Публикация

Проф. А.Сербезова и Д. Маринов: В държавата на парадоксите фармацевтите се борят за нормалност

Проф. А.Сербезова и Д. Маринов: В държавата на парадоксите фармацевтите се борят за нормалност

Дискриминация е добавката за риск на първа линия да не важи за откритите аптеки, твърдят председателят и главният секретар на Българския фармацевтичен съюз

 

 

 

Проф. Сербезова, доста се говори за фармацевтите напоследък. Това само пандемичен рефлекс ли е, или реално обществото си даде сметка за значимостта им?

 

 

Асена Сербезова: Доверие към фармацевта винаги е имало, но то се засили по време COVID-19 пандемията, когато хората имаха много въпроси, касаещи коронавирусната инфекция и лекарствата за нейното лечение. Проучване на Международната организация на фармацевтите показва, че фармацевтът е сред 5-те професии, на които хората имат най-голямо доверие. Затова и Световният ден на фармацевта 25.09. 2021 г. е посветен именно на доверието към професията. Има пряка връзка между нивото на доверие към медицинските специалисти и здравните резултати.

Точно в онзи период, преди една година и половина, когато хората не знаеха какво се случва, как се  разпространява вирусът, какво е лечението и когато достъпът до лекари бе ограничен, голяма част от пациентите,  които имаха нужда от съвет, от лечение, от успокоение, се стекоха към аптеките. Това доведе до една дискусия в обществото за това колко достъпен и необходим е фармацевтът, какво е генерична замяна, има ли недостиг на лекарства и пр. въпроси, които до този момент не бяха във фокуса на медиите. Здравните институции започнаха да обръщат повече внимание и на фармацевтите, започнаха да говорят, че и ние  сме медицински специалисти на първа линия, което преди не се случваше. Някак си се осъзна, че снабдяването с лекарства и употребата на лекарства има своите специфики и обществото може скъпо да плати грешките от неглижирането им. Затова ключовата дума е доверие. Доверие към експертите в дадена дейност. В този случай - към фармацевтите...

 

 

 

Ще получат ли фармацевтите допълнително заплащане за работа при условия на COVID-19?

 

 

Асена Сербезова: Това вече е факт за фармацевтите от болничните аптеки, но продължаваме да настояваме за същото и за фармацевтите от откритите аптеки. За разлика от възприетата при лекарите практика, ние искаме само когато дойде електронна рецепта с лекарства за COVID-19, т.е. случаят е доказан, фармацевтът да получи допълнително заплащане. Ако това не се случи, ще го възприемем като дискриминация на българските фармацевти спрямо другите медицински специалисти и ще продължаваме да настояваме за въдворяване на справедливост в системата. Изпратили сме писмо до Надзорния съвет на НЗОК, в което излагаме положението на дикриминация, в което са поставени българските фармацевти, като сме предположили конкретни решения. Очакваме отговор, който разбира се, ще предопредели и по-нататъшните ни действия.

 

 

Димитър Маринов: Фармацевтите и досега работиха с пациенти с COVID-19, а с въвеждането на електронната рецепта вече е ясно точно в кой ден и в колко часа е посетил пациентът  аптеката и е взел предписаните му лекарства. Т.е. това, за което настоява Българския фармацевтичен съюз е едно признание на доказуемите рискови условия, в които работят нашите колеги.

Алтернативен вариант, който предложихме, е да се даде възможност на аптеките да изберат дали да работят с лекарствата, използвани за лечение за COVID-19, след като не се предвижда заплащане  за риска. Това наше искане се отхвърли. В последните години това е поредната социална дейност на аптеката, която се въвежда без тя да е финансово обезпечена.

 

 

Социалната роля на аптеката не е ли нещо съвсем естествено, след като аптеката е здравно заведение?

 

 

Асена Сербезова: Да,  социалната роля на аптеката естествена, тъй като фармацевтът е медицински специалист и то най-достъпният. И именно затова държавата трябва да припознае тази роля, да стимулира и оценява нейното развитие, а не да се сеща за нея само по време на криза.  Със законодателството от последните 30 години (отразяващо и степента на зрялост на нашето общество)

 

фармацевтите са натикани в ролята на продавачи в бели престилки, като аптеката е принудена да се издържа само от надценки

 

