Публикация

Проф. Йорданка Стоилова с прогноза за грипен сезон 2021/2022 в Европа

Проф. Йорданка Стоилова с прогноза за грипен сезон 2021/2022 в Европа

Проф. д-р Йорданка Стоилова, дм е водещ специалист, дългогодишен ръководител на катедра Епидемиология и МБС към ФОЗ на МУ – Пловдив.

Тя е главен координатор на Експертния съвет по Епидемиология и член на експертния съвет по ваксинопрофилактика на Министерството на здравеопазването.

Председател е на Научното медицинско дружество по епидемиология на инфекциозните и неинфекциозните болести. Проф. Стоилова е експерт по превенция и контрол на инфекции, свързани с медицинско обслужване (вътреболнични/нозокомиални инфекции).

Разговаряме с нея по повод надигащата се вълна от грип в световен мащаб и у нас. 

 

- В Европа и в САЩ са регистрирани случаи на грип. Ще дойде ли и у нас?

- В България сезонният грип се проявява в епидемична форма обичайно  през януари и началото на февруари с продължителност от около 6 седмици.

 

През 2020/2021г. епидемия от грип не се наблюдаваше. Причината е ясна: съвпадението на въведените строги COVID-противоепидемични мерки – носене на маски, дезинфекция на ръце, спазване на дистанция в общуването, ограничаване на социалните контакти, дистанционно обучение на учащите се, проветряване на помещенията, в които пребивават по-голям брой хора и др. Те са ефективни и срещу грип.

 

Също така изследванията за грип бяха изместени от COVID-пандемията, защото се провеждат най-вече за коронавирус.

За грип 2021/2022г.  се очаква обичайната сезонност на разпространение.

- А кои грипни щамове се очакват тази година?

-Исторически вирусите на грипа са три типа:

  • първо през 1933 г. е открит грипен вирус тип А, който причинява тежки епидемии и пандемии;
  • през 1940 г. е регистриран грипен вирус тип В. Той причинява ограничени епидемични взривове, считано за дълъг период от време;
  • последен през 1949 г. е изолиран грипен вирус тип С, който причинява леки дихателни инфекции.

 

Най-голямо значение има грипен вирус тип А, който е с много  променлива антигенна структура. Изменчивостта е свързана с промени в повърхностните му антигени – хемаглутинини (H) и невраминидази (N), които играят ключова роля по отношение на инфекцията и изграждането на имунитет. Комбинацията между тях формира нови подтипове на вируса. След 1977 г. успоредно циркулират A (H3N2), А (H1N1).

 

Пандемията от „свински" грипен вирус A(H1N1) pdm09 през 2009/2010 г. измести сезонния грип.

 

Вирусите непрекъснато еволюират чрез натрупване на мутации в H и N антигените, като промените са два вида:

  1. Резки, които дават пандемичен нов подтип. Такъв потенциал имат генетичните рекомбинации между човешките или между човешките и животински вируси.
  2. Слаби ежегодни изменения, даващи епидемични щамове, които се отличават малко от предходните.

 

Интерес представляват  В грипните вируси, които не се класифицират в субтипове, а се разделят на две генетични линии: B/Yamagata или B/Victoria.

 

Интензивни проучвания откроиха важни  епидемиологични и клинични характеристики. Например поява на нов по-късен пик в хода на епидемията, възможно е едновременно разпространение на двете генетични линии в един сезон и за един регион, хетерогенност на циркулация на тип В в различни региони и сезони, непредвидимост на разпространението на генетичните линии. Проучени са и клинични сходства между тип А и тип В по възраст, симптоми, хоспитализации, смъртност. Много положително е, че се създадоха четиривалентни ваксини, които включват освен субтиповете на грипен вирус А и двете генетични линии на тип В.

 

Сезонните грипни ваксини, препоръчани за ваксинопрофилактика в северното полукълбо за грипен сезон 2021/2022 г., включват в състава си:

  • A/Victoria/2570/2019 (H1N1)pdm09-like virus;
  • A/Cambodia/e0826360/2020 (H3N2)-like virus;
  • B/Washington/02/2019 (B/Victoria lineage)-like virus;
  • B/Phuket/3073/2013 (B/Yamagata lineage)-like virus.

- Как се прави прогнозата?

- Прогноза за грипния сезон през 2021/2022 г. се прави въз основа на наблюденията на СЗО над изминалия сезон в Южното полукълбо. Значение имат и данните за годишната заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания. Изследователите посочват, че в Австралия и Нова Зеландия грипните случаи са по-малко в сравнение с годините преди 2020 г., но  в Китай заболеваемостта от грип и ОРЗ от началото на 2021 г. е на нивата от предишните 2 години. Анализаторите  на  данните  посочват, че евентуално в Северното полукълбо, грипен сезон 2021/2022 може да е  по-тежък  в сравнение с предходния. Основателен е изводът, че населението е с по-нисък имунитет.

- Кои групи от обществото ще бъдат най-засегнати – децата, пенсионерите или всички са еднакво изложени на риск?

