Болката и дори мисълта за нея винаги предизвиква отрицателни емоции, но тя всъщност е съществена част от защитните механизми на организма.

В началото на даден процес болката е сигналът, че нещо в тялото ни не е наред и трябва да му обърнем внимание. Проблемът е, когато болката продължи и след като е алармирала за опасност. Тогава вече тя е само вредител и трябва да бъде преодоляна чрез възможностите на съвременната медицина и фармация.

Има състояния, при които хората не изпитват болка. Но не бързайте да им завиждате! Това може да се окаже опасно за живота. Лекарите често дават за пример безболковата форма на инфаркт най-често при пациенти с диабет, при които нервните окончания са увредени от болестта. При тези болни сърдечният удар се установява трудно и със закъснение, защото липсва типичната болка в задгръдната кост. Болката всъщност е субективно усещане, поради което сходни състояния или увреждания предизвикват различна чувствителност при различните хора.

По повърхността на тялото, както и във вътрешността са разположени нервни болкови рецептори, наречени ноцицептори. Тяхното дразнене от физически и химически агенти предизвиква нервен импулс, който се предава чрез гръбначния до главния мозък и предизвиква възприемането на болката.
Тя се класифицира по различни признаци:

* Остра или хронична: става въпрос не за силата на усещането от пациента, а за природата на болката. Острата болка най-често е с ясен причинител – травма, инфекция, възпалителен процес. Тя обикновено се овладява успешно с аналгетици, приети през устата, и/или локални препарати, които, приложени външно в болезнената област, повлияват възпалението и премахват неприятните усещания. Хроничната болка понякога остава с неизвестен причинител. Тя е по-трудна за лечение и понякога налага използването на наркотични препарати.

* Повърхностна: Причинява се от нараняване на кожата или лигавиците при порязване, одраскване, изгаряне. Поради високата концентрация на нервни окончания в тези зони се получава точно локализирана и краткотрайна болка.

* Соматична болка: Идва от сухожилията, ставите, костите, кръвоносните съдове, както и от самите нерви. Поради сравнително оскъдния брой рецептори по тези места болката е слабо локализирана и притъпена и продължава по-дълго от повърхностната. Причинява се от навяхвания, изкълчвания и счупвания, артрит.

* Висцерална болка: Идва от вътрешните органи и обикновено е много продължителна и по-силна от соматичната. Точната й локализация е изключително трудна.

* Невропатична болка: Възниква в резултат от заболяване или нараняване на самата нервна тъкан. Това може да наруши способността на сетивните неврони да предават коректно информацията към мозъка. Така той интерпретира болкови стимули, за които няма очевидна причина.

Как да постъпим при болка:
1. Ако причината е неясна, всяка болка изисква диагностично уточняване от лекар. След това трябва да се следват неговите съвети;

2. Самопомощ е допустима, ако причината е очевидна, а поражението не е много сериозно. Например при леко изгаряне на дланта в кухнята всеки може да намаже засегнатата зона с мехлем и да изпие противоболков медикамент без рецепта. При температура и главоболие в хода на установено вирусно заболяване също можете да изпиете болкоуспокояващо хапче, което обикновено понижава и температурата;

3. При хронични и вече диагностицирани състояния, причиняващи болка, добър подход е използването на препарати на природна основа, защото нямат странични действия върху организма. Ако имате ставни или мускулни болки, приложението на препарат от типа на „Неокс” може да замени продължителната употреба на нестероидни противовъзпалителни средства;

4. Въздържайте се от самолечение при малки деца и хора в напреднала възраст. При тях доста състояния протичат нетипично.