Интервю с д-р Петър Диков, общопрактикуващ лекар, Плевен

Д-р Диков, водещите специалисти алармират, че само около 30% от случаите на рак на белия дроб се установяват в начален етап. Каква е причината за това според Вас?

Късното откриване на карцинома на белите дробове най-вероятно е вследствие от недостатъчната профилактика на заболяването. Такава сега почти няма. Навремето, преди 30 години, имаше мобилни флуорографи – рентгенови апарати, разположени в автобуси, които посещаваха населените места. По спомени, прегледите бяха задължителни, на скрининг подлежаха работници от предприятия, изготвяха се списъци кой точно да се яви.

Разбира се, тези флуорографи бяха далеч като технически възможности спрямо сегашната апаратура, но „хващаха“ големите процеси. Докато сега и това не се прави.

Национална скринингова кампания би ли обърнала негативната тенденция?

Зависи кой управлява тази скринингова кампания. Смятам, че ние общопрактикуващите лекари ще сме най-полезни, като първи контакт с пациентите, като хора, които ги познаваме и можем да отсеем много по-бързо рисковите от останалите.

Според мен не може да се прави масов скрининг на всички за карцином на белите дробове – да се назначава на всички нискодозова компютърна томография. Ние, семейните лекари бихме могли да определим хората с повишен риск и да предпишем такова изследване. Това е начинът за активна профилактика. Както можем да насочваме жените за мамография на млечни жлези за превенция на карцином на гърдата, да ни се позволи да назначаваме и нискодозова КТ на пациенти, които например са хронични пушачи, такива с рискови професии, които работят с азбест, както и наследствено обременени.

Имате ли пациенти с карцином на белия дроб във Вашата практика?

Да, имам, дори и в момента. Става въпрос за 50-годишна жена, детска учителка, пушач, без други рискови фактори за възникване на заболяването. Карциномът на белите дробове вече не е смъртна присъда, в не малка част от случаите се превръща в хронична диагноза. Тази пациентка е болна от дълги години, с ремисии, с рецидиви, с успешна химиотерапия и пак от време навреме болестта се събужда. Имах и пациенти, които починаха, включително и мъж на над 90 години с карцином на белите дробове. Така че диагнозата е доста разтеглива като прогноза.

Смята се, че тютюнопушенето е сериозен рисков фактор за заболяването. Назначавате ли по-специални скрининови изследвания на пушачите във Вашата практика?

При оплаквания като хронична кашлица, болки в гърдите назначавам рентген и ако се налага, консултация с белодробен специалист.

Имате ли време да поговорите с пушачите за вредата от цигарите? Те вслушват ли се в съветите Ви?

Не, по мои наблюдения бивш пушач няма. „Заклетите“ пушачи са пушачи до живот. Аз не пуша, постоянно говоря на пациентите за вредата от цигарите. Преди години се правиха анкетни проучвания сред пушачите. На база резултатите се връчваха предписания. Но беше нещо спорадично, нищо сериозно като инициатива.

Има ли такива, които отлагат прегледа, въпреки симптомите?

Доста са пациентите, които неглижират оплакванията, докато не стане късно. Дори и симптомите на COVID сега масово се пренебрегват, макар че е остро заболяване.

Вие практикувате в голям областен град – Плевен. Разполагате ли с апаратура за скрининг на белодробния карцином?

Доколкото ми е известно, градът ни разполага с един нискодозиран скенер. При нискодозовата компютърна томография се използва по-малко рентгеновото облъчване, благодарение на нея се откриват дори малки изменения в белите дробове. Тя е много ефективен метод за ранна диагностика на рака в стадий, в който е лечим.

Това изследване не се покрива от здравната каса. Достъпна ли е диагностиката за пациенти, които са с ограничени финансови възможности?

Не, не е достъпна. Едно изследване струва около 100 лева. Диагноза не се поставя веднага, но благодарение на нискодозовата компютърна томография могат да се видят образувания от порядъка на 5 мм. При наличие на възелчета следва уточняване. Те може да са доброкачествени, може да са някакви фиброзни изменения или нещо старо, капсуловано. Но се насочва вниманието, търси се консултация със специалист, прави се биопсия и т.н.

След поставянето на диагнозата болните срещат ли някакви пречки за започването на терапията?

Пречки не, но малко повече е бюрокрацията. Нещата може да се случват и по-бързо. Например от поставянето на диагнозата до започването на терапията може да мине месец.

Достига ли до общопрактикуващите лекари достатъчно информация за новите терапевтични подходи при белодробен карцином?

Смятам, че достига, за който се интересува. Имаме информация. Преди пандемията често ходихме по конгреси, обменяхме опит.

След поставянето на диагнозата болният се диспансеризира в онкодиспансера. Но личния лекар е този, който следи общото състояние на пациента, контролира целия процес – насочване за химиотерапия, за контролни прегледи, изследвания. Общо взето контролът на заболяването и проследяването е в нас, общопрактикуващите лекари.

За мен ще бъде много ценно, ако имаме възможност да назначаваме компютърна томография на рискови пациенти. За град като Плевен моята практика е голяма, за страната е средна. Имам лимит за изследвания 6500 лв. за няколко месеца. Това е добра сума – мога да назначавам на пациентите стандартни лабораторни изследвания, микробиология, рентгенови снимки, но нямам право да назнача един скенер. Отпускат ни се доста сериозни суми за изследвания, но е хубаво да имаме повече възможности. Това според мен може да се преразгледа в здравната каса и да ни се позволи малко по-голяма свобода.

Интервю на Татяна Вълкова