Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м., завършва медицина през 2008 г. в МУ-София. Има придобита медицинска специалност по „Инфекциозни болести”. През 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор” на тема „Неясно фебрилно състояние”. От 2009 г. работи във Военномедицинска академия, от 2017 г. заема академична длъжност „Главен асистент” в Първа клиника по инфекциозни болести. Преминава специализация по „Инфекциозни болести” в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Преминава следдипломно обучение по различни теми от инфектологията в Австрия, Гърция, Италия, Франция и Швейцария. Самостоятелен автор на монографията „Неясно фебрилно състояние или температура с неизвестен произход”.

Автор и съавтор на над 100 научни публикации и на над 40 научни съобщения. Рецензент на над 200 научни ръкописа, подавани от други автори към научни списания с Импакт фактор („Rheumatology International”; „Clinical Rheumatology”; „European Journal of Gastroenterology & Hepatology”; „Vector-Borne and Zoonotic Diseases”; „Journal of Virological Methods”; „PLoS One”; „Emerging Infectious Diseases” и други). Член на Reviewer Board на научно списание „Microorganisms” (IF: 4.128). Носител на наградите „Млад медик на 2015”, „Млад медик на 2017” (в категория „Лекари с придобита специалност“), „Дигитално активен лекар на 2017”, „За жените в науката (For Women in Science) 2018”, „Дамски кръст II степен”, „Лекар, на когото българите вярват 2020 и 2021” и „Борба с пандемията COVID-19”. Печелила 7 пъти ESCMID Attendance Grant за участие в курсове, организирани от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID, и два пъти FEMS Meeting Attendance Grant за участие в международни конференции.

Член на Българския лекарски съюз (БЛС), Българското дружество по инфекциозни болести (БДИБ), Съюза на учените в България (СУБ), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID), International Society for Infectious Diseases (ISID) и European Study Group on Chlamydiales, Coxiella, Anaplasma, Rickettsia and other Intracellular Bacteria (ESCCAR).

Д-р Баймакова, в Западна Европа вече има регистрирани случаи на грип. Кога се очаква да се срещнат на българска територия сезонният грип и COVID-19?

Преди пандемията от COVID-19 сезонният грип настъпваше масово в периода от средата на месец декември до края на месец март, като най-често пиковете на заболеваемостта бяха през месеците януари и февруари. Така, че това би следвало да очакваме и през този зимен сезон 2021-2022. Да, разбира се, че противоепидемичните мерки срещу COVID-19 играят съществена роля и срещу разпространението и на други респираторни инфекции като грипа. Въпреки това, не можем да очакваме, че тези мерки ще ни пазят така да се каже „вечно“. Рано или късно грипът ще се завърне с пълната си сила и нищо чудно този зимен сезон случаите на грип да са много повече в сравнение с миналия.

Кои грипни щамове се очаква да превалират тази зима?

През този зимен сезон 2021-2022 се очаква да доминират следните грипни щамове:

• A/Victoria/2570/2019(H1N1)pdm09-подобен щам;
• А/Cambodia/e0826360/2020(H3N2)-подобен щам;
• B/Washington/02/2019-подобен щам;
• B/Phuket/3073/2013-подобен щам.

Тези щамове са включени и във ваксината срещу грип за този зимен сезон.

Според Вас налагането на строги мерки, спазването на дистанция ще ограничи ли и тази зима разпространението на грипния вирус, или поради продължителното потискане той ще мутира в нови, по-агресивни щамове?

Едно от нещата, на което ни научи и ни припомни пандемията от COVID-19, е, че трудно се правят категорични прогнози. Да, можем да кажем, че мерките като правилно носене на маски, спазване на дистанция и отлична хигиена на ръцете и повърхностите ще помогнат за намаляване разпространението на грипа. Според мен обаче „завръщането“ на грипа е неизбежно - дали тази зима, или следващата, то той „ще се завърне“. Отново ще имаме грипни епидемии. Имайки предвид, че миналия зимен сезон грипът ни подмина, е логично да се очаква, че тази зима той ще се опита да си „проправи път“ измежду многото варианти на SARS-CoV-2. До каква степен и доколко силно би бил агресивен е трудно да се предскаже.

Възможно ли е човек да заболее едновременно от грип и COVID-19? Има ли вече описани такива случаи? Какви са възможните усложнения?