- Лицата с повишен риск от усложнения са:

  • Деца на възраст между 6 месеца и 5 години;
  • Бременни (по време на цялата бременност);
  • Възрастни ≥ 65 години;
  • Пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, хроничен бронхит, астма, сърдечно-съдови, диабет, хронична бъбречна недостатъчност, чернодробни, хематологични, неврологични, имунокомпрометирани пациенти , лица на химиотерапия и на кортикостероиди, лица с наднормено тегло;
  • Работещите в системата на здравните грижи. Важно е, че те могат да предадат грипа на лицата с повишен риск от усложнения: Грипът може да доведе до хоспитализация и смърт, особено при деца < 5 г., възрастни > 65 г. или хронично болни.

- Как става заразяването с грип?

- Болният човек е източник на инфекция през цялото време на боледуването - един-два дни преди и до 5 дни след началото на клиничното проявление. Малките деца, възрастните и имунокомпрометираните се счита, че отделят вируса малко по-дълго. Епидемиологично значение имат леките форми на клинично протичане, наричани „движещи се извори на зараза“.

 

Грипният вирус тип А се изолира и от прелетни и водоплаващи птици и някои други животни – свине, коне, кучета, котки, китове и др, които са естествения му резервоар. Рекомбинацията между тях и човешките вируси дава основание на някои учени да определят грипната инфекция като “зооноза”.

 

Механизмът на предаване е въздушно-капков и поради слабата устойчивост на вируса във външната среда най- голямо значение имат капчиците аерозол в непосредствена близост до болния на 1,5 – 2-3 м., т.е. заразна зона.

 

Клиничните признаци на заболяването определят степента на риск от заразяване: най-много капчици се отделят при силна кашлица, следвана от средно изразената кашлица, кихане и малко при говор, особено при произнасяне на съгласните б,п,с,т,х,ф или при духане, свирене с уста, хъркане, плюене и др. Необходимо е при кашлица и кихане да се ползват кърпи, покриващи носа и устата, а не в ръцете, които се контаминират и изискват миене след това. Важно правило е да се избягва пипането на носа и очите, които са входни врати на вируса.

 

Въпреки че вирусът е неустойчив, заразата може да се предаде в домашна обстановка и по контактно-битов път с  фактори: контаминирани ръце, чаши, носни кърпи, свирки, различни играчки и др.

 

Грипната инфекция може да се предаде и трансплацентарно.

 

От социалните фактори с висок риск за разпространение на вирусите са детски заведения, училища, обществен транспорт, общежития, старчески домове, здравни заведения, транспортни средства, кина, театри, заведения за хранене и др.

- Устойчив ли е грипният вирус във външната среда и при какви условия?

- Грипните вируси са неустойчиви във външната среда, но на стайна температура остават жизнеспособни няколко часа. Счита се, че за толкова време са устойчиви и върху контаминирани ръце. Изключително чувствителни са на ултравиолетови лъчи (УВЛ).

- Има ли възможност да се провежда прецизна диагностика?

- Диагнозата грип, като всяко инфекциозно заболяване, се базира на: клиничните оплаквания, епидемиологичните данни и на лабораторните изследвания, доказващи етиологичния агент.

 

Да, лабораториите имат капацитета за провеждане на тестове за COVID и за грип.

- Как може да се отграничи грипът от COVID-19?

- Най-сигурният начин е чрез лабораторно изследване.

- Възможно ли е пациент да се разболее от грип и ковид едно след друго?

- Да, възможно е. Затова трябва да се спазват противоепидемичните мерки.

- Какви са приликите и разликите в протичането на двете вирусни инфекции?

- Грипът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с токсиинфекциозен синдром: висока температура, главоболие, мускулни болки, силна отпадналост и катарално възпаление на горните дихателни пътища,  суха кашлица, задух или затруднено дишане, запушен нос или хрема, промяна или частична загуба на вкус или обоняние, въпреки че този симптом е по-характерен за COVID-19. Влошаване до тежка форма на протичане. Такава е клиничната симптоматика и при COVID-19. Следователно по клинично протичане не можем да ги различим.

 

Идентични за двете заболявания също са източник на инфекция, механизъм и фактори на заразяване, включително и нозокомиално предаване, пандемична форма на епидемичния процес, възрастова структура, наличие на леталитет, всеобща възприемчивост, изменчивост на вируса, противоепидемични мерки, както и икономическите щети и проблеми в цялостната дейност на обществото в условията на епидемия или пандемия.

 

При грип често се развиват усложнения - синуит, отит, ларинготрахеит, бронхит, бронхиолит, пневмония , миокардит, енцефалопатия/енцефалит и др.

 

Разлики се наблюдават относно: Инкубационният период при грип е много кратък до 2-3 дни с внезапно начало, от френски грип означава „сграбчвам“. При COVID-19 се определя на около 10 дни, дори до 14 дни. Сезонността при грип е ярко изразена, докато при COVID-19 - не. Възпаленото гърло не е толкова характерно за COVID-19, предимно се засягат долните дихателни пътища. Може да има диария, задух. При новата вълна децата като възрастова група се счита, че ускоряват предаването на коронавируса.

Коментари