От МОРЕ 2021 онколозите да очакват модерно ръководство за рак на панреаса -  едновременно и метафизично, и практично                 

Доц. Калев, 12-ото издание на МОРЕ 2021 отваря темата на панкреасния дуктален аденокарцином с амбицията да я изговори модерно, въздействащо и практично. Какво да очакваме?

Заявката на МОРЕ 2021 наистина е амбициозна и обществото на българските онколози трябва да очаква едно клинично ръководство за поведение при панкреасен карцином, „излято“ по най-високите идеали за експертно съставителство. Вече две години подред бордовете на МОРЕ изработват ръководствата си с методологичния инструментариум на подхода GRADE – метод, който интерпретира научните доказателства и формулира препоръките за клинично поведение въз основа единствено на мета-анализи. Така че от тазгодишното издание на МОРЕ очаквайте нещо „извън“ конвенционалните представи за ръководство, каквото и означава префиксът „мета“. Очаквайте не просто сборник с указания за онкологично поведение, а учебник за модерно мислене – едновременно и метафизично, и практично.                 

Сравнявате дванадесетото издание на МОРЕ с дванадесетия час, който удря, за да отмери момента, когато нещо трябва решително да се случи. Може би българските онколози трябва решително да променят способа на възприятията си – за пациентите, за туморите, за професията си. Защо и в каква посока трябва да се случат тези промени?

В годината, през която се подготвяше реализацията на МОРЕ 2021,

пред българската онкология неумолимо се изправиха две съдбовни изисквания – да бъде модерна и организирана, и дигитализирана

Изграждането на Национален раков план по европейски модел и дигитализирането на онкологичните грижи на холистичен принцип – това, струва ми се, е дванадесетият час. Той, впрочем, отдавна е ударил за европейската медицина и би било катастрофално, ако у нас той бъде проспан поради балканска леност. Затова конференция МОРЕ 2021 посвещава един от дните си на този „дванадесети час“ – в двете дискусионни сесии на 17 октомври ще се срещнат и ще визионерстват най-изтъкнатите български експерти в областта на скрининговите програми, всеобхватните ракови центрове и дигиталните архитектури. Вълнуващо е човек да бъде буден в „дванадесетия час“ на българската клинична онкология!      

>>>Включете се в дискусията за Националния план за контрол на рака>>>

Каква е картината на разпространението на панкреасния карцином у нас? Има ли разлика в сравнение с другите европейски държави?

Панкреасният карцином не е нито толкова честа онкологична болест, нито показателите му за заболяемост и смъртност у нас и в Европа съществено се различават. Относителният му дял от другите злокачествени тумори не надвишава 4%, а в България и в другите европейски държави годишно заболяват и умират съответно около 20 на 100 000 човека. Това обаче е само епидемиологична статистика, докато медицинското предизвикателство на този вид рак е дотолкова драматично, че повечето онколози у нас, тайно или явно, са скептично настроени за всякакви терапевтични мероприятия. Затова МОРЕ 2021 избра тази карциномна локализация за своя нелесна тема.

Кои са основните предизвикателства в лечението му?

Преди всичко, късната му диагностика.

В момента на откриването си панкреасният рак е годен за радикално хирургично лечение едва в 15%,

а дори след оперативно отстраняване до пет години не преживяват повече от 30%. Тези цифри наистина изглеждат на пръв поглед доста обезкуражаващо. Реалистичният оптимизъм е в модернизиране и интензифициране на всички диагностични и терапевтични алгоритми, колкото и трудно да е това за българската онкология.

В каква посока ще бъдат промените в поведението при панкреасен дуктален аденокарцином?

По-точно не „променени“, а съвременни и категорични препоръки за превенция, диагноза и лечение – това ще бъде предложено на българските онколози. Уточнявам, че става дума за препоръки и указания въз основа на научни доказателства за най-висока ефективност, осъществявани в центрове с релевантна и контролирана експертиза. Точно това липсва в организацията на националната ни онкология и МОРЕ 2021 си е поставило за мисия да го реализира. 

Слагате специален акцент на Национален план за контрол на рака.  С какво той ще промени онкологичната грижа?

Както казах преди, темата за бъдещ Национален раков план е съдбовна и ще бъде акцент на една цяла дискусионна сесия на конференция МОРЕ 2021. Раковият план е твърде сложно и скъпо начинание, но без него не може да функционира съвременна и ефективна онкология. Не би било преувеличено, ако се каже, че

в своя онкологичен маршрут днес българският пациент е „залутан скитник“ – той буквално не знае къде, на кого и на какво ще попадне

Националният раков план трябва да бъде мащабна и стройна конструкция, в която всяко звено е предварително регламентирано и финансирано, изпълнява точни медицински, икономически и правни критерии и строго се контролира за придържането си към тях. Само с подобен действащ план на българския онкоболен може да бъде осигурен пълен и затворен цикъл от ефективни онкологични грижи. Осъществяването на всичко това изисква креативна колаборация между държавни, браншови, пациентски и неправителствени експертни институции, а знаете, че това у нас не се случва твърде лесно. Все пак, оптимист съм, че МОРЕ 2021 ще генерира необходимия вдъхновяващ импулс.              

>>>Включете се в дискусията за Националния план за контрол на рака>>>

Трима са номинираните за награда за принос в българската клинична онкология. По какво се отличават разработките тази година? Има ли промяна в научната активност и нагласите на младите специалисти в областта на онкологията?

Тазгодишните номинации са девети по ред. Тримата номинирани – д-р Димчо Георгиев, д-р Иво Гергов и доц. Яна Бочева – не са просто доказани специалисти, а са академични личности, с дисертационни трудове и монографии в областта на клиничната онкология. Освен това те респектират с ярките си обществени индивидуалности, енергично присъстващи в учредяването и функционирането на няколко браншови онкологични асоциации. Накратко, и тримата експлицират съвременните нагласи, за които ме питате. По-точно, бих ги нарекъл истински примери за подражание за младите специалисти – примери за сциентизъм, професионализъм, креативност и социален морал.

Интервю на 

Лиляна ФИЛИПОВА