Антибиотичната резистентност вече е пандемия, заяви проф. д-р Радка Аргирова, дмн, вирусолог в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда и председател на Българското дружество по медицинска вирусология по време на кръгла маса на тема „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“. Тя се фокусира върху въпроса колко е важно да се разграничават вирусните от бактериалните инфекции в болнични условия.

Огромна е разлика между вирусите и бактериите

Крайно време е да припомним на всички участници в този процес - микробиолози, вирусолози, клиницисти и особено на общопрактикуващите лекари (ОПЛ), каква е огромната разлика между вирусите и бактериите в използването на терапиите, заяви водещият специалист.

В своята презентация тя посочи, че:

• Вирусите са сериозна заплаха за човешкото здраве като причинители на ракови заболявания, инфекции с фатален изход – нововъзникващи и с епидемично и дори с пандемично разпространение;
• За много от нововъзникналите инфекции липсват противовирусни препарати за превенция, контрол и лечение;
• Още не сме достатъчно силни срещу стари и известни инфекции – HIV и хепатит В са под контрол, но без трайно излекуване;
• Бактериите имат бактериална стена, върху която въздействат антибиотиците и нарушават техния растеж и разпространение;
• Затова пътят на ефективните антивирусни терапии е по-малко ефективен, отколкото този на бактериалните терапии.

Проф. Аргирова отбеляза още, че в последните 30 години няма нови антибиотици, но са създадени нови антивирусни вещества. При вирусните инфекции също съществува проблемът резистентност и той не е по-малък, но с разумното им използване - дозиране и проследяване, този процес може да бъде овладян.

Бъдещата национална стратегия е жизнено необходима

Много ми се иска в бъдещата национална стратегия за антибиотиците, както спомена и проф. Ива Христова, да кажем простите неща. Бактериите нападат нашите клетки отвън. Те имат бактериална стена, върху която въздействат антибиотиците и нарушават техния растеж и разпространение.

Вирусите атакуват организма отвътре, те влизат в клетките, където се размножават, препрограмират цялата система. Имат само една белтъчна обвивка и нямат бактериалната стена.

Това определя и  различното действие на медикаментите, посочи проф. Аргирова. Тя обясни и как възниква бактериалната резистентност: като всеки жив организъм бактерията се опитва да се адаптира към променящата се действителност – в случая антибиотика. Продължителното лечение с него е загуба на продукта, риск от нежелани ефекти – обрив, болки в стомаха, диария и др. Но най-важното е, че ако човек отново получи инфекция от същия причинител, вече не може да разчитате на този антибиотик.

Антибиотичната резистентност ще продължи да съществува като проблем. За да можем да намалим последствията й,

в процеса трябва задължително да бъдат включени ОПЛ и фармацевтите

Вирусологът коментира, че в много случаи ОПЛ не са сигурни или в диагнозата, или в подобряването на пациентите. Затова предписват антибиотици на „по-болните“ или на хората от по-ниските социално-икономически слоеве поради страх от усложнения от основното заболяване. Освен това семейните лекари се стремят бързо да подобрят здравето на пациента си или ако е по-зле, да го вдигнат. „Тази психология, както и чувството, че ще са по-сигурни, ако на човека му премине по-бързо, трябва да се промени. И всички заедно да действаме, а антибиотиците да се продават само срещу рецепта от лекар. Битката срещу антибиотичната резистентност предстои и в България тя ще бъде особено тежка“, категорична бе проф. Аргирова.

В хода на дискусията тя настоя от институциите да се изисква информация как те конкретно ще реагират на дадения проблем. „БЛС много често организира семинари, симпозиуми или конференции с много хубави програми по различни теми, но за антибиотичната резистентност досега не се е говорило, отбеляза експертът. - А как съсловната организация ще рестриктира тези, които за щяло-нещяло изписват антибиотици?“

Повече по темата можете да видите тук.