Сърдечната ресинхронизираща терапия (СРТ) е утвърден метод за лечение при пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност и поради тази причина броят на имплантации в световен мащаб бързо нараства. Конвенционалната флуороскопия е използван метод по време на процедурата и продължителното излагане на лъчи остава сериозен проблем дори и за много опитни оператори. Наскоро публикувани данни от голям регистър, показват общо рентгеново време за имплантация на система за сърдечна ресинхронизираща терапия от 22 ± 18 min.doi: 10.3897/bgcardio.27.e73142.

Усложненията, които могат да възникнат по време на тази процедура, са описани в обзорна статия на доц. д-р Светослав Йовев, д-р Пейо Живков и д-р Марина Контева. Тя е публикувана в сп. „Българска кардиология“.

Според редица проучвания честотата на ранните усложнения при имплантация на ресинхронизираща терапия варира. С прилагането на съвременните методи заедно с подобряването на консумативите се очаква процентът на ранни усложнения да е по-нисък. При надграждане към СРТ има очакван по-висок процент ранни усложнения в сравнение с първичните (de novo) имплантации, въпреки че сравнителните данни са ограничени. В едно съвременно проучване от 2014 г., включващо 114 центъра, при пациентите с първични (de novo) CРT имплантации, комбинираното ниво на усложнения за 3 месеца е 2,6%, като най-честите усложнения са:

• дислокация на левокамерен електрод (1,7%) и
• стимулация на н. френикус, което не може да бъде избегнато с препрограмиране при (0,5%) от пациентите

Метаанализът на клиничните проучвания (включително и сред по-старите) показва, че общата честота на острите усложнение е 14%, което до голяма степен се дължи на усложнения, свързани с електрода, като към острите усложнения е включена и периоперативната  смъртност  от  0.8% . Трябва да се отбележи, че едно от проучванията, което разглежда изключително само надграждане към CРT (ъпгрейди), е показало остри усложнения от 11%,

Честотата на късните усложнения се основава на получените резултати от 89 проучвания при пациенти с имплантация на CRT-P или CRT-D устройства, като са разглеждани два основни фактора: 1) процентът на успеваемост и 2) размерът на безопасност при имплантиране на ЛК електрод.

В 54 проучвания с 6123 пациенти с имплантирани CРT устройства, проследявани в продължение на 6 месеца след поставянето, се установява, че: не функционират 5% от CРT устройствата и 2% от пациентите са хоспитализирани с инфекции в мястото на имплантацията (джоба). По време на средно проследяване от 11 месеца при 7% от CРT устройствата се появяват проблеми с електрода.

Цялата обзорна статия можете да видите в брой 27(3) (2021) на сп. „Българска кардиология“.