Проф. Радка Аргирова е председател на Българското дружество по медицинска вирусология. Работи в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Проф. Аргирова, как се определя дали някой има изграден имунитет срещу COVID-19?

Използват се няколко метода. На първо място се определя наличен ли е хуморален имунитет. Това означава наличие на антитела, като най-често се търсят от типа IgG. Съществуват няколко метода и няколко различни платформи, затова е важно, ако изследването се прави в динамика, това да става с една и съща лаборатория и с един и същ метод , за да могат да бъдат сравними резултатите.

Освен това се изследва и клетъчният имунитет. Това е имунитетът, който създават В- и Т-клетките на имунната система. В-клетките са тези, които синтезират антителата, а Т-клетките директно убиват клетките, заразени с вируса. Дори когато антителата са силно намалели, клетъчният имунитет остава да действа. След имунизация и наличие на антитела, ако организмът се срещне отново с вируса, тези клетки се разрастват и много бързо започват да произвеждат антитела. Правят го много по-бързо, отколкото ако инфекцията е първична. именно защото имат вече памет за инфекциозния агент.

Какви са видовете антитела?

Антителата се разделят на различни класове - IgA, IgE, IgD, IgM и IgG. За нас най-важни са тези от типа IgG, които се получават около втората и третата седмица след заразяването. И IgM се синтезират , но са по-нетрайни и изчезват след няколко месеца, за да дадат път на образуването на IgG. Всъщност при Kовид IgG и IgM се образуват почти по едно и също време. Затова направо препоръчваме да се търсят IgG антитела.

Кои методи са най-достъпни за пациентите?

Най-достъпен тест за доказване на антитела срещу COVID-19 е хемилуминесцентният метод. Достъпни са и тези, които определят директно антитела срещу областта на свързване на вируса – S1 и S2. Това са точно антителата, които се появяват вследствие на ваксинирането. Правят се също така и тестове за определяне на неутрализиращи антитела. Това е тази част от общото количество антитела, която има директно протектираща функция срещу нова инфекция.

При прекарано заболяване кога е най-подходящо да се направи тест за антитела срещу COVID-19?

В края на втората седмица след боледуването вече могат да се направят тестове за налични антитела. Още по-добре и дори е по-показателно това да стане на третата седмица и по-нататък. Счита се, че трайността на антителата е около осем месеца, но, разбира се, има индивидуални различия.

Какви трябва да са референтните стойности при тест за IgG антитела?

Няма такива, защото много зависи какъв е тестът. Всяка фирма, която произвежда тези тестове, е определила своя референта стойност. Затова този, който дава резултат, е добре да напише и тълкувание, за да знае пациентът дали е получил ефективни антитела, или не. Различията идват от това, че е въпрос на възможности, какви тестове може да си позволи да купи всяка лаборатория.

Не е ли време да се въведе някакъв единен стандарт за това?

Много упорито се работи в тази насока и много скоро трябва да излезе единна стойност, над която може да считаме, че имаме ефективни антитела.

Ако пациентът има много високи нива на антитела, няколко пъти над нормалното, това означава ли, че има много продължителен имунитет?

Не, не означава, че неговият имунитет е по-продължителен. Неговата имунна система е синтезирала по-висок титър (количество) на антитела и нищо повече във връзка с тяхната дълготрайност.

Тези много високи стойности представляват ли някаква опасност за организма?

Има такава опасност, когато става въпрос за много висок титър на антитела след преболедуване и последващо ваксиниране. Има случаи, описани в литературата, а и ние сме видели при нас в болницата, когато ваксинирането непосредствено след преболедуване води до цитокинова буря. Оттам идва и този съвет да се мисли за поставяне на ваксина от три-шест месеца след преболедуване и то след като се направи нов тест за антитела. Препоръчва се резултатите да се покажат на личния лекар.

През колко време пациентите трябва да си правят тест за антитела, за да се установи дали не намаляват?

През три месеца е достатъчно.

При някои пациенти се наблюдава увеличаване на антителата с времето. На какво се дължи това?

Съществуват индивидуални особености в имунната система, възможно е при някои бавно и постепенно да се качва титърът на антителата.

Защо количествата на антителата при преболедувалите не се приемат по света като сигурна защита срещу вируса, както при ваксинираните? Европейската комисия например не позволява на хората с такъв сертификат да пътуват свободно из страните-членки.

Тъй като ваксините предизвикват имунната система да генерира антитела, възможно е човек  да си помисли, че тест за определяне на антитела може да се използва, за да се докаже, че ваксината срещу  COVID-19  е сработила. Но не винаги е така!

Антителата се формират от имунната система в отговор на инфекция – ако сме заразени по естествен път или когато чрез ваксина „показваме“ на имунната си система част от патогена и така „излъгваме“ нашето тяло да мисли, че сме се заразили.

Вирусите, както всички живи организми, са съставени от протеини. SARS-CoV-2, причинителят на COVID-19, е съставен от поне 29 протеина. Когато човек се зарази по естествен път, имунната му система генерира антитела към тези протеини. Противно на това, ваксините съдържат ограничен брой протеини. Повечето ваксини срещу COVID-19 индуцират антитела само към шиповия белтък – ключова молекула на повърхността на SARS-CoV-2 , която помага на вируса да инфектира клетката и да се разпространи в организма.

Първите  тестове за антитела срещу COVID-19 определяха само няколко антитела, генерирани след естествено заболяване, а не след ваксинация – т.е. не антитела към спайковия протеин, а такива срещу нуклеокапсида, обвиващ генетичния материал на вируса. Така, ако човек е ваксиниран , но не е преболедувал  COVID-19, може да получи отрицателен резултат, ако използваният тест не определя типа антитела индуцирани от получената ваксина. Освен това, нужни са поне 2 седмици, за да се образуват антителата /независимо дали след заразяване или ваксинация/, така че дори тестът да определя „правилните“ антитела, той може да е негативен в първите седмици след ваксинацията.

В резултат, негативният резултат може да подведе – т.е. да се мисли, че няма антитела след ваксинацията, когато всъщност такива има или съвсем скоро ще се открият. Обратно, позитивният резултат след ваксинацията /особено, ако е след преболедуване/ може да създаде фалшиво чувство за сигурна защита.

Освен това, има изменчивост на титъра на антителата и може човек да е бил с прекрасни нива, но месец по-късно, когато той пътува, никой не може да предвиди дали те не са намалели. Може да са малко по-ниски, но може и да са много по-ниски.

Но при ваксинираните явно този проблем го няма?

Вече обяснихме защо, там също има промяна. Никой не бива да се страхува от това, че антителата намаляват. Това не означава, че хората са абсолютно незащитени. Има клетъчен имунитет, който „се грижи“ за протекцията. Разбира се, това не е съвсем валидно за хора над 60 години, защото при възрастните има едно избледняване на имунитета и поначало се синтезират по-бавно и по-малко антитела. Затова когато говорим за трета игла, визираме именно тази група. За другите няма нужда от това.

Колко ваксинационни дози са необходими за хората, които са преболедували?

Има установени наблюдения, че хора, които са преболедували и след това са се ваксинирали, още след първата игла изграждат своя максимален имунитет. При тях не е необходима втора игла, защото след нея не се получава практическо повишаване на нивото на антителата. Има научна дискусия по този проблем, но все още няма взети решения.

Съветвам хората да не се колебаят и да се имунизират, защото нямаме друга възможност за борба с този вирус. Като не се ваксинираме, му позволяваме да се изменя и да ни плаши с нови мутации и варианти. Не бива да допускаме това.

Автор: Бойко Бонев