Публикация

Богдан Кирилов: За ограничаването на антимикробната резистентност е необходим комплексен подход

Богдан Кирилов: За ограничаването на антимикробната резистентност е необходим комплексен подход

За ограничаването на антимикробната резистентност (АМР) е необходим комплексен подход, в който да бъдат включени специалисти както от хуманната, така и от ветеринарната медицина, микробиолози, епидемиолози, биолози, магистър-фармацевти.


Това заяви Богдан Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, по време на кръгла маса под надслов „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“.

Ето какво каза още маг.-фарм. Кирилов:

  • Европейската агенция по лекарствата работи изключително активно в тази посока, като партньор в тези усилия е и Европейският център по контрол и превенция на заболяванията. Също така се работи активно и с американския регулатор - Комисията по храните и лекарствата (FDA), с японския регулатор.
  • Подготвени са ръководства по отношение на разработването на нови лекарства. В тях се прецизират условията и изискванията за провеждане на клинични изпитвания именно за такива антибактериални лекарства, което да ускори този процес и, разбира се, да доведе до по-голяма ефективност. Именно в тази посока са и усилията, които и в голяма част от европейските държави всички водещи експерти полагат.
  • Възможностите, които имаме, са в две направления – от една страна, да се засили контролът по отношение на предписване и отпускане, от друга – да се засилят усилията в посока разработване на нови лекарства. За съжаление второто не е свързано с голяма доза оптимизъм, тъй като възможностите са ограничени. Много малко са новите молекули, много малко са новите лекарствени продукти, които са получили централизирано разрешение за употреба от ЕК. За миналата година това са едва 6 лекарствени продукта, които са антибиотици.
  • В последните години се работи доста активно по отношение проучване на възможностите за прилагането на бактериофаги като една алтернатива, също така и в комбинация с антибиотици. Но на този етап не може да се разчита достатъчно и на този подход. Именно затова към момента прагматичният подход е да се фокусираме върху възможностите за контрол.
  • Колегите фармацевти полагат изключителни усилия за промотиране на рационалната лекарствена употреба.
  • Покрай пандемията от Ковид хората се интересуват повече – интересуват се от лекарствата, от причините за заболяването. Считам, че всички здравни специалисти трябва да използват този момент, за да се повиши осведомеността и да се постигнат по-бързо резултати в тази посока.
  • От регулаторна гледна точка има чисто законови задължения, които следва да се спазват. Рекламата на антибиотици не е разрешена. От ИАЛ се съгласуват обучителни материали за медицински специалисти. Върху тези материали трябва много прецизно да бъде адаптирана информацията, така че тя да отговаря на всички данни, посочени в кратката характеристика на съответния продукт. В тази посока също трябва да се работи.
  • Сега е доста актуална темата за лекарствената безопасност, за нежеланите лекарствени реакции. Това, което се наблюдава като тенденция за последните 5 години, е, че между 20 и 40 съобщения постъпват в ИАЛ за нежелани лекарствени реакции след прием на антибиотици, което представлява между 1 и 3% от общия брой на всички съобщения.
  • Всеки лекарствен продукт потенциално може да предизвика нежелана лекарствена реакция.(…) Има хора, които считат, че профилактика с антибиотик е разумен подход, което не съответства на практиката. Това са лекарствени продукти, които се назначават от специалист и трябва много внимателно да се подхожда в тази област.

Гледайте пълния запис на кръглата маса на този линк: „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност".

Коментари