Световната седмица за повишаване на осведомеността за антимикробната резистентност (WAAW) се отбелязва всяка година между 18-24 ноември. Нейната цел е да повиши осведомеността относно глобалната антимикробна резистентност (АМР) и да насърчи най-добрите практики за избяване на поява и разпространение на резистентни към лекарства инфекции.

В специално видео обръщение (вижте цялото видео по-долу) генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус подчерта, че всеки човек потенциално е заплашен в даден момент да развие инфекция, причинена от резистентни на лекарствата микроорганизми. Лечението ще бъде трудно, продължително, свързано с големи разходи за здравните системи и страдания за самите пациенти. Мотото на кампанията за 2021 г. е „Разпространяване на осведомеността, спиране на съпротивата“ (Spread Awareness, Stop Resistance).

Кампанията се провежда от 2015 г.

През май 2015 г. Световната здравна асамблея одобри глобален план за действие за справяне с АМР, подкрепен от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO) и Световната организация за здравеопазване на животните (OIE). Основната цел на плана е „да се подобри осведомеността и разбирането на антимикробната резистентност чрез ефективна комуникация, образование и обучение“. За да подпомогнат постигането на тази цел, FAO, OIE и Световната здравна организация (СЗО) съвместно подкрепят провеждането на Световната седмица от 2015 г., заедно с широката общественост, студенти, политици и специалисти от различни сектори по целия свят.

Какво е антимикробна резистентност и защо е толкова важно да бъде овладяна

Антимикробната резистентност се появява, когато бактерии, вируси, гъбички и паразити (микробите) вече не реагират на лекарства. Това прави обикновените инфекции по-трудни за лечение и увеличава риска от разпространение на заболяването, тежко заболяване и смърт.

Много фактори ускориха заплахата от АМР в световен мащаб – включително прекомерна употреба и злоупотреба с лекарства при хора, животни и селско стопанство, както и лош достъп до чиста вода, канализация и хигиена. Проблемът стана още по-актуален на фона на пандемията от COVID-19, като в хода на болестта при много пациенти се прилагат големи количества антибиотици.

Защо се появява антимикробната резистентност

Злоупотребата и прекомерната употреба на антимикробни средства при хора, животни и растения са основните двигатели за развитието на резистентни към лекарства инфекции. Например, COVID-19 се причинява от вирус, а не от бактерия, така че антибиотиците не трябва да се използват за лечение на COVID-инфекция, а само за настъпили усложнения след внимателна преценка. Лошите диагностични и терапевтични практики, пациенти, които не спазват предписаното им лечение, също допринасят за ръста на антибиотичната резистентност.

В някои страни към тези проблеми се наслагват и други. Липсата на чиста вода и канализация в здравните заведения, фермите и домовете на хората, неадекватната профилактика и контрол на инфекциите насърчават появата и разпространението на устойчиви на лекарства инфекции.

Какво цели кампанията

Основните цели на кампанията са няколко:

• Проблемът с антимикробната резистентност да стане разпознаваем и признат от институциите и обществата по целия свят.
• Политиките за разрешаването му да обхванат различни сектори на икономиката, отговорни за здравето на хора, животни, за растения и околна среда.
• Да се наложи „единен подход за общото здраве“.
• Повече хора да бъдат информирани, че разумната и отговорна употреба на антимикробните препарати е пряко свързана с тяхната ефикасност.
• Да се ​​насърчи промяната на поведението към разумна употреба на антимикробни средства във всички посочени по-горе сектори. Граждани и институции да осъзнаят, че простите действия могат да постигнат голяма промяна.

Защо е нужен единен подход за здравето?

Причините и негативния ефект на АМР се отразява пряко върху здравето на хората и животните, а също и върху околната среда. Преодоляването му изисква цялостен и многосекторен подход – наричан единен подход за здравето. Решенията, внедрени чрез подхода One Health, събират различни специалисти да работят заедно, независимо дали се грижат за болни хора, за отглеждане на животни или растения.