За да се реши проблемът с антимикробната резистентност (АМР), трябва стратегия на национално ниво, с конкретни индикатори и измерители, която да включва както предписването на антибиотици, така и рационалното им отпускане и употреба от пациентите. Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова във видеообръщение по време на кръгла маса под надслов „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“.

По думите й АМР е една от най-големите заплахи на общественото здраве в наши дни.
„На фона на това, че се разбработват нови лекарствени продукти, ние трябва да приложим познанието и за това как рационално да употребяваме съществуващите антибиотици.

Процентите на резистентност към някои от тях са действително много големи

и се удвоиха в периода между 2015 и 2019 г. През последната година и половина определена група антибиотици се предписваха масово, употребяваха се масово и трябва да се анализира как това се е отразило на резистентността“, изтъкна проф. Сербезова.

Според нея в бъдещата стратегия срещу антимикробната резистентност трябва да залегне

повишаването на осведомеността за АМР

и вредните последици, а пациентите да използват тези лекарства отговорно и рационално за периода, за който са им предписани, в съответствие с диагнозата.

Ето какво каза още тя:

• Пандемията от COVID-19 повече от всякога подчерта необходимостта да се разбере сложната взаимовръзка между вирусни и бактериални инфекции, между предписването на тези лекарствени продукти и поведението на пациентите и отговорното и рационалното използване;
• Необходимо е да се създадат и промотират ясни механизми за управление на местно, национално и европейско ниво на проблема АМР и усилията на всички тези нива да бъдат координирани, а изпълнението на конкретните мерки – проследявано;
• Необходимо е и да се подобрят мерките за превенция и контрол в схемите на лечение на инфекциите при хора и животни, с цел да се предотврати разпространението на проблема АМР; да се промотира равноправен достъп до адекватно лечение, до първични и вторични грижи;
• Нужно е прозрачно изпълнение на програми за разумно управление на антибиотици. Такава програма би следвало да бъде и част от националната лекарствена политика, като трябва да има индикатори за това да можем да измерим доколко рационално се предписват и използват антибиотиците в България;
• Необходими са и инвестиции в медицински технологии, които да подкрепят усилията за предотвратяване на явлението АМР;
• Като фармацевти, които ежедневно наблюдаваме лекарствената употреба, виждаме нагласите, свързани с тази лекарствена употреба, подценяването на безконтролната употреба на антибиотици. Необходима е да има просветна дейност в тази посока. Необходимо е въпросът с извършването на антибиограми и хемокултури в доболничната и болничната помощ да не се подценява.

„За някои продукти антимикробната резистентност достига до 72%“, посочи още проф. Сербезова.

Гледайте пълния запис на кръглата маса на този линк: „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност".