Всяка година, във втория четвъртък на месец октомври, отбелязваме Световния ден на зрението. Денят има за цел да повиши информираността на широката общественост за заболяванията, които могат да ни лишат от светлината на деня. Тази година Световният ден на зрението преминава под мотото: Обичай очите си!

Според статистиката на Световната здравна организация,

поне 1 млрд. души по света имат увреждане на зрението

а очните болести водят до увреждания, които оставят следи в целия ни живот.

Като последица от застаряването на населението

все по-често срещано е заболяването дегенерация на макулата

което е пряко свързано с възрастта, казва проф. Лъчезар Войнов, ръководител на Клиника „Очни болести“ на Военномедицинска академия (ВМА).

Заболяването съществува в две форми – влажна и суха, и води до значително намаление на зрението, особено при влажната форма. Във възрастовата група под 65-годишна възраст болестта обхваща около 25-30% от населението, а при групата над 75 години – около 65-70% от населението. Последните години настъпи обрат в поведението към влажната форма на това заболяване, коментира още проф. Войнов.
Той подчертава, че на пазара вече има доста препарати с антипролиферативен ефект, които от миналата година се реимбурсират от Здравната каса. Един такъв препарат значително подобрява състоянието на зрителния анализатор и задържа развитието на болестта. Лечението с него е продължително и зависи от резултата, изтъкна специалистът.

Друго заболяване, водещо до сериозно увреждане на зрителните функции, е диабетната ретинопатия

която е една от водещите причини за загуба на зрението след глаукомата. Необходим е контрол върху основното заболяване – диабетът, а състоянието на ретината се контролира и профилактира.

На първо място като причина за загубата на зрителните функции у нас продължава да бъде глаукомата

Формата на заболяването, наречено откритоъгълна глаукома, е практически безсимптомна и се открива случайно при преглед за очила. Когато пациентът получи първите оплаквания от трудна ориентация в пространството, заболяването вече е в значително напреднал стадий.

Характерно е, че дълго време пациентът запазва високи стойности на централното зрение, което го подвежда да не търси медицинска помощ. Болните с глаукома се наблюдават диспансерно в доболничната помощ и имат право на 4 прегледа през годината по Здравна каса при наблюдаващия ги офталмолог, без необходимост от направление от личен лекар. Веднъж диспансеризирани, пациентите преминават на тези прегледи директно при лекуващия очен специалист.

Съществува голям брой препарати за лечение на глаукомата, което задължително се провежда под контрола на офталмолог. Преценката за хирургично лечение се извършва от наблюдаващия очен специалист, подчертава проф. Войнов.

По думите му, в пространството съществува и понятието „лечима слепота“. Това е най-често извършваната оперативна интервенция в офталмологичните клиники в България – вътрешно перде или катаракта. Годишно в България се извършват около 50 000 операции за катаракта. Важно е да отбележим, че пациентите с катаракта и придружаващо заболяване на зрителния анализатор, като глаукома, диабетна ретинопатия, дегенерация на макулата, висока миопия, операции за отлепване на ретината, закрити и открити очни травми и други, не биха могли да очакват значимо подобрение на зрението след операция за катаркта. Зрителната функция се определя от състоянието на ретината, категоричен е специалистът.

Клиника „Очни болести” на ВМА разполага с добре подготвен персонал и последно поколение апаратура, което дава възможност за прецизност, точна диагностика и лечение на всички социално значими очни заболявания. Съвсем наскоро приключи и цялостното й реновиране – изцяло по европейски модел.

*снимка: www.pixabay.com