В България масово се изписват нискомолекулярни хепарини на бременни, които са носителки на специфична генна мутация за тромбофилия, и то до края на бременността. Тази практика е погрешна, посочи доц. Румен Димитров, началник на Клиника по обща и урогинекология в Майчин дом. В презентация по време на XX-ата юбилейна конференция на фондация МОСТ (17-19 септември 2021 г.) той се спря на уместни и неуместни практики за проследяване на бременността, които среща в работата си.

Все повече частни центрове и практики работят по свои алгоритми на проследяване и изследвания при бременните, заимствани от школите, където са се обучавали техните специалисти, каза доц. Димитров. В други случаи обаче се проявяват тенденции на свръхпредлагане на изследвания без разумна обосновка на тяхната необходимост и без адекватна интерпретация на резултатите от тях. Например често се прави изследване за вродена тромбофилия на жени без анамнеза за репродуктивни неудачи или с анамнеза за всякакъв аборт, без да се прецизира.

"Масовото увлечение по хепарините е свързано с погрешно разбиране или неразбиране на тромбофилиите и тяхната роля за патологиите на бременността. Генът PAI-1 4G/5G се среща относително често (около 15% от жените). Когато жената е здрава и бременността не е рискова, не е редно жената рутинно да се изследва за този ген и още по-малко е редно да се изписва нискомолекулярен хепарин до края на бременността.
Ясни са патологиите, при които бихме могли да очакваме усложнения, но у някои специалисти у нас търсят гена при напълно здрави бременни, без ясна обосновка. Специално при тази, сравнително често срещана мутация - PAI-1 4G/5G, хепаринът не помага, защото не е повишена съсирваемостта, а тромболизата е намалена. Давайки нискомолекулярен хепарин, не въздействаме върху процеса на тромболиза. По този въпрос има много публикации в световната литература", обясни доц. Димитров.

Хепаринът наистина е нужен в някои случаи - например при високорискови придобити тромбофилии като пациентите с автоимунни заболявания. Например жените с лупус са много заплашени от фатален изход и там хепаринът върши работа в комбинация с аспирин, поясни специалистът. Но при бременните, които имат проблем с плацентацията, аспиринът е този, който доказано върши работа. Има световни проучвания, които се категорични, че най-простото върши най-добра работа. Дава се в доза 150 мг от третия месец, когато обикновено проблемът се открива - на базата на анамнеза или ранен скрининг, например жената има склонност към повишено кръвно налягане или с доплер се установи нещо съмнително. Аспиринът се спира около месец и половина преди термина.

Кои са индикациите, при които се изследва генът PAI-1 4G/5G?

Изследване за откриване на гена PAI-1 4G/5G се прави, когато човек има инциденти в живота си - тромбози, тромбофлебити, емболии. Това може да наведе на мисълта, че жената има проблем с кръвосъсирването. Той не е свързан с възрастта - или имаш този риск, или го нямаш.

Профилактика се налага и при жени, които минават през операции, залежаване. Някои операции са особено рискови за дълбоки тромбофилии. Но не е оправдано да се предписва хепарин просто така, само заради открит някакъв ген.

Цялата презентация на доц. Димитров, в която той споделя различни практики за проследяване на бременните, както и своите препоръки, може да намерите в прикачения по-долу файл.

Автор Илияна Ангелова