Д-р Иван Кацаров е началник на Отделението по Хирургия в МБАЛ „Медлайн Клиник“ в Пловдив. Завършва медицина в Медицинския университет Пловдив през 1991 г. Специалност по обща хирургия придобива през 1996 г., а през 2006 г. – по медицинска онкология. Притежава сертификати по лапароскопска хирургия /2002 г./, по жлъчно-чернодробна и по хирургия на панкреаса /2010 г./.

От 1992 до 2013 г. е работил в Първо хирургично отделение на МБАЛ-Пловдив. От януари 2014 г. е в хирургичното отделение на болница Медлайн.

Д-р Кацаров има интереси в сферата на онкохирургията и в терапията на злокачествените тумори на стомаха, тънките и дебелите черва, черния дроб и панкреаса, както и на оперативното лечение на заболяванията на щитовидната и паращитовидната жлеза.

- Д-р Кацаров, колко често във вашата практика се сблъсквате с карцинома на дебелото черво?

- Почти всекидневно оперираме  такива пациенти. Това е социално значимо заболяване с отчетлива тенденция за непрекъснато увеличаване на честота му. Заема второ място след рака на белия дроб при мъжете. При жените е на второ място по честота след рака на гърдата. По заболеваемост  заема първо място по честота между туморите на стомашно-чревния тракт.

За съжаление като повечето онкологични заболявания и колоректалният карцином е с липсваща отчетлива симптоматика  в ранните стадии  и най–често се диагностицира в 3-ти  и 4-ти клиничен стадий.

- Колко операции се правят годишно в болница „Медлайн“?

- Около 900 операции годишно.

- Какви са пациентите - пол, възраст, социален статус, от кои региони са?

- Честотата на заболяване нараства с възрастта. Най-често засегнати са възрастовите групи след  50 г. По отношение на пола – при карцинома на дебелото черво заболеваемостта е еднаква. При рака на правото черво има  лек превес на честотата му при мъжете.

Колкото до регионите, засегнати са пациенти от всички населени места, не само в Пловдивска област, но и в цялата страна.

- Какви са вашите наблюдения относно причините за развитие на коварната болест?

- Най-същественият  екзогенен етиологичен фактор е хранителният режим –консумират се много консервирани храни, месо - всичките богати на мазнини. Голямото количество мазнини в храната увеличава концентрацията на жлъчните киселини и холестеролови металболити в дебелото черво, където фекалните бактерии ги превръщат в канцерогенни. Високото съдържание на мазнини в храната променят  дебелочревната  микробна  флора – води до доминантност на анаеробните бактерии, за които е известно, че трансформират жлъчните киселини в канцерогени. Техните бактериални ензими – фекапентени  активират протоонкогените в дебелочревната стена и ги превръщат в онкогени. Храните, богати на целулоза, стимулират чревната перисталтика и съкращават времето за въздействие на канцерогените в чревното съдържимо, намаляват количеството на анаеробните бактерии, потискат активността на фекапентените, разреждат количеството на жлъчните киселини.

Протективно действие върху дебелочревната лигавица имат витамините А, С и Е, както и калцият, защото се свързват с мастните и жлъчни киселини и възпират тяхното действие. Продължителният прием на аспирин също е пречка за развитието на дебелочревния карцином.

Има известна роля и на наследствените (генетични) фактори. При наследствена фамилна полипоза  100% от болните развиват множествен карцином на дебелото черво до 40 -50-годишна възраст. Рискови наследствени заболявания с висок риск за развитие на колоректален карцином  са наследственият неполипозен раков синдром – Линч синдром и Синдром на Гарднер.

С доказано  влияние са  канцерогените в околната среда – ароматни амини, феноли, циказини.

Хроничните възпалителни заболявания на дебелото черво –хроничен улцерозен колит, болест на Крон и др. Като вероятността за появата на карцином е  право пропорционална  на  давността на тези заболявания. Онкологичният риск се увеличава значително, ако на заболяването е над 10 години.

При единични полипи за такива с малигнен потенциал се смятат тубуларни и вилозни аденоми  на правото и дебело черво. От  тях  се развиват около 20% от всички туморите на колона и ректума. Малигненият потенциал на аденоматозните полипи зависи от големината  и хистологичната им характеристика. При аденоматозни полипи с размери над 2 см рискът от развитие на карцином достига до 50%.

- Казахте, че повечето пациенти се диагностицират твърде късно, когато заболяването е авансирало много. Какво би трябвало да знаят за него, за да потърсят помощ по-навреме?

