Антимикробната резистентност (АМР) нараства непрекъснато и до 2050 г. се очакват около 10 млн. жертви. Честотата на случаите ще бъде съизмерима с честотата на раковите заболявания. Това прогнозира доц. Иван Иванов, завеждащ Националната лабораторията по контрол и мониторинг на антимикробната резистентност. По време на кръгла маса, посветена на „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“, той представи проблемите на свръхконсумацията на антибиотици в условията на пандемия.

Доц. Иванов обяви, че

основният проблем с АМР е в извънболничната помощ

където е 80% от консумацията на антибиотици. Те се изписват основно за лечение на риносинуити и фарингити, като в 70% от случаите това не е необходимо. Същевременно в болниците масово се използват широкоспектърни антибиотици. Употребата им в селското стопанство и хранителната промишленост утежнява ситуацията. Ето защо се говори за подхода „Единно здраве“, който е залегнал в Националния план за намаляване на резистентността.

Анкета от 2018 г. показва, че в България самолеченеито с антибиотици достига до 43%. 39% от анкетираните са приемали антибиотици през последната година, като 12% посочват, че са го направили без лекарско предписание.

59% считат, че антибиотици са ефективни срещу вирусни инфекции

а 53% - срещу простудни заболявания и грип.

Според статистиката на Националната лабораторията по контрол и мониторинг през 2020 г. България се е преместила от 10-о на четвърто място в Европа по употреба на антибиотици. Нашата страна е единствената в ЕС, която докладва ръст на приема на антибиотици с около 40%. Причината е свръх консумацията на макролиди и тетрациклини по време на COVID пандемията. Доц. Иванов отбеляза, че европейските препоръки за извънболничната помощ са леките и средно-тежките случаи на коронавирус да не се лекуват с макролиди.

Доц. Иванов каза, че вследствие на АМР се очаква в бъдеще да се наблюдава неефективно лечение на бактериални пневмонии, особено при деца с непоносимост към пеницилин. Очаква се ръст на:

• рецидивиращите инфекции от Helicobacter pylori;
• трудно лечение на сексуално-предаваните инфекции;
• трудно лечение на усложнени салмонелози и кампилобактериози;
• ръст на инфекции от Clostridioides difficile.

Повече по темата можете да видите тук.