Пандемия. Но не от COVID-19, a от диабет тип II. За опасността от години алармират ендокринолозите.

„През 2015 г. болните със захарен диабет в света са 415 млн. души. Очакванията са до 2040 г. да достигнат 642 млн., а до 2045 г. – близо 700 млн.“, предупреди в Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, проф. д-р Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА.

Защо e трудно да бъде овладяна тази „вълна“? Каква е причината диабетиците да са толкова уязвими в пандемията от COVID-19? Подмладява ли се болестта и присъда „до живот“ ли е? И как модерното лечение, разумният режим и контролът над кръвната захар могат да осигурят добро качество на живот на пациентите?

„България е част от световната тенденция, но като че ли заболеваемостта от захарен диабет е една идея по-висока. Според статистиката на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с диагнозата у нас са близо 500 хиляди. Разбира се, част от тях имат тип I, но превалиращият процент са с тип II души.

Плашеща е статистиката, че най-вероятно между 30 и 50% от диабетиците не подозират, че са болни. Това е така, защото първите симптоми на заболяването са доста неспецифични и в забързаното ежедневие, което водим, рядко им обръщаме внимание“, признава проф. Ивона Даскалова.

Жажда, умора и колебания в теглото го „издават“

Коварното при диабета е, че лесно игнорираме белезите му. „В началото се започва с лесна уморяемост (астеноадинамия), която си мислим, че е нормална, заради стреса и забързания ден. Следва повишеното чувство на жажда. Понякога имаме наддаване на килограми или редуциране на теглото. Често уриниране, особено нощно. Всичко това е неспецифично и не му обръщаме внимание“, коментира ендокринологът.

„Когато обаче започнат първите усложнения – като тръпнене и мравучкане по краката и ръцете; когато човек вече е силно дехидратиран и телесното тегло започва рязко да се понижава; щом се появят проблеми със зрението или има някакъв вид сърдечносъдово заболяване и пациентът е постъпил заради инфаркт или инсулт в болница, то тогава най-често се диагностицира захарният диабет“, споделя опита си началникът на Клиниката по ендокринология във ВМА.

ОГТТ е „златен стандарт“ в диагностиката

За жалост при малцина болестта се открива в началото. „По-често, когато пациентите вече идват при нас, те са или с някакъв вид микотична или уроинфекция, с изявена полиневропатия, с периферна съдова болест или със сърдечносъдово заболяване.
Именно поради тази причина профилактиката е много важна, тъй като симптомите в началото на заболяването са дискретни. Затова съветваме всички пациенти – особено тези, които са със затлъстяване, имат фамилна анамнеза в рода си за захарен диабет, мъже над 50 години са или жени, навлезли в менопауза преди повече от 5 години, да проверяват поне веднъж годишно стойностите на кръвната си захар на гладно и след нахранване“, подчертава проф. Даскалова.

„Ако там има проблем, дори малък – леко покачване на кръвната захар, все още не се влиза в критериите за поставяне на диагнозата. Задължително трябва да се направи орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ). Това е златен стандарт в диагностицирането на захарен диабет“, уточнява ендокринологът.

Кодира се в гените

Рисковите фактори за „отключване“ на болестта са редица. „Диабетът бива два типа, като развитието им е напълно различно. Първият, който най-често се среща в ранна детска или млада възраст, много рядко може да се изяви по-късно. Ако при тип I говорим за абсолютен инсулинов дефицит и автоимунно заболяване, то при тип II нещата са по-различни“, изтъква проф. Даскалова.

Развива се по ред причини – например генетични фактори и такива на средата.

„Първите са разнообразни, но пациентите трябва да знаят, че диабет тип II е с по-голяма наследствена нотка, отколкото тип I. Ако имате майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, който е с диагнозата, шансът и вие да я развиете е голям“, обръща внимание ендокринологът. „Интересни са и епигенетичните фактори, които наскоро се откриха – а именно, че „отключването“ на заболяване като захарния диабет заради неправилен начин на живот, ще се отрази в следващите поколения.

Т.е. ще се задейства един лош ген, който, въпреки че за първи път се изявява при нас, ще бъде предаден в рода. Може би именно по тази причина броят на диабетиците толкова стремглаво нараства в световен мащаб и в България“, смята проф. Даскалова.

Затлъстяването като опасност №1

„Ако говорим, че има пандемия от захарен диабет тип II, то е, защото има пандемия от затлъстяване“, изтъква ендокринологът. И уточнява, че 71% от пациентите с диабет тип II са с наднормено тегло или затлъстяване. „Кривата на затлъстяването също нараства в световен мащаб – и отново не само в развитите, но и в развиващите се страни.

В България, където статистиката невинаги е най-добра, говорим за над 39% от населението. А когато включим и тези с наднормено тегло, може би отиваме към 60%“, разкрива проф. Даскалова. Защо е толкова опасно затлъстяването? „Неправилният режим на хранене, употребата на много бързи въглехидрати карат бета-клетката на панкреаса да се изтощи и съответно да отделя по-голямо количество инсулин, което води до т.нар. инсулинова резистентност“, обяснява механизма ендокринологът.

