Публикация

Може ли да удължим живота си, ако се откажем от въглехидратите?

През вековете хората винаги са мечтали за безсмъртие, вярвали са на приказките за чудотворни извори, които връщат младостта, на подмладяващата сила на ухапването от вампир или на магарешкото мляко.

В недалечното минало се появиха твърдения, че инжектирането с маймунски жлези или допълнителното приемане на хормони удължават живота.
 
Засега обаче е сигурно само, че за по-дълъг живот реално допринасят постиженията в медицината, като например ваксините и по-добрите условия за живот. През последния век те имат заслугата за повишаването на средната продължителност на живота с повече от 50% - от 50 на 88 години.

Проблемът е, че дълголетието не означава повече здраве. Заради хроничните заболявания като диабет и артрит хората стават като нещастните герои от "Пътешествията на Гъливер", които са безсмъртни, но въпреки това страдат от всички старчески болести. Зъбите и косите им постепенно опадат и усещането им за вкус и мирис се загубва. Всичките им заболявания се влошават, паметта им отслабва до степен да не разпознават роднините и приятелите си. На погребенията плачат, защото не могат да умрат.

Сега обаче се смята, че една американска генетичка е открила тайната на дълголетието и то изпълнено със здраве и енергия. И отговорът може да се намери в нещо толкова просто като отказването от въглехидратите.

Професор Синтия Кениън, за която много специалисти вярват, че трябва да спечели Нобелова награда за изследванията си в областта на стареенето, е открила, че въглехидратите, които поемаме — от бананите и картофите до хляба, пастата, бисквитите и сладкишите — директно влияят на два ключови гена, които управляват младостта и дълголетието.

Тя е достигнала до това забележително откритие след изследване на кръгли червеи и по-специално червея C.elegans, чийто размер е само един милиметър и вирее в почвата в страните с умерен климат.

Манипулирайки някои от гените им, тя е успяла да удължи живота им 6 пъти повече от нормалния. Миналия месец на конгрес в Лондон тя обяви, че освен това е открила и начин за поддържането на доброто им здраве, докато са живи.

Какво общо имат червеите с хората?

Изглежда, че има. Методът на проф. Кениън е бил успешно приложен в различни лаборатории в света. Гените, които открила, че контролират процесите на стареене при червеите, са въздействали по същия начин при плъховете и мишките, вероятно при маймуните и има признаци, че те са активни и при хората.
 
Преди 10 години мислехме, че процесът на стареене е резултат от бавен упадък, нещо като овехтяване, но проф. Кениън доказа, че остаряването не е износване, а се контролира от гените. Това отваря възможност да забавяме този процес с лекарства.

По какъв начин червеите държат ключа към остаряването на човека?

Обикновено когато стане на 18 дни, кръглият червей залинява –  набръчква се, започва да се движи трудно и в повечето случаи умира 2 дни след това.

Въглехидратите, които поемаме, директно засягат 2 основни гена, които управляват младостта и дълголетието.

Проф. Кениън от Калифорнийския университет в Сан Франциско е открила, че подтискането на дейността на само един от гените има драматичен ефект. Вместо да умрат на 20 дни, първата група от червеите мутанти продължили да живеят повече от 40 дни. Тя добавя, че освен това те не били отпуснати и изхабени, а поведението им било "младежко". В човешки измерения това означава да общуваш с някого, когото мислиш за 30-годишен и да разбереш, че е на 60.

С по-сложни манипулации Кениън е продължила живота на някои червеи до невероятните 144 дни. Съотнесено към човешкия живот това се равнява на 450 години.

Учените вече са наясно как да продължат живота на опитните животни и той да преминава в добро здраве — просто трябва да се намалят калориите до 3 четвърти от количеството, което те поемат нормално.

Това практически е неприложимо при хората, защото те ще изпитват непрекъснат студ и глад. Но проф. Кениън е установила причината – драстичното намаление на калориите оказва този забележителен ефект.

Тя е открила, че така се променя поведението на двата основни гена. Оказва се, че генът, който управлява инсулина, активизира друг ген, който действа като животворен еликсир и спира стареенето.

Названието на този ген е DAF 16, но той бързо бе наречен "Сладките 16 години" (Sweet Sixteen), защото превръща червеите в "тийнейджъри".

