Публикация
Перспективите за пациентите с Остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ) са все по-обещаващи
Острата лимфобластна левкемия (ОЛЛ) е вид рак, който засяга кръвта и костния мозък. ОЛЛ се характеризира със свръхпроизводство на незрели бели кръвни клетки, наречени лимфобласти или левкемични бласти. Заболяването е познато още като остра лимфоцитна левкемия или остра лимфоидна левкемия.
ОЛЛ може да засегне различни видове лимфоцити (В-клетки или Т-клетки). Лекарите разделят острата лимфобластна левкемия на подтипове в зависимост от вида на засегнатите лимфоцити. Независимо от подвида, обаче, заболяването се развива и влошава бързо. Ето защо навременната диагностика е от ключово значение. Острата лимфобластна левкемия нахлува в кръвта и може да се разпространи в други органи, като черния дроб, далака и лимфните възли. Обикновено не причинява тумори като други видове рак.
Заболяването може да се появи на всяка възраст, но е по-често срещано сред децата (0-14 години), които представляват близо 60% от всички случаи. Това е най-често срещаният вид детска левкемия и най-често срещаното онкологично заболяване при малките.
Точните причини за ОЛЛ остават до голяма степен неизвестни, но се смята, че са резултат от мутации в един или повече от гените, които обичайно контролират развитието на кръвните клетки. Подобна мутация води до анормален растеж.
Провеждат се неспирни проучвания на възможните причини за тези аномалии и са идентифицирани определени фактори, които могат да изложат някои хора на повишен риск от появата на ОЛЛ. Сред тях са:
- Излагане на много високи дози радиация (случайно или терапевтично - за лечение на други видове рак);
- Излагане на промишлени химикали като бензол, пестициди и някои видове химиотерапия, използвани за лечение на други видове рак;
- Наличието на някои вирусни инфекции и начинът, по който реагира имунната система, могат да играят роля в развитието на определен тип ОЛЛ;
- Хората със специфични генетични нарушения като синдрома на Даун и анемията на Фанкони са в сравнително висок риск от развитие на ОЛЛ.
- Рисковите фактори за децата включват:
- Близнак или брат/сестра с левкемия;
- Наследствен генетичен проблем (като синдром на Ли-Фраумени или синдром на Даун);
- Прием на лекарства за потискане на имунната система след органна трансплантация;
- Излагане на рентгенови лъчи преди раждането;
- Предшестващо лъчелечение или химиотерапия на друг вид раково заболяване.
Тъй като костният мозък не е в състояние да произвежда адекватен брой червени кръвни клетки, нормални бели кръвни клетки и тромбоцити, хората с ОЛЛ стават по-податливи към анемия, слабост и умора, загуба на тегло, повтарящи се инфекции и лесно посиняване и кървене. Други симптоми могат да включват подути лимфни възли, болка в гърдите и коремен дискомфорт поради подуване на далака или черния дроб.
Някои от гореописаните симптоми се наблюдават и при други заболявания, включително вирусни инфекции, затова е важно да посетите лекуващия си лекар навреме, за да можете да бъдете прегледани и лекувани правилно.
Обикновено симптомите на ОЛЛ се развиват бързо и отнема не повече от няколко дни или седмици, преди да бъде поставена диагнозата. И все пак се срещат случаи, в които пациентите нямат симптоми и ОЛЛ се диагностицира по време на рутинен кръвен тест.
Поставянето на диагноза Остра лимфобластна левкемия става след обстоен преглед и провеждане на някои изследвания. Освен разговора относно симптомите и медициснката история на пациента, консултацията включва преглед на лимфните възли, налично кървене или синини, както и всякакви признаци на инфекция.
Ако лекарят има подозрения за наличие на левкемия, той може да назначи някои от следните изследвания: кръвен тест, проба от костен мозък, образни изследвания, лумбална пункция (биопсия).
Кръвта и костният мозък могат също така да бъдат изследвани за изменения в хромозомите или за специфични маркери върху раковите клетки. Резултатите дават яснота за вида на левкемията, за да се планира по-адекватно лечение.
Лечението при ОЛЛ се дели на две: индукционна терапия с цел поставяне на пациента в ремисия и поддържаща терапия.
Възможно е един пациент да подлежи на няколко типа лечение, сред които:
- Химиотерапия - комбинация от лекарства, които убиват или забавят раковите клетки, обикновено за период от няколко години;
- Прицелна терапия – лекарства, насочени към специфични части от раковите клетки;
- Лъчетерапия - високоенергийна радиация с цел унищожаване на раковите клетки, ако те са достигнали до мозъка или костите, или преди трансплантация на стволови клетки;
- Имунотерапия – лекарства, които засилват имунната система, за да й помогнат да убие или забави развитието на раковите клетки;
- Трансплантация на стволови клетки.
Благодарение на напредъка в терапията и клиничните изпитвания, перспективите за пациентите и по-специално за децата с ОЛЛ в днешно време са обещаващи.
Прогнозата при пациенти с ОЛЛ зависи от различни фактори, сред които:
- Възраст – успеваемостта на лечението при по-младите пациенти е по-висока;
- Резултати от лабораторните тестове – по-ниският брой бели кръвни клетки при поставяне на диагнозата, е знак за по-добра прогноза;
- Хромозоми – хората без генетични проблеми (Филаделфийска хромозома), обикновено се повлияват по-добре от лечението;
- Отговор на химиотерапията – ако няма данни за левкемия 4 до 5 седмици след започване на лечението, прогнозата е по-добра.
Около 80% до 90% от пациентите достигат ремисия след лечението. За около 30% до 40% ракът не се връща. Но все пак има много, при които рецидивира. Обикновено след ремисия се назначава терапия (за период от 2-3 години), целяща да изчисти организма от раковите клетки и да предотврати повторното появяване на рака. Препоръчват се последващи изследвания в продължение на няколко години след лечението, за да се проследява състоянието на пациента.
Източници:
- https://www.webmd.com/cancer/lymphoma/acute-lymphoblastic-leukemia
- https://www.leukaemia.org.au/blood-cancer-information/types-of-blood-cancer/leukaemia/acute-lymphoblastic-leukaemia
- https://kidshealth.org/en/parents/all.html
Коментари