„Разбира се, хранителните навици са изключително важни, но и физическата активност не е без значение. Тя помага за правилното изразходване на инсулина, за вкарването на кръвната захар вътре в клетката, за очувствяване на клетката към произведения инсулин и по този начин предпазва от развитие на захарен диабет“, допълва проф. Даскалова.

Ах, този стрес!

„Не трябва да подминаваме и стреса, който може да бъде отключващ фактор. Независимо от генетичната констелация, ако нямаме подобен стресогенен момент, болестта може никога да не се развие“, разкрива ендокринологът. И ако от стреса трудно можем да се опазим, то разумните диета и режим са единствено „в наши ръце“.
„Съветваме пациентите си в преддиабетно състояние, при които е открита инсулинова резистентност, или онези, предразположени към захарен диабет, да бъдат изключително внимателни с храната. Именно заради лошите режими, заради продуктите, богати на транс аминокиселини бързите въглехидрати се подмладява и болестта. Ако допреди 20-30 г. беше странно да видим диабетик тип II на 20 години, то в момента е нещо напълно нормално в нашата клинична практика“, не крие проф. Даскалова.

„Още по-страшното е, че допреди 50 години беше рядкост дете да има тип II, а днес детските ендокринолози се занимават все повече и повече с малки пациенти. Останалият в съзнанието ни „възрастов тип диабет“ вече не може да бъде наричан така защото подмладяването много снижи границата“, допълва ендокринологът.

Симбиоза, а не присъда

„Присъда до живот“ ли е захарният диабет? „Със сигурност не е присъда. Да, това е хронично заболяване, при което само в единични случаи може да има някакъв вид ремисия. Което остава до живот, но съвременната медицина и „арсенал“ от лекарства позволяват да бъде добре контролирано.

Диабетиците, особено тип II (както и тип I, разбира се), със съвременната терапия могат да живеят напълно нормален, активен начин на живот, с нормална трудоспособност. Разбира се, ако бъдат изключително внимателни и следят добре здравето си“, успокоява проф. Даскалова. Но не крие, че много от пациентите трудно осъзнават, че ще трябва да „съжителстват“ с диабета.

„Въпросът е това съжителство да бъде в симбиоза. А за да може да се случи, пациентът трябва да бъде изключително стриктен относно приеманата терапия и хранителния си режим“, напомня ендокринологът. „Наистина радостното е, че в България го има почти целия набор от медикаменти, с които разполагат в световен мащаб, като голяма част се реимбурсират от НЗОК. И добрият ендокринолог винаги може да посъветва пациента си какъв медикамент е най-подходящ за него“, коментира началникът на Клиниката по ендокринология във ВМА.

Не се плашете от инсулина

Проф. Даскалова обяснява, че метформиновите медикаменти са едно от първите средства на избор при лечение на диабет тип II, както и на преддиабетни състояния с хиперинсулинемия. Но не и единственият.

„Малко по малко този стар и добър помощник на ендокринолозите започва да се измества от новите по-добри класове медикаменти, които имат по-малко странични и повече положителни ефекти – както върху телесното тегло, така и върху сърдечносъдовата система“, споделя опита си специалистът от ВМА.

„Все повече нови и нови видове биват одобрени и влизат в България като GLP 1 и други медикаменти. В момента, за разлика отпреди 30-40 години имаме всякакъв набор от аналогови инсулини – бързодействащи, ултра бавнодействащи, инхалаторни, а скоро ще имаме и седмични… В този смисъл инсулинолечението и започването на малки дози инсулин, когато е необходимо, дори при диабет тип II, не трябва да плаши пациента“, обяснява проф. Даскалова.

Разходка и диета вместо „вълшебно хапче“

Вълшебно „хапче“ срещу диабет няма. Но пък има правила на живот, които е важно да се следват. „Ограничаването на бялата захар и бялото брашно е изключително важно. Храненето с пълнозърнест хляб, консумирането на повече пресни плодове и зеленчуци – също“, уточнява ендокринологът.

С плодовете пациентите трябва да имат „едно наум“, защото част от тях са много сладки и биха могли да повишат кръвната захар. Препоръката на специалиста тук да не се приемат под формата на фреш, а да се хапват – защото имат много фибри, които забавят процеса на отделяне на захарите и не позволяват рязко покачване на глюкозата в кръвта. Очаквано „бързата храна“ не бива да присъства в менюто.

„Пици, банички, сладкиши, дюнери трябва да бъдат рязко ограничени. Повечето храни в полуфабрикатен вид съдържат много различни транс аминокиселини, които не носят нищо на организма – само скок на теглото и кръвната захар“, категорична е проф. Даскалова. Затова и препоръчва на пациентите си да се хранят предимно с домашна храна. Дори когато са на работа да си носят обяд от вкъщи – например сандвич с пълнозърнест хляб вместо вредната мазна баничка.

Движението е другото „лекарство“ за диабетиците. „Въобще не говорим за тежка физическа тренировка, а за излети из планината, ходене, които подобряват нивата на кръвната захар и инсулина. Затова най-често ги съветваме вечер, когато се върнат от работа, след като хапнат, ако все още имат възможност, да направят една разходка навън.