Според проф. Кениън той изпраща инструкции към цял спектър от обновяващи и възстановяващи гени. Съществуващите в организма естествени антиоксиданти се увеличават и унищожават вредните свободни радикали, които се свързват с причиняването на много заболявания, от рак до алцхаймер.

Генът "Сладките 16" увеличава веществата, които осигуряват добрата работа на кожните и мускулните протеини, активизира имунната система за борба с инфекциите, а подтиска гените, които играят активна роля в раковите заболявания, твърди проф. Кениън.

След като открива гена, който управлява инсулина, тя променя драматично диетата си, като изхвърля от нея въглехидратите, защото те карат организма да произвежда повече инсулин. А повече инсулин активизира този ген, което пречи на действието на втория ген – т.н. ген-еликсир. За да провери откритието си, миналата година проф. Кениън прибавила незначително количество захарна глюкоза към нормалната диета на някои от червеите, чийто гени са били обработени така, че да живеят много по-дълъг и здрав живот. Ефектът бил забележителен. Захарната глюкоза блокирала "младежките" гени и здравето им се влошило.

Въпросът е дали това се отнася специално за кръглите червеи или за всички нас?

Следвайки откритието на Кениън, други изследователи започнали да търсят комбинацията от въпросните 2 гена в организма на други животни — и, разбира се, в човешкия. И те го намерили.

Един от отговорите дал една малка общност от джуджета в Северен Еквадор, които никога не боледуват от рак. В техния организъм липсва една част от контролиращия инсулина ген, която е свързана с един хормон, наречен инсулиноподобен фактор на растежа /insulin-like growth factor/. Поради тази липса техният ръст не достига повече от 1 метър и 40 см., но от друга страна те не развиват ракови заболявания и страдат по-рядко от сърдечни болести и затлъстяване.

Професор Джеф Хоули, който е специалист по инсулиноподобния фактор на растежа, потвърждава, че той е свързан с рака на простатата, на гърдата и на дебелото черво. Всъщност повишеното ниво на инсулина, причинено от консумацията на много въглехидрати, може да има връзка с най-смъртоносните болести.

Изследванията по този въпрос са в ранен стадий, но високият инсулин увеличава производството на холестерол в черния дроб, свива кръвоносните съдове, от което се повишава кръвното налягане, и стимулира отделянето на мазнини, наречени триглицериди /свързани със сърдечните болести/.

Работата на проф. Кениън накара фармацевтичните компании да започнат опити за откриването на молекули, които подтискат контролиращия инсулина ген и активизират подмладяващия ген, без организмът да страда от лишаването от калории. Досега обаче това не е постигнато.

Един от начините за намаляване на нивото на инсулина е физическата активност. Спортът повишава чувствителността на организма към инсулина и той има по-малка нужда от него. Всъщност физическите упражнения увеличават нивото на вредните свободни радикали, но това стимулира организма да произвежда повече защитни антиоксиданти.

Трябва ли да се лишим от въглехидратите, за да намалим нивото на инсулина?

От 30 години ни съветват да консумираме по-малко мазнини и повече дълготрайни комплексни въглехидрати, които осигуряват енергия за организма.

Британският учен Дейвид Джемс не отрича откритието на проф. Кениън и смята, че тя наистина заслужава Нобелова награда, но според него все още няма достатъчно доказателства, че всички трябва да преминем на нискокалорична диета. Точната роля, която инсулинът играе за здравето и стареенето, е важна тема, но не съм сигурен, че засега има достатъчно данни за ползата от лишаването от въглехидрати и поддържането на ниско ниво на инсулин, казва той.

Проф. Кениън обаче стои твърдо зад теорията си, че въглехидратите, особено преработените като захарта, предизвикват производството на излишен инсулин.

След откритието си тя е изхвърлила от диетата си продуктите, които съдържат нишесте като картофите, хляба, макароните, ориза и яде главно салати без сладки заливки, много зехтин, ядки и зелени зеленчуци, както и сирене, яйца, риба и пилешко месо. Всеки ден тя изяжда по един плод, но в ограничено количество.

Кениън не яде преработени храни и сладкиши, освен шоколад с 80% съдържание на какао.

Тя вярва твърдо, че с такава диета може да се живее до 90 години като здрав човек. 

Коментари