Публикация

"Садорексия"

"Садорексия"

Какво характеризира хранителното разстройство „Садорексия“

 

„Садорексия“ е хранително разстройство, придружено от самонараняващо поведение при страдащи от "Анорексия нервоза" и "Булимия нервоза".

 

Сериозността на това разстройство не е за подценяване, тъй като засяга предимно младежи в подрастваща възраст. Сред засегнатите са повече представителите на женския пол, но не изключва поява и при мъжете. Характерно за тях е ниско самочувствие, високи нива на тревожност, загуба на реална преценка за вида на тялото, усещане за загуба на контрол над храненето и всичко наоколо. В самонараняването те откриват метод за отвличане на вниманието си от храненето, с цел поддържане на ниско теглото.

 

Сред страдащите от разстройството се открояват най-често следните профили: хора с обсесивна, депресивна, зависима, гранична личност.

 

Поради затруднения в контрола на импулсите, със самонараняващото си поведение, тези хора се поставят в риск, породен от хапане на устни, хапане вътрешността на бузите, хапане по ръцете, гризане на ноктите до дъно, удряне на главата в стената, скубане на косата, изгаряне на кожата, самонараняване с остри предмети по ръцете и краката, опити за самоубийство.

 

Причините за появата на това разстройство са разновидни, като обхващат генетични, физиологични, невроендокринни и психосоциални фактори - депресивност, тревожност, проблем със самочувствието, проблеми в семейството, емоционални или социални проблеми, проблем с връстници, съученици и/или обкръжаваща среда.

 

Самонараняването бива използвано и като начин за справяне с негативни емоции и чувства. Причинявайки си физическа болка, тези хора моментно заглушават острата си душевна болка. Използват самонараняването като средство за загуба на апетит. Те не се хранят, ограничават приема на калории до минимум, а когато изядат нещо „неподходящо“ и се почувстват виновно, предприемат самопредизвикано повръщане. Чрез физическото си самонаказание, успяват да прогонят натрапливата мисъл за храна и да овладеят тревожността, генерирана от нея.

 

Засегнатите умело прикриват следите от самонараняване по тялото си с облекло. През летните горещи дни, обличат дрехи нетипични за сезона – дълги ръкави, покриващи ръцете и дълги панталони.

 

Симптоми и признаци на „Садорексия“

 

  • Отказ от хранене, придружен с бърза и трайна загуба на тегло;
  • Самопредизвикани повръщания, целящи прочистване;
  • Самонараняване: следи от рани по китките, ръцете, бедрата, глезените и корема;
  • Анемия;
  • Аменория - липса на менструация;
  • Главоболие, световъртеж и припадъци;
  • Проблем със суха кожа, зъби и нокти;
  • Кожни инфекции;
  • Изолация, депресия и неконтролирани настроения;
  • Идеи, граничещи с мания за вида на тялото и стремеж към „идеал“;
  • Изкривено възприятие за образа на тялото, чувствайки се „дебел”, когато е обективно не е;
  • Постепенно намаляване на приема на храни (наричани опасни) – „ мазнини, сладки и тестени“;
  • Усещане за постоянен студ;
  • Загуба на коса;
  • Обща физическа слабост;
  • Избягване на семейни и социални събирания;
  • Проблеми с червата и / или запек.

 

Лечение на „Садорексия“

 

Лечението на „Садорексия“ изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

 

За да се постави диагноза „Садорексия“ е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична и/или психиатрична причина. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

 

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения, като например свръх загуба на телесна маса или последствия от самонараняване, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър.

 

Необходима е също така намесата на квалифициран диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

 

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на „Садорексия“ е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

 

Автор: Стоян Петров, психолог       

Снимка: unsplash

Коментари