Таксите за обслужване за 100% безплатните лекарства не са адекватни на работата и на финансовия ресурс, който трябва да се инвестира от една аптека,  за да осигури наличност на тези лекарства. Фармацевтичните грижи, за разлика от други държави, не се стимулират и заплащат от фонда, няма и наблюдение на лекарствената употреба. Известно е, че всеки втори пациент, който е правилно диагностициран и има правилно назначено лечение, не приема правилно лекарствата си. В масовия случай това води до усложняване на заболяването, до субоптимално лечение, до смяна на терапията и пр. В много държави се инвестира във фармацевтите като медицински специалисти, които да подпомагат пациентите да приемат правилно лекарствата си, включително съобразно хранителния им режим, да се отчитат лекарствените и други форми на взаимодействие, както и ефекта от приема. Там, където съществуват такива практики, има съществено подобрение на употребата на лекарства и подобряване на здравните резултати– напр. намаляват се  нивата на холестерола до 60%  (само от рационализиране на употребата), подобряват се показателите при диабет, затлъстяване, хипертония и много други социално значими заболявания. Ролята на фармацевта е да подкрепи решението на лекаря, както и да се свърже с него, ако забележи необходимост от корекция в употребата на лекарствата. Някои държави са стигнали и по-далеч в развитието на тези концепции - във Великобритания и Канада  има и предписващи фармацевти – предписващи лекарства по определени списъци след допълнителни указания и в тясно сътрудничество  с лекарите.

 

В тези държави лекарите не се ли чувстват конкурирани и изместени от фармацевтите?

 

Асена Сербезова: Точно обратното е. Лекарите оценяват тези консултации и тяхната роля за подобряването на здравните резултати и освобождаването на част от времето им за други, по-специализирани дейности, за които никой освен тях няма експертиза. Нагласата към такива практики зависи от степента на зрелост на обществото, дали здравеопазването се управлява цялостно или фрагментарно, зависи дори от финансирането на системата, философията и практиката на контрола, както и от образованието на тези кадри в университета. В държавите, в които има такава практика, лекарите се чувстват се облекчени, сигурни и като резултат – по-успешни в постигането на желаните здравни резултати. Предписването от фармацевт става по определени протоколи, със задаване на определени въпроси. Лекарят, фармацевтът и пациентът работят холистично, в екип, в една триада. Лекарят е отговорен за диагнозата и за изхода от лечението. Фармацевтът също е отговорен за изхода от лечението, защото трябва да отпусне лекарството, да подкрепи пациента да го взема правилно и да обърне внимание на лекаря, ако се наложи промяна. Пациентът пък е отговорен, защото трябва да е здравно просветен, да следва съветите на медицинските спеиалисти, но и да се вслушва в реакциите на организма си и да ги уведомява при негативна промяна, а не сам да спира лечението си.

 

Димитър Маринов: Във всяка една държава, в която има цялостен подход към управлението на здравеопазването, се проследява ефектът от лечението и това се прави на макро-ниво, чрез прилагане на различни фармакоикономически подходи. Тук сме в порочен кръг – плащаме като общество за лечение, а не се отчита и контролира неговата ефективност.  

 

Колко далече сме от тази перспектива на фона на тази сложна пандемична, политическа и социална ситуация?

 

Асена Сербезова: Постигнали сме известни успехи, но те са фрагментарни. Покрай  пандемията стана видима ролята на фармацевта, но е нужна цялостна стратегия за здравеопазването за няколко години напред. Нужни са програми за фармацевтични грижи, за наблюдение на лекарствената употреба, засилено взаимодействие с лекарите, оценяване от страна на лекарите на възможностите на фармацевтите да облекчат тяхното ежедневие и професионално сътрудничество, основано на наука. У нас здравната система не си измерва резултата. Имаме данни за заболеваемост и смъртност, но липсва анализ тези хора с какво са били лекувани, били ли лекувани правилно, можело ли да ги лекуваме с нещо по-евтино със същия или по-добър ефект.

 

 

Вие имате ли готовност да предлoжите стратегическите приоритети за развитие фармацевтичната гилдия?

 

 

Асена Сербезова: Да, ние подготвяме стратегия за развитие на фармацевтичната професия. Това е ключово, тъй като ние сме звеното в здравната система, което е последната бариера преди пациентът да приеме лекарството. А в последните 8 г. законодателството насочи аптеките в големите градове и има цели региони без фармацевтична грижа и това не е заключение на Българския фармацевтичен съюз, а на Комисията за защита на конкуренцията. В повечето страни има географски или популационни критерии при откриване на нови аптеки, за да може да се осигури тяхното адекватно разпределение, както и да се осигури една среда на фармацевтичната дейност за професионални решения, основани на наука и грижа за пациента, без да превалира търговската страна на тази дейност. Лекарствата не са бързооборотна стока. Има заболявания, които могат да се отключат от неправилната и безконтролна употреба на лекарствата, а у нас никой не проследява това (т.нар. ятрогенни заболявания). Фармацевтът трябва да има относителна самостоятелност при вземането на професионални решения. Затова в много европейски държави аптеките не са оставени да се издържат само от оборота, а и консултации и услуги като центрове за здравна информация и проследяване на лекарствената употреба.

 

Димитър Маринов:  Печалбата на аптеката никога не трябва да зависи само от оборота, особено за лекарствата по лекарско предписание. Докато това е така, пациентите в България ще харчат все повече за лекарства и ще бъдат все по-болни и по-недоволни. Трябва да се отдиференцира заплащането за фармацевта и фармацевтичните услуги от цената на лекарствения продукт. Лекарството е особен вид стока. Пациентът не желае да я потребява, но му се налага, а решението за това се взема от друг – лекар или фармацевт. В цялата тази сглобка

 

фармацевтът е особено важен и той не трябва да бъде финансово стимулиран от оборота  

 

Той е този, който има познанията да намали разходите и на пациента и на фонда, при запазено качество на лечението и е нормално държавата да се възползва от това.

 

Докъде стигнахте с битката си фармацевтът да прави генерична замяна?

 

 

Асена Сербезова: Ние не спираме да настояваме това, което е факт в почти всички държави да се въведе и в България. Становището ни е, че това трябва да е възможност само за определени продукти. Лекарства за деца до 18 г., биологични продукти, продукти с много тесен терапевтичен интервал да нямат право да се заменят. Но там, където има възможност, това да става, при информиране и обсъждане с пациента. В много държави регулаторните агенции издават списък и генерична замяна се извършва само в неговите рамки.

 

Димитър Маринов: Още при разрешаването на лекарството за употреба, регулаторът следва да укаже дали за това лекарство се разрешава генерична замяна. Това съответно следва да се заложи в софтуера и когато на фармацевтът види електронната рецепта с лекарство, разрешено за замяна, автоматично да му излизат всички възможности. Пациентът да може да вижда и цените и двамата заедно да обсъдят това, което ще бъде избрано.

 

Кой е най-големият парадокс на здравната ни система?

 

Асена Сербезова: Най-парадоксално е, че този, който генерира разходите - лекарят, не е отговорен за тях и няма наблюдение върху ефекта от лекарствата, които е изписал на едно макро-ниво за по-голяма популация, което ще му помогне да прави научно обосновани подобрения в практиката си. Парадоксалното е, че рядко се работи в екип, рядко се прогнозира ефекта на определени промени, още по-рядко се мисли цялостно и дългосрочно. Парадоксалното е, че българските фармацевти се борят за неща, които са нормално ежедневие на техните колеги в други държави.

 

Защо фармацевтите не се включиха във ваксинационналата кампания?

 

Димитър Маринов: Отхвърли се предложението ни фармацевтите да консултират пациентите за ваксините и да им дават декларацията за информирано съгласие след предоставяне на необходимата информация, т.е. да действат като предварително “депо” и да облекчат системата. В повече от 36 държави по света и фармацевтите ваксинират.  Предложихме направим широка информационна кампания за ползите от ваксинацията, но нашите предложения не бяха приети. Само искам да ви кажа, че българска фирма спечели конкурса за информационна кампания за ваксинацията в Хърватия...

 

Асена Сербезова: Холистичната система се стреми да облекчи лекарите чрез генерично заместване, чрез предписващи фармацевти, чрез отнемане от потока на тези, които са по-леки случаи... Мисли се как да се облекчи лекаря и как да се използват възможностите на фармацевтите, как да се просветят здравно пациентите и как да се използват най-рационално ресурсите.

 

Докъде стигна процесът с електронните рецепти?

 

Димитър Маринов:  Този процес върви и не трябва да има отстъпление. По НЗОК всички рецепти са вече електронни. Хартиената рецептурна книжка вече също е в историята, макар и с лек фалстарт. Сега ни предстои същото и за хартиения протокол. Фармацевтите са готови. Тук МЗ има водеща роля. Най-големият парадокс е, че отлагането на “смъртта” на хартиената рецепта беше заради специалистите от доболничната помощ. Сега именно те са хората, които са натоварени да изписват лекарствата за COVID по НЗОК само електронно. Поредният парадокс...

 

Асена Сербезова: За мен фактът, че електронните рецепти са задължителни за лекарствата по НЗОК, но не са задължителни за лекарствата по т.нар. бели рецепти, е отстъпление от идеята за надеждни данни за лекарствена употреба.

Ако трябва да обобщя, в държавата на парадоксите българските фармацевти се борят за съвсем нормални неща, каквито в другите държави отдавна са ежедневие. По повод Световния ден на фармацевта искам да си пожелаем разумът и професионализмът да вземат превес във вземането на важни управленски решения за здравеопазването, и политиците да се вслушват в съветите на професионалистите, които 5,5 г. учат за лекарствата и после цял живот работят с тях. Доверете се на вашите фармацевти, а на 25 септември – Световния ден на фармацевта, моля влезте в аптека (дори да нямате нужда от лекарства) и поздравете Вашия фармацевт – това е Доверие!

 

Интервю на

Лиляна ФИЛИПОВА

 

 

Коментари