Доц. Цветин Генадиев е специалист по урология, управител на МЦ "Д-р Генадиев" ЕООД 

Какъв е рискът при уголемена простата да се развие рак? 

Уголемяването на жлезата, т.е. доброкачествената хиперплазия и ракът на простатата са два отделни процеса. Те могат да се развиват паралелно или в различен ред. Не е задължително увеличената жлеза да доведе до рак. Уголемяването на простатата не се изражда в рак! Ето защо мисълта, че щом жлезата се уголемява, е необходима операция, преди да се развие рак, е крайно неиздържана и не отговаря на реалността. Операция на простатната жлеза за профилактика на рака на простатата все още не се извършва в практиката. Все пак някои пациенти, при които биопсията доказва преканцероза висока степен - предраково състояние, по изключение се подлагат на операция по собствено желание с цел, избягване развитието на рак в бъдеще. Този подход все още не е утвърден и проучен. 

Простатата има няколко хистологични зони. Ракът произтича почти винаги от периферната зона, докато доброкачествената хиперплазия произхожда от преходната зона. Накратко казано: доброкачественото уголемяване не води до рак. 

На какво трябва да обръщат внимание общопрактикуващите лекари, за да има ранно откриване на рака на простатата? 

Основен достоверен рисков фактор е наследственото предразположение при баща и син. Личният лекар трябва да знае дали бащата на пациента е имал рак на простатата и тогава да се търси активно тази диагноза при сина, дори да няма оплаквания. Тук е важно да се подчертае, че ежедневните оплаквания като слаба струя при уриниране, нощно ставане, най-често не са ракови. Те са симптом на доброкачествената хиперплазия. Ракът на простатата в своите начални стадии протича без оплаквания. Това означава, че той трябва да се търси профилактично от ОПЛ чрез PSA туморен маркер. PSA туморният маркер индикира, че нещо се случва в жлезата. Дали това е възпаление или раково заболяване може да бъде изяснено от специалист уролог. 

Когато има наследственост, при каква възраст трябва да се правят регулярно прегледи?

 
При рисков фактор наследственост синът трябва да започне да се изследва на 40-годишна възраст. Да не чака до 50 години като останалите мъже, при които няма наследственост с това заболяване. Освен това стойностите на ПСА се намаляват наполовина – от четири на два нанограма на милилитър, като гранична стойност. Ранното диагностициране не означава, че вече се налага преглед всяка година. Това действа демотивиращо на пациента и той заживява с очакване за появата на рака. Ето защо се изследва само PSA всяка година или на две години, като ректално туширане на простатата се извършва през две до четири години. Всеки пациент има своята изградена от уролога диагностична програма, ако мога така да кажа. 

Кои са основните диагностични методи?  

Има два основни, класически и неотменими, диагностични методи – общият простатоспецифичен антиген - PSA туморен маркер, и ректалното туширане на простатната жлеза. Всички останали методи са допълнителни и могат да повишат ползата от двата основни, като подобрят диференциалната диагностика и показанията за биопсия.  

Кои са основните терапевтични подходи при рак на простатата? 

Това са радикалната операция, лъчетерапията и хормоналната – антиандрогенна - терапия.  

Как се избира най-подходящата за конкретен пациент?  

Изборът се прави, след като завърши диагностиката. Тя има за цел не само да докаже съществуването на рака на простата, а и да класифицира пациента в група риск, за развитие на болестта. Тук отново става въпрос за изясняване на нивото на PSA на туморния маркер, но и за добре извършена биопсия на простатата с коректна патоморфологична  диагностика, за да може пациентът да бъде добре класифициран в първа, втора или трета рискова група. От там нататък може да се предскаже резултатът от лечението за конкретния пациент. Ако пациентът е със среден или висок риск – тогава се извършват по-разширени образни изследвания за стадиране. Целта е определянето, пациентът на ниво диагноза ли е или има вече рак на простатата, с откриване на далечни метастази. 

Терапевтичният метод се избира по няколко критерии. Най-важният е така нареченият пърформанс статус, който за българската практика няма буквален превод. Взема се под внимание  качеството на живот дотук на пациента, неговото физическо състояние, наличието на други заболявания и т.н. Става въпрос за това, какъв здравословен потенциал има пациентът, за да се приложи определено лечение с успех при него.  

Лечението на рака на простата има три цели. Първата е пациентът да запази своята продължителност на живот и да не загине от рака на простатата. Втората е да бъде онкологично здрав, да поддържа добър туморен маркер и да не развива метастази. Третата цел е, да се запази качеството му на живот. За всеки отделен пациент тези цели имат различно по значение подреждане. Теоретично пациентите могат да се подредят под общ знаменател, но на практика това не е възможно. 

Когато лечението е оперативно, винаги ли се отстранява простата?   

Операцията се нарича радикална простатектомия и означава, че жлезата се отстранява цялостно, заедно със семенните мехурчета и част от семепроводите. Радикална простато-везикулектомия е обем хирургична процедура, вид оперативна техника. Положителните резекционни линии в окончателния резултат не означават, че операцията е била частична, нерадикална. Няма частична простатектомия при рак на простатната жлеза.  

Кога един пациент се насочва към операция?   

Когато ракът е в ранен стадий Т1 или Т2, пациентът има очаквана преживяемост минимум 10 години и е съгласен да приеме негативите от операцията, които са изпускането на урина и загубата на ерекция за известно време.   

Има ли значение възрастта на пациента при взимането на решение каква да е терапията? 

Ако пациентът е на възраст над 70-75 години стои под много голям въпрос дали операцията ще бъде полезна за бъдещето му. Средната преживяемост е основен фактор при избора на радикално лечение. В България средната преживяемост при мъжете е около 71 години, което означава, че продължителността на следващия житейски период е неясна. Целта на лечението - продължителност на живот тук се губи. Целта онкологично здраве също остава на заден план. Продължителността на живот със или без нулев туморен маркер не се очаква, да се промени. Остава качеството на живот като първостепенно значение за болния. Ако лекарят предложи една голяма операция, трябва да може да мотивира този избор пред пациента и да го направи съпричастен към страничните ефекти, както изисква добрата практика. При пациенти, чиято видима възраст е по-млада от действителната, към средната преживяемост се прибавят 5 години, като така тя става 75-76 години.  

Винаги ли след операция се налага химиотерапия или лъчетерапия? 

Не. Урологичната диагностика много точно позволява да се предскаже дали пациентът ще получи така да се каже лечебна операция, защото тя, операцията, има две страни – хирургична и лечебна. Хирургичната техника може да се извърши великолепно, но това не гарантира нейната лечебна страна. Затова урологът трябва да се постарае да постави много коректна диагноза и да предскаже на пациента в много голяма степен дали ще има нужда от допълнително лечение.