Независимо дали е студено или е по-топло, самото движение след хранене позволява както по-добре да се смели храната, така и кръвната захар да падне. Нещичко много просто – 10-15 минути навън на въздух, но наистина значимо, което може да промени контрола на диабетиците от тип II“, убедена е проф. Даскалова.

Усложненията са „от глава до пети“

„Обратната страна на медала“ – лошият контрол на кръвната захар води до тежки, дори фатални последици. „Диабетът, като системно заболяване, може да увреди всички органи и системи. Разбира се, много важна е профилактиката и превенцията, когато говорим за усложненията.

Най-просто те могат да се разделят на макро- и микросъдови. Или, казано по-разбираемо, захарният диабет може да засегне всякакъв калибър кръвоносни съдове“, обяснява специалистът от ВМА. Най-често „страдат“ най-фините съдове, които хранят нервите.

„Затова едно от усложненията е полиневропатията, която се изразява с тръпнене, мравучкане, болка по краката, която понякога е силна и инвалидизираща. Могат да се увредят и малките кръвоносни съдове на очите и да се получи ретинопатия със съответните ú форми. Като при недобър контрол да се стигне дори до загуба на зрение. Когато пък се увредят кръвоносните съдове на бъбреците, пациентите развиват нефропатия“, изрежда част от най-честите усложнения ендокринологът.

Когато са засегнати големи и важни съдове, има риск от драматични инциденти. „Честотата на инфаркт, инсулт или периферна съдова болест при диабетиците се увеличава от 2 до 4 пъти в сравнение с останалата популация. Ако говорим за болни с лош липиден контрол, то тогава шансът за развитие на такъв инцидент се увеличава над 6 пъти. По тази причина най-важен е добрият контрол на кръвната захар“, подчертава проф. Даскалова.

И отбелязва, че много и различни съвременни медикаменти за тип II влияят на сърдечносъдовата система и я предпазват. „Затова е много важно наистина пациентът, който не е с добър контрол над диабета, а също и онзи с добър контрол, но с придружаващо сърдечносъдово заболяване, да посетят ендокринолог, който да предпише правилната терапия, която ще бъде протективна спрямо останалите заболявания.

За да избегнем големите инциденти, за да можем да предпазим от усложненията, трябва отрано да лекуваме адекватно и да получим доверието на пациента, за да можем да имаме един добър терапевтичен план“, смята началникът на Клиниката по ендокринология във ВМА.

Ваксината – препоръчителна за диабетиците

Коронавирусът изправи диабетиците пред нова опасност – те се оказаха сред най-уязвимите в пандемията. Каква е причината боледуването при тях да е толкова тежко и нерядко с фатален край? „В Клиниката по ендокринология на ВМА, която оглавявам, повече от шест месеца работихме като COVID звено и лекувахме болни с коронавирусна инфекция. Повечето от тях бяха насочени към нас именно защото бяха диабетици.

Болестта усложнява протичането на инфекцията от COVID-19 защото е рискова за всякакъв вид инфекции. Категорично видяхме, че при недобър контрол на кръвната захар заразяването с вируса води до много и сериозни усложнения. Обратното – добрият гликемичен контрол наистина намалява риска от хоспитализация и тежко протичане на инфекцията почти до 0“, споделя наблюденията си проф. Даскалова.
„В клиниката придобихме и много опит и с пациенти, които до момента на хоспитализация или инфектиране с коронавируса не са знаели, че имат диабет. А най-интересното е, че видяхме редица случаи, при които COVID-19 отключва захарен диабет. При това – не само при тежки пациенти, при които се е наложила кортикостериодна терапия, а и при други, които не са вземали такива медикаменти.

И при тяхното проследяване след 6 месеца все още персистира захарният диабет. Именно по тази причина апелирам – не само към диабетиците, а към всички – да се ваксинират“, категорична е проф. Даскалова.

„Като рискова група с хронично заболяване, превенцията от COVID-19 е изключително важна за диабетиците. Затова се обръщам към тях: ваксината е нещото, което ще ви предпази да развиете тежки усложнения от инфекцията, дори да се разболеете. А шансът да не се разболеете също е огромен“, подчертава ендокринологът.

„Неслучайно ваксините, които са одобрени в България и по света, бяха поставени първо на рисковите групи в почти всички западни страни, както и в Америка. А сред тези рискови групи бяха и пациентите със захарен диабет тип II. Вече се набира достатъчно голям опит колко важно е ваксинирането и какъв протективен ефект има върху развитието на тежки усложнения от COVID-19“, дава аргументи в полза на имунизирането специалистът от ВМА.

„Нека всички ваши читатели не се лъжат – няма ваксина, която да действа на 100%! Няма ваксина, която да елиминира заболяване на 100%! Всички препарати, които и до днес използваме и с тях имунизираме децата си, не са 100% ефективни. Това, в което са ефективни, е, ако има налично заболяване, то да протече много по-леко. При рискова група, каквито са болните със захарен диабет, ваксинирането е изключително важно“, казва в заключение проф. Ивона Даскалова.