- Трансформирането на нормална в ракова клетка, канцерогенезата, е многоетапен сложен  процес на натрупване на каскада от генетични клетъчни мутации, продължаващ с години. В началото не съществуват характерни симптоми – чревен дискомфорт - чувство на тежест с подуване на корема няколко часа след нахранване, гадене, оригвания, коликообразни коремни болки, периодични повръщания, отпадналост, намален апетит.

Симптомите на напредналото онкологично заболяване са анемия, характерна за туморите в дясната половина на колона, дължаща се на хронична кръвозагуба, костно-мозъчна интоксикация от резорбцията на разпадни туморни продукти. Смущения в дебелочревната проходимост от стеснение на дебелочревния лумен от туморния процес.

По-чести при тумори в лявата половина на колона са болки в корема с постоянен характер при наличие на перитуморен възпалителен процес и инфилтрация на околни нерви. Редуване на запек с диария /псевдодизентериен синдром/, лъжливи позиви за дефекация при туморите на правото черво, наличие на патологични примеси от тъмна кръв и слуз при дефекация са други характерни оплаквания.

Диагнозата се поставя средно година и половина по-късно от появата на първите оплаквания. Главна причина за ненавременната диагноза остава подценяването на малките начални симптоми на чревен дискомфорт. Препоръчително е при поява на оплаквания от коремен дискомфорт, продължаващи повече от 1 месец, да се осъществи консултация с гастроентеролог и хирург с онкологична насоченост.

- COVID-пандемията какво отражение даде върху диагностиката на рака на дебелото черво?

- Пандемията влоши своевременната диагностика и лечение и на онкологичните заболявания. Здравната система е претоварена в борбата с COVID-19 – блокирани са интензивни отделния, ангажиран е значителен кадрови медицински ресурс. Липса на достатъчно реанимационни легла, необходими за следоперативно лечение на пациентите подложени на големи онкологични операции.

Освен това българите много се боят да не се заразят, ако потърсят медицинска помощ за своите оплаквания и заболявания на фона на нисък процент ваксинирани. В България всеки месец се диагностицират около 3000 нови пациенти с онкологични заболявания. В сегашната пандемична ситуация тяхната диагностика и лечение са  значително затруднени. Все повече в настоящата обстановка се увеличават пациентите, постъпващи по спешност в болничните заведения с авансирали тумори на дебелото черво и с декомпенсирани, недобре лекувани придружаващи заболявания, което влошава тяхната прогноза.

- В момента медицинската наука е много напреднала в лечението на онкологичните заболявания. Какви са възможностите за колоректалния карцином?

- Лечението на рака на дебелото черво е комплексно, като основният метод на лечение е оперативното лечение. Съвременната хирургия става все по-агресивна и високотехнологична.

Според стадия на заболяването и неговата локализация  важни в комплексния подход са  химиотерапия  и лъчетерапия. В действителност възможностите и приложението на съвременната лекарствена терапия - химиотерапия, имунотерапия  непрекъснато се увеличават и през последните години благодарение на тях значително се удължи преживяемостта при напредналите стадии на онкологичните заболявания.

Съвременните тенденции са към индивидуализиране на лечебния подход на базата на разширени генетични изследвания. Бъдещето е на генно модифицираната терапия. 

- Какви са вашите съвети към пациентите?

- Профилактиката на заболяването започва с препоръки за здравословно хранене: ограничаване приема на червени меса, консервирано месо и други, богати на мазнини храни. За сметка на това трябва да се увеличи консумацията на плодове, зеленчуци, ядки. В менюто е необходимо да се въведе суровоядството - препоръчително е 50-60% от храната за деня да не е кулинарно обработена. Контрол на телесното тегло. Намалена консумация на рафинирани захарни  изделия.

Всяка година пациентите над 50 г. е препоръчително да изследват фекалиите си за окултни кръвоизливи. При положителен хемокулт тест се правят допълнителни изследвания (фиброколоноскопия) за установяване произхода на кървенето. При наличие на фамилна анамнеза за колоректален карцином първа фиброколоноскопия трябва да се направи още на 40-годишна възраст, при наличие на чревен дискомфорт и ректорагия първата колоноскопия може да се осъществи  на по-ранна – възраст 30-35 г.

Препоръчва се редовна колоноскопия за хора над 50 г. Ако не се установят болестни промени, следващите се извършват през 3 години.  Ако се открие полип, той се отстранява ендоскопски и се правят контролни фиброколоноскопии през 3 месеца до 1 година.

Подкрепям идеята в страната да бъде въведен Европейският план за борба с онкологичните заболявания. Той има за цел да осигури на всички достъп до модерните технологии за ранна диагностиката, както и да уеднакви стандартите в лечението му.