Коледните пости ни подготвят за Рождество Христово. Целта им е духовното пречистване, а не подготовка за отрупаните с месища зимни празнични трапези.

Тъй че ако имате намерение просто да горите калории, не наричайте това пости, а диета. То и в Завета е казано: „Не това, което влиза в устата, ви осквернява, а което излиза от нея”.

Според религиозните схващания постът е нещо като тест дали можеш да издържиш на съблазните и да преживяваш само с най-необходимото. Смята се, че чрез лишаване на тялото се смирява и душата.
Вярващите християни трябва да се откажат не само от животинското в чинията, но и от скотски мисли и пороци. В чашата е разрешено само червено вино, стига да не се пие в сряда или петък.

Ако сте решили да постите, не го тръбете, тъй като е важно да не се афишира.
Християнството изхожда от това, че в човешката природа е нарушена хармонията между духовното и плътското начало и плътското се стреми да доминира над духа. Затова човек се нуждае, макар и от най-прости методи за самолишения.

Християнството обаче не е единодушно по отношение на поста, тъй като протестантските църкви го отричат, а католическата изисква да не се яде месо само в петък.

Постите са измислени в твърде различни времена и са трудноизпълними днес, но пък по време на криза може да се отразят добре на портмонето.

Четиридесетдневният пост започна на 15 ноември. До 22 ноември се разрешава само растителна храна, а до 20 декември може да хапвате и риба, но без сряда и петък. Последните четири дни до Коледа е разрешена само растителна храна.

Според медицината така тялото се изчиства от токсините и по-лесно се пренастройва към смяната на сезоните. Затова и менюто, в което преобладават зърнените храни, зеленчуците и плодовете, е полезно и здравословно. Белтъчините с животински произход са изключени напълно, но организмът си набавя нужното със соя, грах, леща, боб, нахут, всякакъв вид кълнове. Въглехидратите идват с ръжения хляб, картофите, цвеклото, ориза. Витамините си ги взимаме от плодовете и зеленчуците. Гъбите ще ни доставят желязо, а медът съдържа цял спектър от необходими за организма ни вещества. Добавете ядки и семена в менюто си - фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе. Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти.

Хубаво е постепенно да се подготвя организмът за постите - една или две седмици по-рано се изключват от менюто животинските продукти и сладкишите.
Много е важно да пием повече вода – около 2-3 литра дневно.

След края на постите не бива още на първия ден да се натъпчете с лакомствата, които не сте вкусвали повече от месец.

Добре е, ако постим, да се съобразим и с хората около нас. Идеалният вариант е, когато всички в семейството постят заедно, защото иначе ще е доста трудно в кухнята.

Трябва да се уверим, че здравословното ни състояние е добро и организмът ни може да го понесе. При някакъв проблем обаче се консултирайте предварително с лекар. Според канона от постите са освободени малки деца, бременни, болни и възрастни хора.
Постът не е наказание, а доброволно разкаяние. Затова всеки, който усети, че не може да издържи на строгите 40-дневни лишения, може да гладува по-кратко. Приема се, че и постилият само през седмицата преди Рождество е проявил достатъчно усърдие да се доближи до Христа.

Смисълът на постите е различен за всеки. Казват, че постът много скоро показва пороците и страстите, които господстват над нас. Но за да ги видим, ще трябва да се откажем не само от мазнините в чинията, но и от отровите в душата. Леки пости!