Да, възможно е човек да заболее едновременно от грип и от COVID-19. Има описани такива клинични случаи в научната литература. Възможните усложнения са същите, които са характерни за двете инфекции. Основното тежко засягане е на белодробната функция и на сърдечносъдовата система.

Хората, прекарали наскоро COVID-19, по-застрашени ли са от грип?

По отношение на вероятността за инфектиране, то тя е еднаква както за преболедували COVID-19, така и за непреболедували. Вероятността за заразяване зависи от степента на спазване на мерките за защита – правилно носене на маска, спазване на дистанция, избягване на струпвания на хора в закрити пространства, отлична хигиена на ръцете и повърхностите. Вероятността за тежко протичане и тежко боледуване зависи от всеки клиничен случай поотделно, от неговите специфики и особености. Можем обаче да кажем, че с голяма вероятност при лицата, наскоро преболедували COVID-19 в тежка клинична форма, е твърде вероятно да боледуват много по-тежко от грип в сравнение с останалите лица.

Откривате ли сходства в клиничното протичане на двете вирусни инфекции? Има ли типични симптоми, характерни само за грипа? Какви са разликите?

Приликите между двете инфекции се заключават в сходните клинични симптоми, които се проявяват при болния – повишена температура, кашлица, отпадналост. Това е разбираемо, тъй като и в двата случая става въпрос за респираторни инфекции, при които много често симптоматиката е сходна. Има обаче и известни разлики. Така например в клиничния ход на двете заболявания има различия. В масовия случай за COVID-19 е характерна по-бавната прогресия, до тежките усложнения се стига най-често след 7-10 дни от началото на клиничните симптоми. За грипната инфекция е характерно бурното и остро начало на заболяването, като клиничната симптоматика е най-изявена през първите 3-5 дни, след което в преобладаващата част от случаите следва оздравяване, а в малък процент от случаите настъпват усложнения, които изискват допълнително лечение и грижи. Ето защо за добрата диагностика са необходими освен всичко друго и задълбочена анамнеза и физикален преглед от лекар.

Защо диференциалната диагноза е важна? Има ли промяна в диагностичния алгоритъм на фона на пандемията? Кои тестове за грип са най-подходящи?

Диференциалната диагноза е важна, защото освен грип и COVID-19, продължават да циркулират и други респираторни вируси, за които не бива да забравяме, като например респираторно синцитиален вирус. По отношение на диагностиката на грипа няма съществена разлика от това, което беше преди пандемията от COVID-19. Не е уместно да коментираме кои диагностични способи са най-подходящи за грипната инфекция. Това е работа на лекарите-специалисти по темата и не мисля, че това касае масовата аудитория.

Възможна ли е ефективна профилактика?

Да, възможна е. Най-добрата профилактика е ваксинопрофилактиката. Поставянето на противогрипна ваксина е разумно поведение, особено при хората над 60-годишна възраст и при малките деца, тъй като това са частите от населението, при които най-често грипната инфекция протича по-тежко и с по-голяма вероятност за усложнения. Препоръчително е противогрипна ваксина да си поставят и лицата с хронични белодробни и сърдечносъдови заболявания, както и бременните жени. Най-подходящото време за поставяне на противогрипна ваксина е периодът от края на месец септември до началото на месец декември. В тази връзка, все още имаме време за поставяне на противогрипна ваксина.

Какво е лечението сега? Има ли промяна в терапевтичния подход при грип?

Няма съществени промени в терапията на грипната инфекция. Има няколко ефективни противовирусни средства срещу грип, като е важно те да бъдат приети в рамките на първите 48 часа от появата на клиничните симптоми. Специалистите много добре знаят кои са тези противовирусни средства и е препоръчително тяхната употреба да става след консултация и преглед от лекар.

На фона на масовото изписване на антибиотици през последната година заради коронавирусната инфекция ще могат ли успешно да се лекуват усложненията на грипа?

Разбираемо е да има притеснения в тази насока. Предстои тепърва да разберем колко сериозен проблем е антибиотичната резистентност. Това е сериозно предизвикателство, на което СЗО и CDC от години обръщат значимо внимание. За съжаление, все още се неглижира и подценява този проблем.

Интервю на Татяна Вълкова