Какво характеризира хранителното разстройство „Садорексия“

„Садорексия“ е хранително разстройство, придружено от самонараняващо поведение при страдащи от "Анорексия нервоза" и "Булимия нервоза".

Сериозността на това разстройство не е за подценяване, тъй като засяга предимно младежи в подрастваща възраст. Сред засегнатите са повече представителите на женския пол, но не изключва поява и при мъжете. Характерно за тях е ниско самочувствие, високи нива на тревожност, загуба на реална преценка за вида на тялото, усещане за загуба на контрол над храненето и всичко наоколо. В самонараняването те откриват метод за отвличане на вниманието си от храненето, с цел поддържане на ниско теглото.

Сред страдащите от разстройството се открояват най-често следните профили: хора с обсесивна, депресивна, зависима, гранична личност.

Поради затруднения в контрола на импулсите, със самонараняващото си поведение, тези хора се поставят в риск, породен от хапане на устни, хапане вътрешността на бузите, хапане по ръцете, гризане на ноктите до дъно, удряне на главата в стената, скубане на косата, изгаряне на кожата, самонараняване с остри предмети по ръцете и краката, опити за самоубийство.

Причините за появата на това разстройство са разновидни, като обхващат генетични, физиологични, невроендокринни и психосоциални фактори - депресивност, тревожност, проблем със самочувствието, проблеми в семейството, емоционални или социални проблеми, проблем с връстници, съученици и/или обкръжаваща среда.

Самонараняването бива използвано и като начин за справяне с негативни емоции и чувства. Причинявайки си физическа болка, тези хора моментно заглушават острата си душевна болка. Използват самонараняването като средство за загуба на апетит. Те не се хранят, ограничават приема на калории до минимум, а когато изядат нещо „неподходящо“ и се почувстват виновно, предприемат самопредизвикано повръщане. Чрез физическото си самонаказание, успяват да прогонят натрапливата мисъл за храна и да овладеят тревожността, генерирана от нея.

Засегнатите умело прикриват следите от самонараняване по тялото си с облекло. През летните горещи дни, обличат дрехи нетипични за сезона – дълги ръкави, покриващи ръцете и дълги панталони.

Симптоми и признаци на „Садорексия“

• Отказ от хранене, придружен с бърза и трайна загуба на тегло;
• Самопредизвикани повръщания, целящи прочистване;
• Самонараняване: следи от рани по китките, ръцете, бедрата, глезените и корема;
• Анемия;
• Аменория - липса на менструация;
• Главоболие, световъртеж и припадъци;
• Проблем със суха кожа, зъби и нокти;
• Кожни инфекции;
• Изолация, депресия и неконтролирани настроения;
• Идеи, граничещи с мания за вида на тялото и стремеж към „идеал“;
• Изкривено възприятие за образа на тялото, чувствайки се „дебел”, когато е обективно не е;
• Постепенно намаляване на приема на храни (наричани опасни) – „ мазнини, сладки и тестени“;
• Усещане за постоянен студ;
• Загуба на коса;
• Обща физическа слабост;
• Избягване на семейни и социални събирания;
• Проблеми с червата и / или запек.

Лечение на „Садорексия“

Лечението на „Садорексия“ изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се постави диагноза „Садорексия“ е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична и/или психиатрична причина. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения, като например свръх загуба на телесна маса или последствия от самонараняване, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър.

Необходима е също така намесата на квалифициран диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на „Садорексия“ е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог       

Снимка: unsplash