Световно проучване сред половин милион деца, преглеждани онлайн, показва, че при половината има предписване на антибиотици. Това каза доц. Цветан Велинов, декан на Медицинския факултет в Бургаския университет „Проф. Ас. Златаров”, по време на кръгла маса на тема „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“. Той добави, че това е сериозен проблем, за който тепърва трябва да се търси решение.

Доц. Велинов отбеляза, че има редица външни, немедицински фактори, които влияят върху разпространението на антимикробната резистентност (АМР). Един от тях е корупцията при контрола на употребата на антибиотици. В проучване на International Country Risk Guide България е поставена на едно от челните места по корупция в сектора на здравеопазването.

„Това дава част от обяснението защо имаме толкова високи нива на резистентност. Ако затегнем контрола върху употребата на антибиотици, може да имаме големи успехи“, каза той.

АМР и COVID

Според доц. Велинов COVID кризата е променила мисленето ни по отношение на АМР. Той отбеляза, че моделите, които се прилагат за ограничаване на разпространеното на вируса, могат да бъдат приложени и при антимикробната резистентност. Става въпрос за мерки, като изолация, хигиена и имунизацията с пневмококови и хемофилусни ваксини. По думите му, изолацията може да помогне при ограничаването на вътреболничните инфекции. Ако се докаже с предварителни тестове, че пациент е бактериално колонизиран – той не бива да бъде приеман в общите отделения.  

Доц. Велинов каза, че пандемията от COVID също е допринесла много за АМР, защото се наблюдава ненужно изписване на антибиотици.

„Едва ли в България има болен от ковид, който да не е употребил антибиотици. Много често се наблюдава двойна, тройна и дори четворна комбинация“, заяви той.

Повече по темата можете да видите тук