Д-р Елена Кирилова е завършила „Медицина“ в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора през 2016 г. Научната ѝ кариера включва степените „доктор” и „доктор на науките”, както и над 50 публикации. Д-р Кирилова е участвала също в написването на учебни помагала по Вътрешни болести и Гериатрия, както и в част от книгата „Редки болести с имунна патогенеза” под редакцията на проф. Балева, публикувана през 2020 г. От 2018 г. досега е асистент по Вътрешни болести и Гериатрия в университет „Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас. През 2020 г. е дипломирана като магистър по Здравен мениджмънт в Медицински университет - София.

Има специалност по Ревматология от май 2021 г. и редица международни специализации. Владее отлично немски и английски език.

Д-р Кирилова, може ли COVID-19 да стане причина за отключване на ревматоидни заболявания и по-точно на възпалителни процеси на стави, околоставни меки връзки и сухожилия? Имате ли такива наблюдения във Вашата практика?

В условията на настоящата пандемия в амбулаторната практика се срещаме с редица случаи на засягане на опорно-двигателния апарат след преживяна и доказана инфекция от COVID-19. До три месеца след това, подобно на други видове реактивни артрити, са налице оплаквания от артралгии до типичен артрит с въвличане на всички ставни структури. При някои се наложи включване на т.нар. базисни средства за овладяване на ставното възпаление. Не бих казала обаче, че броят на тези пациенти е огромен.

Подходът за ваксинирането на болните с ревматологично заболяване също е важен, защото преценката трябва да се извърши персонализирано от лекаря-ревматолог или от екипа на болницата, който осъществява системното наблюдение.

Световните данни посочват по-тежко протичане на COVID-19 и 2-3 пъти по-висока смъртност при пациенти с автоимунни ревматични болести.

Инфекцията обостря ли вече съществуващи ревматоидни заболявания при Вашите пациенти?

При заболяване от COVID-19 винаги е имало в различна степен обостряне на оплакванията при нашите пациенти с ревматологични заболявания. Нестероидните противовъзпалителни средства или хидроксихлорокин, които често използваме, могат обаче да променят тежестта на протичането им. Прилагаме също приетите световни препоръки и тези на Българското дружество по ревматология за поведение по време на епидемия с COVID-19.

Прави впечатление, че понякога се подценява инфекцията от Борелия (Лаймска болест), Рикетсии (Марсилска треска) след ухапване от кърлежи или такава от комари. Те също могат да имат ефект на ангажиране както на стави, така и на всички органи с характер на имунно обусловено съдово засягане. Например имахме случай с клинична картина, наподобяваща Зика синдром. Оказа се, че няма лаборатория в България за провеждане на диагностичен тест. Беше верифициран типичният „тигров комар”, заподозрян като виновен за трансмисия на инфекцията, без да можем да я потвърдим.

Кои са основните възпалителни маркери, които проследявате? Какви други изследвания назначавате и как наблюдавате пациентите?

Предвид различния характер на възпалителен отговор при ревматичните болести, наборът от нужните тестове за диагноза, активност и мониториране е голям, съответно скъп и това определено натоварва финансово здравната система или пациента. Има общи неспецифични възпалителни маркери като например C-реактивен протеин, чието тълкувание трябва да бъде в смисъла на клиничния симптомокомплекс. Специфичните антителни тестове, като тези срещу Хеликобактер пилори, хламидия, стрептококи, трябва да бъдат диференцирани съответно за остра (активна) или преболедувана инфекция.

В ревматологията диагнозата на повечето от заболяванията включва група от критерии, за всеки от които съответства тест (лабораторен, инструментален, др). При подозрение на дадени белези на болест се определят и нужните биомаркери в нашата лекарска практика.

Успява ли медицинската наука да идентифицира гени, както и други конкретни провокиращи фактори, които се свързват с ревматоиден артрит?

Ревматоидният артрит е хронично, мултифакторно, автоимунно, ставно-възпалително заболяване, резултат на взаимодействието между генетични и фактори на околната среда. Недостатъчно изяснена  е ролята на Главния комплекс на тъканната съвместимост (HLA), който представлява съвкупност от гени, кодиращи белтъци, участващи в имунния отговор.

Все повече нараства интересът към епигенетичните фактори, участващи в патогенезата и регулацията на автоимунните процеси при ревматоидния артрит. Експресията на някои от тях като miRNAs в периферна кръв и синовиална течност при болни от RA служат за биомаркери за оценка на активността, тежестта и прогнозата на болестта. 

Възможна ли е профилактика на ревматоидните заболявания, ако в семейството има близки с такива здравословни проблеми?

Убедена съм, че е възможна профилактика. Необходимо е провеждане на скрининг и ранно откриване на заболяванията. Посещенията при ревматолог трябва да се препоръчват както от личните лекари, така и от други специалисти или от пациентските организации.

Например при артрозната болест с различна локализация би могло да се спрат започнатите дегенеративни процеси, а при остеопорозата да се профилактира пиковата костна маса или напълно да се възстанови намалената костната плътност. Когато говорим за профилактика, важно е да се обърне внимание на децата и подрастващите. Първостепенна е ролята на семейството в поддържане на здравословен начин на живот, избягване на вредности и ранно откриване на сколиоза, деформитети на крайници или метаболитни нарушения.

Възрастните хора също се нуждаят от превенция на физиологично настъпващите дефицити във функцията на органите и най-вече на опорно-двигателния апарат. Инсуфициентните гериатрични грижи в обществото определят здравен риск за тази група от населението, която би могла да се организира и сама да насочи усилията си за подобряване на физическата активност, достатъчен прием на калций, витамин Д и своевременна диагностика на дегенеративните болести.

Могат ли определени храни да повлияят положително на ревматологичните заболявания?

В света има много проучвания и препоръки за рационално хранене, които целят подобряване на състоянието на ревматично болните. Известна е хиповитаминоза Д, която засяга костите, мускулите и цялостната походка. Затлъстяването е неблагоприятно за функцията на ставите, а редуциращата калориите диета е задължителна. Световната здравна организация е разработила препоръки за рационално хранене, включително могат да се използват и калкулатори. Витамин С от хранителен произход или като добавка има важен ефект в общото и ставно здраве. На основа на соя и авокадо са неосапунените съставки на някои от признатите медикаменти, повлияващи артрозата. Средиземноморската диета е известна с благоприятния ефект както върху теглото, така и върху сърдечносъдовия риск.

Каква е ролята на глюкозамин и антиоксидантите (витамин С) за превенцията и лечението на ранни стадии при ревматологичните заболявания? Имате ли вече опит във Вашата практика с такива добавки?

През 2014 г. и 2019 г. препоръките на ESCEO за лечение на артрозната болест включват като първа стъпка прилагане на дългосрочни SYSADOA (Симптоматични бавнодействащи лекарства), които имат различна степен на клинична ефективност. Един от тях е глюкозамин. Доказано е, че приемането му като добавка може да помогне за подобряване на здравето на увредения хрущял. Не всички форми като кристален глюкозамин сулфат, глюкозамин сулфат или глюкозаминхидрохлорид са подходящи за тази цел. В нашата практика препоръчваме като състав и достъпния по цена Glucozamin Ecophapm & Vitamin C таблетки. Протективният, антиоксидантен и стабилизиращ ставите ефект на съставките е подходящ за дългосрочно приложение. За глюкозамин обикновено се посочват дози между 1250 и 1500 mg на ден, с преоценка на лечението след 2-3 месеца. Следят се потенциалните взаимодействия с други лекарства, които се приемат от болния.

Много хора се оплакват от скованост в ставите, особено сутрин след ставане. Какво е Вашето обяснение, какво бихте посъветвали тези пациенти? Кои са основните причини за болката – възпаление в околоставната капсула, увреждане на самия хрущял или друго?

Симптомът сутрешна скованост е характерен за възпалителните ставни заболявания с имунен характер. Причината е мекотъканният и/или вътреставен оток, обусловен от това възпаление. Болката с различна сила се предизвиква от механичния натиск или директно ангажиране на околоставните структури. Това е достатъчно сериозно и алармиращо основание за неотложно посещение при личен лекар или ревматолог. Неглижирането на проблема може да прогресира по-бавно или по-скоро да доведе до деформация и инвалидизация. При възрастните пациенти, на фона на артрозни промени по пръстите, може да се добави хроничен артрит и да влоши самообслужването.

Бихте ли разказали за най-новите терапии, които провеждате в ревматологичния център, в който практикувате?

Всички лекари в нашето лечебно заведение имаме престижна квалификация и научни степени. Не само академичният опит, но и системната клинична работа с пациенти позволява да диагностицираме и да прилагаме точните съвременни медикаментозни способи. Относно възпалителните ставни заболявания – ревматоиден артрит, псориатичен артрит, системен лупус, склеродермия и други, лекуваме с най-новите биологични лекарства, JAK инхибитори и др.  Предстои използването на терапия за забавяне скоростта на намаляване на свързана със системна склероза белодробна функция, одобрена вече за употреба в над 40 страни по света.

Хроничният ход на ревматичните болести изисква компетентно и системно проследяване, напълно възможно в нашия дигитален век. Така осъществяваме успешно наблюдение и на пациенти, живеещи в други страни.

Работя в ревматологичен кабинет в Стара Загора. Силна част е експертната ни дейност по остеопороза, с традиции от 2006 г., като един от Националните центрове по остеопороза и владеене на иновативната РЕМС методика на остеодензитометрията. Всички нови тенденции за повлияване фрактурния риск имат място в рутинната ни практика.