През последното десетилетие се наблюдава значително увеличаване на хроничните чернодробни заболявания. Тази тенденция е свързана най-вече с промени в метаболизма в резултат на омазняване на черния дроб. Едип от учени от Медицинския университета в Станфорд, САЩ, разглежда възможностите за лечение, чрез използването на растението Силимарин, познато и като Бял трън.

Химическата формула на Силимаринът е сложна смес, която включва масив от различни изомери на фенола флавонолигнан. Силибин, който е един от тези изомери, съставя до 50% от сместа на Силимарин и играе важна роля в антиоксидантния му ефект. Самият ефект е резултат от силибинови диастереомери, които претърпяват биотрансформация, водеща до образуването на глюкуронидни производни.

Значителна бариера пред клиничната употреба на Силимарин е неговата лоша бионаличност поради липофилната му природа и последваща лоша разтворимост. Опитите за подобряване на разтворимостта на формулата на Силимарин доведоха до разработването на много различни търговски тествани форми на растението, които се различават в състава им от силибин. Въпреки стандартизираните методи за приготвяне, бионаличността на Силимарин може допълнително да бъде повлияна от генетични полиморфизми и наличието на чернодробно заболяване.

Проучванията показва, че ефективността на силимарин варира при пациенти с MAFLD и хепатит С (HCV). Това е резултат от по-високи плазмени концентрации на флавонолинан и по-обширен ентерохепатален цикъл. По-конкретно, плазменият полуживот на силибин, биоактивният компонент във формулировки на Силимарин, е 6 часа, докато пиковите плазмени концентрации обикновено се достигат 2-4 часа след приложението.

Понастоящем Силимаринът се предлага в различни форми, включително капсули и таблетки с различна сила, с препоръчителна дневна доза между 420 mg и 600 mg. Проведени са клинични проучвания с различни дози, вариращи до 80 mg и до 1600 mg. Едно от тях тества различни количества (160, 240 и 360 mg/ден) и установява статистически значимо намаляване на чернодробните ензими в групите с 240 и 360 mg/ден при пациенти с алкохолно чернодробно заболяване (ALD) и хроничен вирусен хепатит.

Друго проучване при пациенти с декомпенсирана от HCV цироза открива, че по-високите дози Силимарин (1,05 g/ден) са по-добри от стандартната доза (420 mg/ден). Въпреки че данните от някои проучвания сочат връзка между по-високите концентрации на Силимарин и по-доброто лечение, в резултатите при някои групи пациенти, като тези с хепатоцелуларен карцином (HCC), това не е така. При тях се предполага коригиране на дозировката.

В своята публикация учените от Станфорд разглеждат хепапротективния, притивовъзпалителен, антитоксичен, противораков и антиоксидативен ефект на растението и признават неговата ключова роля в лечението на хронични чернодробни заболявания.

Цялото проучване можете да видите тук