През 2019 г. Европейската комисия създаде т.нар. Европейска зелена сделка, която представлява карта на политическите инициативи за насърчаване на ефективното използване на ресурсите и ускоряване на икономиката в Европа. В условията на пандемия от COVID-19, чрез организации или индивидуално, повече от 40 милиона здравни специалисти от 90 различни страни призоваха лидерите на Г-20 за фокусиране на европейските усилия към здравния сектор.

Беше отчетено, че

Зелената сделка може да окаже влияние върху сектора на здравеопазването в Европа по много начини

но основен е принципът „не вреди“. Ето защо един от акцентите, които обществото поставя пред ЕК, е антимикробната резистентност.

Представители на организацията Health Care Without Harm отбелязват, че лекарствените продукти се използват всеки ден в сектора на здравеопазването за диагностициране, лечение или предотвратяване на заболявания. Те напомнят, че много фармацевтични остатъци навлизат в околната среда, където могат да имат неблагоприятно въздействие върху нецелеви организми и екосистеми. Според тях,

когато са в околната среда, някои лекарства могат да действат като двигател за развитието на антимикробна резистентност

Ето защо те призовават Зелената сделка да бъде насочена към справяне с този проблем. По думите им е необходимо страните-членки да се ангажират със създаването на план за действие за нулево замърсяване за въздуха, водата и почвата.

Организацията обръща внимание и на Стратегията на ЕК Farm to Fork (F2F), която е ключова част от Зелената сделка. Предложените в нея мерки включват въвеждането на практики за намаляване на употребата на пестициди и неподходящи антимикробни средства в селскостопанския сектор.

Източник: HCWH Europe