Публикация

Ранната диагноза при рак на белия дроб е много трудна

Ранната диагноза при рак на белия дроб е много трудна

Интервю с д-р Румяна Ровелова, общопрактикуващ лекар от София.


Д-р Ровелова, имате ли в практиката си пациенти с рак на белия дроб?
- Напоследък има доста случаи. Преди време почти нямаше, а сега годишно се появяват по един-двама. Тази година вече са трима, което е много. Повечето нямат наследственост за онкологично заболяване. Само при последния ми пациент имаше такава. Търсейки каква е причината за неговата умора и отпадналост, въпреки че нямаше кашлица, му назначих рентген на бял дроб, защото спомена, че брат му има карцином на ларинкса.


Как извършвате вие диагностиката на рака на белия дроб като общопрактикуващ лекар?
- Много е трудно, ако искаме да открием заболяването в ранен стадий. Пациентите получават една ярка кашлица на доста късен етап. Те обикновено страдат от анемия и вдигат не много висока температура. По тези симптоми можем да установим диагнозата. Разбира се, някои от хората имат някакви ранни предвестници.
При един от пациентите, една година преди да установим заболяването, имаше мигриращ обрив, типичен за неопластичните процеси. Пратих го на кожен лекар и отначало беше трудно да се открие причината. Липсваше кашлица, макар че пациентът е пушач. Накрая се откри карцином, който той лекува дълго време. Човекът още е жив.

 

Друг пациент дойде при мен за поставяне на ваксина срещу коронавирус. Той имаше кървене от дебелото черво.

 

Пратих го на гастроентеролог, който го огледа и видя, че няма хемороиди. Препоръча му колоноскопия. Пациентът дойде отново и каза, че продължава да се чувства отпаднал. Липсваше кашлица, а сатурацията беше 98. После сподели, че брат му има рак на ларинкса. Направихме му рентгенова снимка и там се видя сянка на белия дроб. Не беше пневмония, защото знам как изглежда една пневмония и как карцином. Пратих го веднага при пулмолог, а след това е отишъл на гръден хирург за биопсия.


Възможно ли е симптоматиката ви подведе при поставянето на правилната диагноза?
- Не мисля. Повечето колеги работят много отдавна и винаги се насочват правилно. Въпросът е, в кой момент пациентът ще дойде при нас. Повечето отлагат прегледа и игнорират кашлицата, отпадналостта. Така откриването на рака се забавя. Иначе, когато дойдат, диагнозата се поставя след като се направи рентгенова снимка.


Какво се предприема, след като рентгеновата снимка показва вероятен карцином?
- Пациентът се изпраща на пулмолог, защото аз не мога да се произнеса директно, че има рак на белия дроб. Диагнозата се поставя от него. Той вече препраща към гръден хирург, където се прави биопсия. Тя установява вида на карцинома и дали пациентът подлежи на операция.

 

Имам възрастен пациент над 80 години с полиневропатия. Видях го, че отслабва и му казах, че трябва да уточним, откъде идва загубата на тегло. Пратих го на невролог, където пациентът споделя, че има някаква кашлица. На мен не ми каза нищо, може би защото се е страхувал, чеще намерим някакво сериозно заболяване. Неврологът настоял за рентгенова снимка и се установи, че има карцином. При този пациент се направи вследствие биопсия, но не го оперираха заради възрастта.

 

В  какъв стадий са обикновено откритите случаи на рак на белия дроб?
- При всичките ми пациенти заболяването е открито, преди да получат метастази.


Това ранен стадий ли е?
- Бих казала да. Интересно е, че моите пациенти имат доста дълга преживяемост, което не се случва обикновено при белодробния рак. Имам двама-трима, които вече живеят пет години. За съжаление, имат метастази в мозъка. След откриването им следва неврохирург и третиране на метастазите оперативно, за да се удължи преживяемостта им.


Защо се получава така, че се появяват метастази след първоначалното лечение?
- Лечението е навременно, но за съжаление видът тумор е агресивен.

 

Има ли пациенти, които не съдействат при поставяне на диагнозата и при самото лечение?
- Много от хората се страхуват, че ще чуят сериозна диагноза и не ни съдействат особено. Не идват, дори когато дълго време имат оплаквания. Когато пък дойдат, не споделят всичко. Това се случва не само при рака на белия дроб, но и за други заболявания. Просто не съдействат. Дори ако ги предупредим, че ако продължават да пушат или да пият, ще последва втори инфаркт или друго усложнение.

 

Пациентите не обичат да се отказват от вредните навици и не обичат да ходят на лекар.

 

Много от пушачите след диагностицирането и лечението продължават да пушат. След поставяне на диагнозата също се среща липса на съдействие. Имах една пациентка, която не кашляше, но имаше някакви нетипични оплаквания. Освен това някога е имала кожна туберкулоза. Направихме й белодробна снимка и пулмологът установи рак на белия дроб. Няколко месеца след поставяне на диагнозата тя не желаеше да се лекува. Накрая се оперира и се оказа, че й е предложена химио- и лъчетерапия, но е отказала. Две години по-късно получи разсейки в мозъка, защото туморът е агресивен.

 

Пациентите не бива да се страхуват да споделят с нас лекарите всичките се оплаквания, защото при някои заболявания е важно да се открият навреме. За рака на белия дроб има лечение, разполагаме и с отлични хирурзи. Особено в София, където аз практикувам, пациентите са облагодетелствани, защото има къде да ги изпратим веднага. В провинцията нещата са по-трудни, защото на много места няма специалисти и няма добра апаратура. 

BG-KEY-00512 EXP 06/2023

 

ВИЖТЕ КАРТАТА ЗА ПАЦИЕНТИ

Коментари