Публикация

Лечение на жени с новодиагностицирана постменопаузална остеопороза – данни от реалната клинична практика в България

Лечение на жени с новодиагностицирана постменопаузална остеопороза – данни от реалната клинична практика в България

Продължителността на лечението за остеопороза в ежедневната клинична практика все още не е добре известна. Проведено е проучване с основна цел да оцени каква част от пациентите в България се лекуват в продължение на 4 години след поставяне на диагнозата остеопороза. Вторичната цел е да се установи колко от тези пациенти преминават през различни видове медикаменти, както и причините за смяна на лечението или прекъсването му.

 

Това е национално, ретроспективно проучване по документи в рутинната клинична практика. Данните са събрани електронно от медицинските досиета на 33 амбулаторни практики на общопрактикуващи лекари, представителни за цялата страна. Включени са жени с постменопаузална остеопороза, потвърдена с двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA), които са започнали лечение в периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г. и са провели поне 12 месеца лечение. Изключени са жени, получили лечение само в практиките на тесните специалисти.

 

Общо 1206 жени с новооткрита остеопороза са проследени за период от 4 години. По-голямата част (88.3%) от тях не са имали предшестващи фрактури. Данни за костната минерална плътност (КМП) са били налични при 70.1% от участниците. Специалистите, предписали лечение, са най-често ендокринолози (40%) и ревматолози (30.3%). Бифосфонатите са най-често първо средство на избор (72.7%), последвани от денозумаб (20.1%). Най-често предписвани бифосфонати са ибандронат (70.2%) и алендронат (20.1%). Общо 731 участнички (60.6%) са продължили лечението през втората година, 524 (43.4%) през третата година и 403 (33.4%) са се лекували до края на наблюдавания период. С изключение на денозумаб, най-честата причина за преминаване към друго лечение във всички групи е предполагаемата липса на ефект. Основна причина за спиране на лечението от страна на пациентите е финансовата им невъзможност да доплащат за медикаментите.

Заключение: Продължителността на лечението на остеопорозата в реалната клинична практика далеч не е оптимална: по-малко от 3-4 години независимо от рисковите фактори. Установяват се и съображения, различни от чисто медицинските, като основна роля играят ограниченията и изискванията на НЗОК.

 

Референция: Boyanov MA, Borissova AM, Petranova TP, Popivanov PR, Stoilov RM, Petkova RT. Clinical Management of Women with Newly Diagnosed Osteoporosis: Data from Everyday Practice in Bulgaria. Rheumatol Ther. 2021 Sep 6:1–15. DOI: 10.1007/s40744-021-00358-0

 

Пълната публикация можете да прочетете тук: https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/34487341/

 

Подробна информация за рисковите фактори, превенцията и лечението на остеопорозата можете да намерите на www.krehkikosti.bg

 

SC-BG-AMG162-00387-October-2021

 


Амджен България ЕООД, 1680 София, ул. „Казбек“ 63, ет. 5, кв. Манастирски ливади Запад, офиси Виридиан, тел.: +359 2 424 74 24; факс: +359 2 424 74 50

Коментари