериална хипертония, неопластични болести (млечна жлеза, дебело черво, простата).

 

Целогодишно и широко използване в профилактичния и лечебен процес на цялата съществуваща балнеологична, санаториална база и хотелска-спа база. И поради всичко гореизброено - емпатия и милост към лекарите! Най-скъпото и най-продължителното обучение в целия свят е това по медицина – 12 години средно образование + 6 години висше + 5 години обучение за специалност + 5 години натрупване на опит, техника, специални познания и практика за придобиване на клинична увереност. Години наред четене, инвестиции в себе си, повече от 50 тежки изпити – семестриални, държавни, конкурсни, за специалност etc. Това прави общо 28 години обучение. Това е половината от съзнателния ни живот. Не са много хората с възможности и желание да извървят този път и да постигнат това. И да започнат да получават това, което заслужават (не винаги) след 40-45 годишната си възраст, и то в продължение само на 15-20 години! Това отчасти обяснява и 50%-емиграция на нашите подготвени български медицински кадри. Необходими са грижа, внимание и разбиране на проблемите на медицината и на медиците. Със заклинания, отрицание и санатизиране нищо не се получава!

Коментари

Как хубаво звучат повечето предложения ... 

Благодаря за чудесно представените и много актуални предложения за здравна реформа, проф. Коцев. Искрено се надявам да бъдат чути и най-вече реализирани.

Много точен анализ! 

Съгласен съм с по-голяма част от констатациите и препоръките. А не е ли време да помислим за друг модел на здравеопазването, не чрез здравна каса. Такъв съществува в 11 страни от ЕС. Разбирам, че няма съвършен модел и навсякъде са недоволни от здравните си системи, но чрез бюджетния модел се постигат две неща. На първо място почти няма хора, които да не плащат здравните си вноски (две са неизбежните неща в този живот - смъртта и данъците), а освен това общественият ресурс се насочва само към тези здравни нужди, които са необходими на държавата и обществото.

Поздравления

не видях мнение относно финансирането на частните болници от обществения ресурс,да се поогледаме как е в ЕС-Гърция,Испания,Италия и т.н.

28 юли 2021 11:26

Поздравявам ви професоре! Не мога да си представя по-добро резюме на наболелите проблеми на системата от вашето! Дано някой ни чуе...