Приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2011 г. бележи края на здравното осигуряване в България. Направена е последната крачка по посока на завръщането на здравната ни система към бюджетно финансиране*.

Нека припомним – здравното осигуряване беше въведено в България в периода 1998-2000 г. Създаде се НЗОК с идеята да бъде отделен от властта орган с общо събрание, в което своя квота имаха осигурените лица (избирани от общинските съвети), работодателите, синдикатите и правителството. Парите, събрани от здравни осигуровки, се събираха в отделен от държавния бюджет на касата и не можеха да се разпределят за нищо друго, освен за предоставяне на медицински услуги от лечебните заведения и за лекарства за домашно лечение.

Всички лечебни заведения се преобразуваха в търговски дружества, а финансовият им резултат беше поставен в зависимост от избора на болните къде да се лекуват, посредством механизмите на направленията и клиничните пътеки. Разреши се приватизацията на всички лечебни заведения. Въведоха се правила за национално рамково договаряне, според които съсловията на лекарите и зъболекарите преговаряха директно с ръководството на НЗОК за вида и количеството медицински услуги, техните цени и условията за предоставяне. Създадоха се правила и бяха регистрирани първите частни здравноосигурителни фондове.

Десет години по-късно можем да констатираме, че нито една държавна или общинска болница не е приватизирана, а продадените медицински и диагностично-консултативни центрове се броят на пръстите на едната ръка. Националната здравноосигурителна каса се е превърната в правителствена агенция. Въведоха се регулативни стандарти и делегирани бюджети, които практически ликвидираха свободната конкуренция и пазара на медицински услуги.

Днес финансовият резултат на лечебните заведения не зависи от избора на болните къде да се лекуват, а от благоразположението на чиновниците от НЗОК и РЗОК. Държавните болници трупат дългове, но не фалират, защото са щедро субсидирани от правителството. Цените на медицинските услуги се определят от Министерството на финансите, а националното рамково договаряне е превърнато в бутафория. Събраните здравни вноски се третират като обикновен данък, приходите от който се използват за финансиране на бюджетни дейности – цели 340 милиона лева ще бъдат трансферирани към Министерството на здравеопазването.

Солидарният принцип на здравното осигуряване е практически разрушен - над 50% от разходите се плащат от самите болни при получаването на медицинска помощ. Частните здравноосигурителни фондове оперират с по-малко от 1% от общите разходи за медицинска помощ. 

Ето така няма и десет години след началото здравното осигуряване в България бе прекратено и системата бе върната отново към бюджетно финансиране, познато у нас още като моделът „Семашко”.

________

* Коментарът е публикуван на сайта на Центъра за защита правата в здравеопазването.