COVID-19 протича много по-тежко при пациентите с онкологични заболявания. Те са силно уязвими на заразяване, като възприемчивостта им се влияе от вида на рака, клиничния стадий и терапията. Това заяви пред участниците в XX-ата юбилейна конференция на фондация МОСТ (17-19 септември 2021 г.) проф. Петранка Троянова от Катедра нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология на Медицински факултет към МУ София.

В презентацията си тя обясни още, че молекулярните връзки на вируса и рака, които правят онко-пациентите силно податливи на заболяването, са: 

• ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2)
• трансмембранна протеаза серин 2 (TMPRSS2) 
• имунният отговор и възпалението 

Освен това четири основни сигнални пътя са общи за двете заболявания:

• цитокини
• интерферон тип I (IFN-I)
• андрогенен рецептор (AR) 
• имунно чек пойнт сигнализиране

Според проф. Троянова интересен факт е, че 

пациентите с рак на простатата, които са на анти андрогенна терапия, са по-малко възприемчиви 

на заразяване с COVID. Анрогенен рецептор (AR) се активира в отговор на андрогени и предизвиква транскрипция на трансмембранна серин 2 протеаза (TMPRSS2). При тежка инфекция със  SARS-CoV-2, TMPRSS2 е протеазата, която медиира прайминга на S протеина, което е от съществено значение за взаимодействието между SARS-CoV-2 и ангиотензин-конвертиращия ензим 2 (ACE2) и последващото влизане в клетката. Ето защо науката обсъжда възможността за прилагане на анти андрогенно лечение при пациентите с тежка вирусна инфекция. 

Болни с рак имат висок риск от венозни тромбоемболични събития (ВТЕ) 

Той е 4-7 пъти по-висок риск спрямо общата популация, при която честотата варира между 7 и 21%. Рискът зависи от фактори като вид на тумора, клиничен стадий, противотуморна терапия (локална, системна, хирургия, ХТ), напреднала възраст, неподвижност, съпътстващи заболявания. Според световната наука раковите клетки увеличават производството на коагулационни фактори (тъканния фактор) и провъзпалителни цитокини (TNF-α и IL-1b), което води до активиране на пътищата на коагулация на кръвта и последващо развитие на ВТЕ. 

Може ли COVID-19 да предизвика появата на рак?

Експериментално проучване за рака на гърдата показва, че вирусът индиректно може да доведе до заболяването. SARS-CoV-2 предизвиква инфламаторен отговор причиняващ цитокинова буря. На първо място при пациенти с COVID-19 нивата на IL-6 са увеличени, което активира възпалителните сигнални пътища и води до индукция на цитокинова буря. По време на тежък COVID-19 провъзпалителните цитокини индуцират активирането на NF-кВ в имунни и в неимунни клетки. Активираният NF-кВ индуцира повторното пробуждане на спящи ракови клетки на гърдата (DBCCs) чрез активиране на пролиферацията на раковите клетки на гърдата и създаване на микросреда, благоприятна за метастази. 

Вирусът може да намалява факторите, оказващи туморна супресия

Коронавирусната ендорибонуклеаза Nsp15 взаимодейства с протеина на ретинобластома, който е туморен супресор. Протеинът на ретинобластом се понижава, което води до промяна на генната експресия и засилване на клетъчното делене и растеж. Освен това се знае, че SARS-CoV-1 взаимодейства с Е3-убиквитин лигаза, RCHY1, което предизвика повишено разграждане на туморния супресорен протеин, р53.  SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 принадлежат към едно и също семейство коронавируси и вероятно SARS-CoV-2 също може да стимулира канцерогенеза при пациенти с COVID-19. 

SARS-CoV-2 може да помогне за генерирането на микросреда, поддържаща пролиферацията на ракови клетки и може да предизвика производство на фактори, за които е известно, че активират спящите ракови клетки (DCCs). Инфекцията с SARS-CoV-2 ясно индуцира прехода от епителна към мезенхимна тъкан (ЕМТ) и лекарствената резистентност спрямо противоракови лекарства и следователно може да стимулира развитието на рецидиви. 

Пълната презентация на проф. Троянова можете да видите в прикачения файл. 

Автор: Бойко Бонев