Процесът на инвитро процедурите следва установените практики, но как пациентите преминават по пътя заедно със своите страхове, съмнения, срам и понякога гняв, с блещукащата надежда и тихо прокрадващата се колебливост?

Психологическата подкрепа, от която се нуждаят мъжете и жените по този път, може да бъде от ключово значение за успешния резултат. Въпросите и неспокойството могат да породят чувство за вина и дори срам. Обикновено зачеването е естествен процес. Той обаче може да бъде затруднен или умишлено отложен. Жените отлагат често, защото искат да се развиват в кариерата, а често срещана причина при младите семейства е и изчакването на „подходящ момент“ или „достатъчна финансова стабилност“. Тези вътрешни аргументи понякога могат да са причина двойките да си затварят очите пред съществуващ репродуктивен проблем. Няма подходящ период, в който да се потърси помощ, защото при всяка двойка е различно.  Лекарите  съветват, ако след 1 - 2 години опити жената не е забременяла, да се потърси специалист, защото чакането (понякога повече от 4 - 5 години) е губене на ценно време, особено за жената. 

„Понякога има проблем и той трябва да се открие и да се реши, а не да се правим, че не съществува. – категорична е д-р Елена Бангеева, акушер гинеколог и специалист по репродуктивно здраве в ИНВИТРО центъра на Медицински комплекс ДОВЕРИЕ. – Често пациентите изпитват срам или дори се поражда чувство за вина в единия от партньорите. Важно е да говорим за психологическата подкрепа, защото не е срамно ако забременяването не се случи вкъщи без проблем, от първия или втория път. Никой не е виновен - човек така се ражда. Необходима е малко помощ от нас. Това е нашата основна задача – да помогнем разрешаването на проблема със средствата на медицината. Ние подкрепяме пациентите, не само физически с процедурите, които правим, но и психологически.“

Клиничният психолог Фотка Георгиева е също част от екипа на Медицински комплекс ДОВЕРИЕ и приема психологията като призвание. В практиката си е срещала много и различни пациенти и казуси и вярва, че психологът е инструмент, който хората използват, за да стигнат до крайната цел – да се успокоят, да намерят отговори или да разберат себе си.

„Когато човек се сблъска с диагноза “стерилитет”, “невъзможност за зачеване” или е налице някакво затруднение, е необходимо да се потърси причината и заедно със специалист да се извърви пътя на този процес – споделя тя. – Новината и осъзнаването може да е много шокираща за някои двойки. Човек започва да се самообвинява и да се пита „Какво ми има?“, „Защо не става?“ и това е много деликатен момент.  Мога да сравня този шок със загубата на близък.  Когато човек не може да получи бебето си, преминава като през траур. Ние тъгуваме за нероденото си бебе и това е процес, през който имаме нужда от подкрепа, както медицинска, така и психологическа. Човек преминава през много емоции - срам, вина, отричане. Всички тези емоции имат нужда да бъдат изразени на глас, да бъдат чути. Много често се появяват обвиненията или дори съмненията „Ако бях с друг, какво щеше да се случи?“

Двойките с репродуктивни проблеми е изключително важно да знаят, че са партньори по този път. Според проучванията, за разлика от терминално болните, при които се наблюдава сближаване – изправени пред проблема, хората стават по-близки и се подкрепят, при двойките с репродуктивни проблеми, не е така. Често те дори се отчуждават. Психологическото консултиране е задължително в този процес. Не само тялото на жената има нужда да се подготви за това, да бъде родител, но и психиката на двойката като такава, е необходимо да бъде готова за процесите, през които преминава. Положителният тест за бременност поставя началото на съвсем нова роля, както за жената, така и за мъжа.

Каква е следващата стъпка, след като приемем, че най-вероятно има някакъв проблем, как да тръгнем да търсим лекар? Кога да се обърнем към психолог? Необходимо ли е това да стане още в началото или да изчакаме да проверим дали ще се справим сами?

Според д-р Бангеева, търсенето на психологическа помощ още в началото е много важно и е необходимо да стане още с първото посещение при специалист по репродуктивна медицина:  „Може проблемът да е елементарен и да се реши в 1 - 2 консултации.  Имаме и такива случаи. Например причината да е в дебелината на лигавицата, която може да е доста тънка и с една много лека процедура или с медикаменти, дебелината на лигавицата се уголемява. Проблемът е отстранен и хората зачеват спонтанно, без да имат нужда от асистирана репродукция. И обратно - може проблемът наистина да е по-сложен и да налага използването на асистирана репродукция. Но е важно да знаем - това не е нито странно, нито страшно, просто е метод на зачеване. Според мен най-важно е пациентите, които при първия си инвитро опит нямат успех - да бъдат консултирани с психолог. Защото, за съжаление, ин витрото не може да е панацея. Шансът за забременяване в една инвитро процедура е между 35 и 40%. Понякога всичко е перфектно - лигавица, ембриони, но бременност не се случва. Тогава е много важно тези пациенти да разберат, че не са сами. Да получат освен медицинската и психологическата подкрепа. Да им окажем цялото съдействие, което можем, включително консултация с клиничен психолог, който да им обясни не-медицинската част, не-практическата.“

Препоръчително е процесът за психологична опора да е паралелно с медицинските репродуктивни процедури, защото може да открие много въпроси. Разговорите с психолог могат също да дадат отговор на въпроса „Защо не се случва бременността?“. Често се случва жени на възраст над 40 г. , които до този момент са градили кариера, внезапно да решат да сменят ритъма си на живот.

Фотка Георгиева споделя, че на несъзнавано ниво има много блокажи, които хората няма как да знаят: „За това е необходимо малко партньорство в тази битка, да се научим как да посрещнем живота, как да сменим ролята си, да намерим вътрешната си сила. Репродуктивната медицина дава шанс биологично да стане чудото и жената да стане майка. Психологията й помага психологически да се почувства като майка. Двойката да поеме по пътя на родителството. Често хората си мислят, че са готови, но се оказва, че съвсем не е така. Има различни следродилни състояния – депресия или момент на много силна тревожност, с която не могат да се справят. Има случаи, в които бременността най-сетне се случва след няколко неуспешно инвитро опита, а жената се изправя пред двоен страх. Тя си казва  “Сега нещо да не му направя на това бебе, след толкова загуби го получих.” Не са редки и случаите, в които тя още тъгува за предните си загуби, и това се усеща. Бебето усеща, че майката е тъжна, че е притеснена, че се страхува. Нашата работа не е просто да си говорим с майката - това може да го направи всеки по телефона. Нашата работа е да разберем какви се крие дълбоко в нейната душа. Какво я тревожи, какво я спира да бъде това, което биологично носи в себе си като майка.“

Няма универсална рецепта, която да работи за всеки човек, затова е нужен от индивидуален подход. Едно от големите предимства на центъра за асистирана репродукция в МК „Доверие“е възможността за бърза консултация с различни специалисти – психолози, ендокринолози и др.

Целият разговор с гинекологът д-р Елена Бангеева и клиничният психолог Фотка Георгива ,може да чуете в подкаста "БЕСЕДИ ЗА ЗДРАВЕТО".