България не е шампионът на антибиотиците. Най-много се предписват в Южна Европа – Гърция и Кипър. Това заяви проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация по време на кръгла маса на тема „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“. 

Бактериите се справят и с най-новите поколения лекарства

Развитието на туберкулозата е показателно какво ни очаква, защото бактериите много бързо намират начин да се справят и с най-новите поколения антибиотици. В същото време индустрията трудно се справят с това да създава нови поколения антибиотици, особено след 1980 г., когато тук-там се появява нещо.

Проф. Момеков обясни, че е озаглавил презентацията си „престъпното нехайство“, защото залитанията към Азитромицин и към флуорираните хинолони в последно време ще доведат до това, че лекарите няма да могат да ги използват след една-две години за лечението на болестите, за които сега вършат работа. Бактериите се делят изключително бързо и когато в тялото им възникне “щастлива мутация“, която ги прави устойчиви на някакъв антибиотик, тя бързо се закрепя в тяхното потомство.

Има странни феномени в приложението на антибиотиците у нас

Той цитира проф. Тодор Кантарджиев, според когото нашата страна е на първо място по съотношението трето към първо поколение цефалоспорини. Интересен наш феномен е предписването на Цефиксим за лечение на инфекции, с които други продукти ще се справят много по-добре, без да минават като армията на Ченгиз хан през чревната флора. Да не говорим за капките за очи, които се слагат в носа, посочи той друго необичайно явление у нас.

Антибиотиците трябва да се използват много разумно, защото ще сме свидетели развитието, известно в английския медицински жаргон като Super-bugs, което означава супер гадинки.

В Университета в Оксфорд направиха 2 изследвания, вероятно за да покажат на държави като нашата, че вирусни инфекции не се лекуват с антибиотици, заяви с характерното си чувство за хумор известният фармаколог.

Изводите са следните:

• Единият е, че азитромицин не подобрява преживяемостта на хоспитализирани с COVID-19. Препоръката е: Употребата в болниците да бъде ограничена до случаите с антимикробна индикация;
• Вторият е, че няма благоприятни ефекти при пациенти над 50 г., лекувани от коронавирус в домашни условия с антибиотици.

Проф. Момеков изтъкна, че употребата на азитромицин през миналата година за цялото човечество е няколко тона. Тръгнали сме към лоша посока, заключи той.

Повече по темата можете да видите тук.