В края на летния сезон повечето хора се завръщат на работните места след дълъг отпуск. Често пъти обаче се оказва, че не сме успели да „изключим” напълно и да „излезем от офиса” напълно. Причината – професионалното прегаряне или т.нар. бърнаут.

Можем ли да се предпазим и през какви фази преминават емоциите ни през това време? – говори полковник доц. Данчо Дилков, началник на Клиниката по психиатрия и военна психология на Военномедицинска академия (ВМА).

Бърнаутът може да се получи по всяко време на годината и времето след отпуската не е изключение. Прегарянето идва след хроничното претоварване с ангажименти, независимо дали става въпрос за работни процеси или лични задачи.

Всеки човек има капацитет, който не може да надхвърли

Това са обемът на неговите възможности и способности, в които той трябва се придържа и да се възстановява с регулярна почивка, за да може след това да продължи ефективно и продуктивно със задачите си.

Забързаното ни ежедневие поставя тези ресурси на голямо изпитание.

Стремежът към кариерно развитие, финансова независимост, семейно положение сами по себе си са толкова много цели и приоритети за един човек, че голяма част от хората не могат да се справят. А ако се справят добре в едната област, то в другите се усещат липсите. Или с други думи – ако сме отдадени прекомерно на работата и й отделяме все повече време и енергия, емоции, желания, дори и мечти, със сигурност пренебрегваме семейството, приятелите, собствената си почивка.

„Вървейки по този път, накрая се стига до състояние на неспособност да се свърши каквото и да е. Задачата да се жонглира достатъчно ефективно с всяка една от областите в живота ни остава непосилна за повечето хора“, коментира доц. Дилков.

Той насочва вниманието към момента, в който трябва да бъде потърсена помощ – не само от психолог или психиатър, но и от приятели и близки, преживели подобно нещо, за да се чуе чуждата история, кой какво е преживял и как се е справил.

Не бива да се оставя хроничната претовареност да действа с месеци и години

защото неминуемо води до сериозни проблеми след себе си, категоричен е специалистът.

А през какви фази преминават емоциите?

Парадоксално, но в началото на професионалното прегаряне стоят ентусиазмът и енергичността. Човек иска да направи повече от това, което е било досега и ако това е подкрепено от работодателя, ситуацията става още по-сериозна. Започва се гонене на графици, цели и надбягване с времето. Сегашната пазарна икономика изисква именно подобен тип работа, изтъква доц. Дилков и акцентира, че в този период човек се справя добре, дори дава заявка, че може да „поеме” и повече. За съжаление, периодът не продължава дълго.

След това идва фазата на стъписване, умора и чувството, че емоциите вече са изчерпани. Появява се тревогата за това дали ще може да се справя и занапред с поставените задачи.

Следва безсънието, потиснатото настроение, чувството за отчуждение от другите. Човек отива на работа със свито сърце, защото знае, че го очаква обем от работа, с който той вече не е способен да се справи, отчита специалистът.

Повишена раздразнителност, поява на цинично отношение към работата, към мястото, към организацията, дори жаргонен език между страдащия и колегите му изместват фазата на безсънието. Засегнатият човек не проявява положително отношение към работата си. Семейството му е останало на много заден план, а хобито и спортът са забравени. Идва ред и на последния стадий на бърнаута, който е свързан с пълна неспособност за справяне с каквото и да е, казва доц. Дилков.

В тази фаза единственото нещо, което прави човек, е да се оплаква – постоянно и от всичко. Негодуванието е насочено към всяка една задача, с която се захване. Продуктивността и ефективността са утопия, независимо колко малобройни са поставените ангажименти. И точно в този момент започват и скандалите в семейството, като причините за тях обичайно не са от съществено значение.

Как да се справим?

„Ако организацията, или средата изискват повишена трудоспособност, повишена ефективност, високи резултати, на практика измъкване от бърнаута – няма. Рано или късно се стига до там“, категоричен е доц. Данчо Дилков.
Според него, пазарният тип отношения са свързани с много изисквания към всеки отделен индивид, независимо на каква позиция се намира. Дали човек е ръководител, или е изпълнител – от него се иска максимален обем постижения за минимално време и блестящи резултати.

Кои са най-рисковите групи?

Бърнаут-синдромът е характерен за сектори като образование, здравеопазване, търговия, услуги, сигурност, т.е. където са отношенията „лице в лице”. В този ред на мисли, най-уязвими са лекари, учители, социални работници, възпитатели, терапевти, журналисти, служители в сигурността и т.н. Често се наблюдава при хора на мениджърски позиции, спортисти, търговци, ученици и студенти.

За колко време се развива бърнаутът?

За да се развие професионалното прегаряне, са нужни две, три или четири години, но не е изключено процесът да протече и за няколко месеца. А за да не се стига до там, специалистите съветват да има формулирани (дори и само устно) правила на всички равнища в цялата организация за регулярна почивка, отдих, промяна на фокуса от работа към любимо занимание с любими хора и не на последно място – да не заместваме офиса със смартфона в ръцете си, след като приключим с работните задачи.
Времето за работа и времето за почивка трябва да бъдат регламентирани.
Оказва се, че дългоочакваната лятна отпуска почти никога не е достатъчна, за да се преодолее натрупаната с месеци умора.

„Психиката на човек работи по една линия на поведение или натоварване и не може да бъде прекъсната внезапно, а след това внезапно пак да стартира. Ето защо продължаваме, дори и по време на почивката, да обмисляме проблемите и недовършените задачи. Това е и отговорът на въпроса „Защо след отпуска отново сме изтощени?“, обобщава доц. Дилков.

По думите му, голяма част от хората поемат отново към работния ритъм с изключително нежелание, защото знаят, че следва лавина от задачи, с които няма да се справят.

Можем ли да се предпазим?

Това е универсалната рецепта против бърнаут – винаги да намираме време за всичко, което обичаме и да го правим с желание. Това може да бъде четене на любима книга или гледане на филм. Най-добре е хобито да бъде сред природата и по възможност да не е самотно занимание, за да няма предпоставки за самоизолация, съветва още психиатърът.

Някои хора смятат, че с физическа преумора могат да преборят психическата. Това обаче е невъзможно.

„Блъскането“ във фитнеса може да ускори процеса на прегаряне. Защото след първоначалния период на ентусиазъм и еуфория, настъпва умората и към двете – и към работата, и към сочения за отдушник фитнес. После идва ред на безсънието и започват неусетно да се редят една след друга и останалите фази на процеса“, разяснява доц. Данчо Дилков.