През последните години резистентността на медицински важни микроорганизми към антимикробни средства се превърна в един от най-значимите и сериозни проблеми в медицината и общественото здраве. Първоначалните изследвания, разглеждащи само част от въздействието на антимикробната резистентност (AMR), показват, че продължаващото нарастване на резистентността до 2050 г. ще доведе до ситуация, в която всяка година умират по 10 милиона души.

Това заяви д-р Александър Колевски, клиничен микробиолог, началник на Централната лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Александровска“, по време на кръгла маса под надслов „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност“.

По думите му

нарастващата AMR в световен мащаб има изключително неблагоприятни последици

- повишена заболеваемост и смъртност, труден контрол на социално значимите заболявания и повишена цена на антибиотичното лечение.

Това обрича пациентите на неуспех в терапията, продължителна хоспитализация и в някои случаи – смърт, категоричен е д-р Колевски.

Ето какво каза още специалистът по време на събитието:

• Появата на нови видове резистентност към клинично важни антибиотици през последните няколко години допълнително усложнява борбата с инфекциозните заболявания.
• В световен мащаб необходимостта от координирани мерки за справяне с проблема се осъзнава все повече. В Европейския регион на СЗО първите стъпки към по-координиран отговор бяха формализирани още през септември 2011 г., когато всички 53 държави-членки приеха Европейския стратегически план за действие за антибиотичната резистентност (2011–2020), последван няколко години по-късно от глобален план за действие срещу AMR, както и Плана за действие на Европейската комисия за едно здраве срещу AMR, стартиран през 2017 г. Заедно тези планове представляват цялостната рамка за цялостен отговор на AMR в Европейския регион на СЗО и много правителствата последваха примера и разработиха национални планове за действие.
• През юли 2020 г. повече от 20 водещи биофармацевтични компании обявиха стартирането на AMR Action Fund - новаторско партньорство, което има за цел да предостави 2-4 нови антибиотика на пациентите до 2030 г.
• В сравнение със световните и европейските усилия България изостава значително в изпълнението и разработването на „Национална програма за рационално използване на антибиотиците и надзор на антибиотичната резистентност”.

Д-р Колевски изтъкна, че се нуждаем от

нова стратегия за AMR, насочена към:

• Подобряване на информираността и разбирането на антимикробната резистентност.
• Засилване на наблюдението и изследванията.
• Намаляване на честотата на инфекциите.
• Oптимизиране на употребата на антимикробни лекарства.
• Гарантиране на устойчиви инвестиции в противодействие на антимикробната резистентност.

Нужно е отделно финансиране (извън клиничните пътеки) за антибиотиците за болнична употреба

- подчерта още микробиологът.

„Вярваме, че достъпът до съвременни антибиотици може да бъде възможен само при установяване на алтернативен модел на реимбурсиране на антибиотици за болнична употреба. Финансовите ограничения не трябва да са причина за липсата на адекватна терапия, особено след като в дългосрочен план адекватното антибиотично лечение води до значително намаляване на разходите в цялата здравна система. Следователно трябва да се обособи финансирането за болнична антибиотична терапия в отделна група (подобно на рака). Това трябва да бъде включено в новата местна стратегия за борба с AMR.

Вярваме, че чрез съвместни усилия ще имаме възможността да бъдем част от глобалната стратегия за намаляване на антибиотичната резистентност и осигуряване на по-сигурно бъдеще за бъдещите поколения“, допълни началникът на Централната лаборатория по микробиология в УМБАЛ „Александровска“.

Гледайте пълния запис на кръглата маса на този линк: „Зелената стратегия на България срещу антимикробната резистентност".