Публикация

Проф. Ива Христова: Необходим е план срещу антимикробната резистентност и у нас

Проф. Ива Христова: Необходим е план срещу антимикробната резистентност и у нас

България е сред четирите страни в Европа, които все още нямат национален план, стратегия за справяне с антимикробната резистентност заедно с Полша, Естония и Литва.


Това заяви проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), по време на кръгла маса под надслов „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“. В събитието взеха участие изтъкнати медицински специалисти, водещи експерти от институциите в здравеопазването, авторитетни учени, представители на академичната общност, на фармацевтичната индустрия, депутати.

Ето какво каза още проф. Христова:

  • Проблемът с антибиотичната резистентност е много сериозен. Нашият план е почти готов като документ, но трябва да се приведе бързо в действие.
  • Антибиотичната резистентност е обявена от СЗО за глобална заплаха и това не е случайно. От 2015 г. има глобален план, а от 2017 г. европейски план за справяне с проблема, с които трябва да се съобразим.
  • Когато говорим за антимикробни средства, трябва да имаме предвид не само антибиотиците, но също и антивирусните, антипротозойните и противогъбичните средства както в хуманната медицина, така и в животновъдството.
  • Това, което може да направи НЦЗПБ, основно е проследяване на антимикробната резистентност. В тази си функция центърът стои много здраво с поддържане на всички системи за надзор на антимикробната резистентност в страната, с участието си в европейските системи за антимикробна резистентност, специално на тежки инфекции, както и с участие в европейска система за надзор на консумацията на антимикробните средства. Отделно се извършват обучителни курсове и интензивни научни изследвания върху механизмите за резистентност.
  • Необходимо е повишаване на осведомеността на населението като цяло и специално на лекарското съсловие за това антибиотиците да бъдат използвани рационално. По данни на Европейския център за контрол на заболяванията в последните две години, откакто има COVID-19, страните в Европа като цяло са ограничили употребата на антибиотиците, има спад в използваните количества. Как стои въпросът в сочените с пръст България и Румъния? В Румъния употребата е на същото ниво, а в България има многократно повишение на използването, предимно на макролиди. Това е един въпрос, на който трябва да се обърне много сериозно внимание.
  • Другият важен въпрос е за подобрения контрол на инфекциите в лечебните заведения, за да не се стига до нужда за широко използване на антибиотиците. Това включва всъщност и откриване на инфекции с полирезистентни бактерии и съответно дезинфекционни мероприятия и изолация на инфектираните.
  • Проблемът с антибиотичната резистентност е комплексен и изисква комплексно решение от институциите, за да можем да съхраним действието на антибиотиците за по-дълго чрез ефективното им ограничаване и намаляване на използването им, когато не е необходимо.

Гледайте пълния запис на кръглата маса на този линк: „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност".

Коментари