Въпреки че здравната ни система е дебалансирана, медиците ни се справят отлично с пандемията от COVID-19. Това заяви министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров по време на откриването на 8-мата годишна конференция за Иновации и добри практики в здравния сектор на „Капитал“.

 „В най-тежката пандемична вълна сме, броят на заразените е с 30% по-висок, а коефициентът на смъртност сега е около 3.5%, като в предходните вълни беше около 10%. Въпреки че Делта вариантът е по-опасен от предишните варианти у нас по-ниският леталитет се дължи на усилията на нашите лекари. Това не е комплимент, не е приветствие, а доказан факт. Вторият много важен показател е, че относителният дял на хоспитализациите е по-нисък – 25% по-малко хоспитализации, което доказва успехите на лекарите в доболничната помощ и общопрактикуващите лекари. Аплодисментите за болничната и доболничната помощ са напълно заслужени“, казаа той.

По отношение на иновациите министърът изтъкна, че медицината е икономиката на бъдещето. 21 век настъпи ясна промяна, защото човечество ще отделя все повече внимание на своето здраве и ще осъзнае, че останалите потребности са вторични. Целта е да се увеличи продължителността и качеството на живота. Все повече средства ще се отделят в тази посока в следващите десетилетия и векове, защото човечеството ще концентрира всичките си усилия в тази посока.

„Ще станем свидетели на много иновации в генетиката, телемедицината, биофармацията и др. Вижте ковид пандемията и успехите на медицината, когато са обединени всички усилия на науката и икономиката. Инвестирайте в иновации в медицината, това е бъдещето на икономиката, призова министърът и подчерта, че за да няма изоставане у нас трябва да направим необходимите промени, не със заповеди и наредби, а чрез политики за гарантиране на свободата на предприемачеството и изграждането на правова държава“, каза министърът.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев заяви, че иновациите движат медицината напред и затова всеки, който предприема стъпки за нововъведения заслужава адмирации. Според проектобюджета на НЗОК за 2022 политиките за овладяването на пандемията ще продължат и ще бъдат застъпени цели за повишаване на цените на определени клинични пътеки в резултат на преговорите с Българския лекарски съюз.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви, че обществото очаква от БЛС отговор на тревожния въпрос за фалшивите сертификати и позицията на съсловието е, че при доказване на такава измама и преди присъда от съда, правата на нарушителите ще бъдат отнети.

„Това не е обикновена фалшификация, а акт, който отнема правото на живот. Такъв лекар не може да продължи да практикува професията си“, категоричен бе д-р Маджаров.

По отношение на иновациите в медицината той изтъкна, че сме на прага на обединяването на всички достижения на науката чрез дигитализацията.

Маг. фарм. Димитър Маринов, главен секретар на Българския фармацевтичен съюз приветства събитието от името на съсловието на фармацевтите. Той подчерта, че е необходимо възстановяване на диалога в сектора, за да бъде успешна всяка добра практика и иновация, защото това е гарантът за разбиране, приемане и въвеждане в практиката.

Изпълнителният директор на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании (ARPharM) Деян Денев подчерта, че основната иновация в пандемията – ваксините – не намериха добра почва у нас, но се допусна нарастване на скептицизма към тях. Според Денев ни очаква още една вълна от недиагностицирани и усложнени пациенти, които са останали извън фокуса на медицината поради пандемията и призова за силно управление и далновиден бюджет за 2022 година. Необходимо е и иновативно решение за удължаването на протоколите на пациентите, подчерта Деян Денев.

Пациентските организации бяха представени от адв. Христина Николова от Сдружение за развитие на българското здравеопазване, която заяви, че основната прилика на правото и здравеопазването е, че те най-динамично се развиват в условията на пандемия и предизвикват заинтересованите страни да изграждат добри практики. Адв. Николова изтъкна, че пандемията е катализаторът за качествени промени – да се намали излишното разкарване на пациентите за лекарства, за изграждане на съвременни протоколи за лечение на ковид и други заболявания.

„Хроничните пациенти бяха пренебрегнати и лечението им бе възпрепятствано, поради което очакваме бум на тези проблеми в бъдещи, но вярвам, че пандемията ще доведе до нови добри практики“, подчерта адв. Николова.

В рамките на официалното откриване бяха връчени и наградите на Четвъртия конкурс за иновации и добри практики в здравния сектор на Капитал и биофармацевтичната компания АбВи, в който участваха 46 проекта от цялата страна. Първа награда за медицина в конкурса спечели Клиниката по онкологична хирургия, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“– гр. Плевен с проекта Вакуум - асистирана биопсия – иновативен подход за диагностика на заболявания на млечната жлеза.

Втора награда бе присъдена на Центъра по молекулна медицина на МУ-София за проекта Молекулярно–генетични изследвания при фамилен рак на гърдата и яйчника в България. Д-р Кирил Николчев от АбВи връчи третата награда за медицина на д-р Радка Масларска от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за проекта Лечение на хемангиоми при новородени.

Наградата за дигитален проект бе присъдена на Център Тацитус за Интерактивен метроном в полза на децата с аутизъм, а отличеният пациентски проект бе на Федерацията за адаптирана физическа активност за Програмата им за адаптирана физическа активност на деца със специални потребности, която донесе на България общо 32 медала от европейски състезания по плуване, лека атлетика, волейбол и др.