Интервю с доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Света Анна“ - София

Доц. Калпачки, излекуван от коронавирус равнозначно ли е на здрав човек?

Все повече ние, медиците, започваме да мислим, че не е така. Към момента критериите на здравните власти за излекувана инфекция включват негативен тест или достатъчно дълго време, прекарано в карантина. След това обаче хората могат да имат симптоми, т.е. от тази гледна точка не са напълно здрави.

Кои признаци/оплаквания трябва да будят тревога, след като човек в някаква степен се е върнал към нормален ритъм на живот?

Мога да кажа кои са те от неврологична гледна точка, макар че коронавирусът засяга доста органи и системи. Нервната система може би е една от най-прицелните. При възникване на нови симптоми – силно и продължително главоболие, световъртеж, някои паметови нарушения, разбира се, инсулт или влошаване на съществуващите заболявания, за което няма основание и рискови фактори, можем като причинно-следствена връзка да обвиним прекараната инфекция.

Инсултът е най-честото неврологично заболяване, най-честата причина за инвалидизация и смърт. Той е изключително разпространен, за да виним обаче само коронавируса.

Какви неврологични усложнения възникват най-често при пациентите, прекарали коронавирус? Какво сочат наблюденията от Вашата практика?

От медицинска гледна точка можем да разделим неврологичните усложнения на три групи. На първо място това е остро инфекциозно засягане на нервната система от вируса - вирусен енцефалит. На второ място са опосредстваните от инфекцията и от съдови увреждания енцефалопатии. При тях не се намира директна инвазия на вируса в мозъка, но мозъкът страда заради ефектите на вируса върху целия организъм. И на трето място е инсултът.

В нашата клиника, с помощта на инфекционистите, лекувахме пациенти с коронавирус, при които беше засегната и нервната система. Имаме вече натрупан богат опит в тази насока.

Могат ли усложненията да се появят месеци по-късно след възстановяване от вируса?

За да направим такова заключение, самата медицина трябва да познава по-дълго вируса. Но може да има такива усложнения и това е редно да се каже. Най-често това са мозъчно-съдовите – инсултът се получава отдалечено във времето. Т.е. ако пациентът е преболедувал и след няколко седмици или няколко месеца се прояви инсулт без да има други рискови фактори, ние предполагаме връзка между прекараната инфекция и полученото заболяване.

Много от засегнатите не знаят, че страдат от пост-COVID синдром. Налага ли се по-широка диагностика и проследяване?

Не ми се струва, че широкомащабно търсене и диагностика на пост-COVID синдром са желателни на този етап. Хората са достатъчно стресирани на тема коронавирус и сега един масов скрининг не би се отразил на общото обществено здраве добре. Лично аз съм против.

Според мен трябва да се издирват активно рискови групи болни, хора, изкарали малко по-тежко вируса, които да подлежат на наблюдение. Трябва да се търсят хора с хронични заболявания, при които предполагаме, че вирусът може да направи обостряне.

След преболедуване препоръчвате ли задължителна консултация с невролог?

Ако човек няма неврологично заболяване и няма оплаквания след преболедуването на коронавирусната инфекция, по-скоро съм склонен да не препоръчам рутинна консултация.

Разбира се, в момента, в който се появят симптоми, не бива да се пренебрегват, не би трябвало да се изпуска тази причинно-следствена връзка. Отивайки на лекар, пациентът задължително трябва да съобщи, че е изкарал вируса – новите признаци да се обвържат с преболедуваната инфекция и поведението и размишленията на колегата биха били по-правилни.

Може ли прекараният коронавирус да се превърне в тласък за развитието на сериозни мозъчни заболявания в бъдеще – какво показват последните научни данни?

Може, например мозъчен инсулт при хора, които нямат други рискови фактори. Най-често при млади хора, включително при жени, които по принцип са по-защитени като контингент от инсулт в по-млада възраст.

Вярно ли е, че рискът от тромбози е доста по-голям след преболедуване на COVID-19, отколкото след имунизация, както твърдят оксфордски учени?

Опасността от тромбози след преболедуване е в пъти по-голяма в сравнение с тази след имунизиране. Някои учени смятат, че рискът е 1000 пъти по-висок. Трябва да мине още време, за да се даде категорично становище. Самите ваксини са само от няколко месеца, вирусът също е нов.

Възможна ли е някаква превенция?

Ние препоръчваме по-дълга профилактика с антиагреганти с оглед предпазване от мозъчен инсулт. Периодът на прием на тези лекарства е индивидуален, но не по-малко от няколко месеца след преболедуване.

Година и половина след началото на пандемията – какво ново в областта на неврологията, натъквате ли се в практиката на интересни случаи и нови казуси?

За SARS-CoV-2 всички казуси са нови. Изводите, които правим сега, в някаква степен може да бъдат коригирани в бъдеще. Това е нов вирус, а нервната система, както се разбра, реагира с известно закъснение по отношение на него. Затова нови неща ще има. На този етап ние, невролозите, трябва да се въоръжим със знания и търпение.

Имате ли хронично болни пациенти, които са занемарили лечението си по време на локдауна и сега са се влошили?

Хората буквално се уплашиха в началото, не мога да ги обвиня, че са занемарили заболяванията си. И обществото, и медиците се стреснаха, но виновен е вирусът. Доста пациенти с автоимунни неврологични заболявания, които трябва да се пазят изключително много от инфекции, с инсулт не направиха контролните си прегледи, не продължиха лечението си, не го коригираха и това се отрази. Не трябва да забравяме, че една голяма част от повишената смъртност впоследствие се дължи на това отдалечаване на болните от здравната система и от техните лекуващи лекари. Една специфична част от нашите пациенти – тези с епилепсия, за които честият контакт със специалиста е много важен, също влошиха контрола на заболяването. Заради дистанцията, която официално, пък и неофициално наложихме съответно и лекари, и пациенти.

Сега нещата се нормализират от тази гледна точна. Страхът започва да отстъпва – първо у лекарите, мисля, че и у пациентите ще си отиде.

Интервю на Татяна Вълкова