Пандемията от COVID-19 засегна по неочакван начин живота и здравето ни. Макар случаите на директни поражения върху очите от вируса да са рядкост, все по-често се сблъскваме с косвените последици.

Научихме се да си стоим повече вкъщи, да работим и учим от дома си. Децата от най-ранна възраст получават знания не пред дъската в класната стая, а пред монитора на компютъра си.

„Безпрецедентните мерки в световен мащаб ще имат своето отражение години, след като вирусът вече е овладян. А дори и най-малката некоригирана рефрактивна грешка (б.а. когато окото не пречупва правилно светлината при навлизане в окото, което води до замъгляване на изображението), би могла да доведе до честа поява на ечемик“, каза д-р Вера Атанасова-Спасова, очен лекар в МБАЛ „Централ Хоспитал.

Хордеолум или ечемик на окото е възпалението на два вида жлези в клепачите

Острото гнойно възпаление на Цайсовата жлеза и прилежащия космен фоликул се нарича външен ечемик, а острото гнойно възпаление на Мейбомиевата жлеза – вътрешен ечемик.

Предразположени са хора с хроничен блефарит (б.а. възпаление на клепачите), както и млади хора с неправилно коригиран диоптър. Честата им поява е съмнение за диабет и е редно да се направят необходимите изследвания, както и да се проведе консултация с ендокринолог.

Началото на външния ечемик се демонстрира с оток на целия клепач, особено на мигления ръб. Възпалената жлеза в този стадий по-лесно се опипва, отколкото вижда. На този етап консервативното лечение обикновено дава резултат.

Освен подуване е възможно да се повиши температурата и да се появи главоболие

По-късно се оформя зърнеподобен, плътен инфилтрат, който прилича на ечемичено зърно, придружен със значителна болка. Нерядко се развива регионално подуване на лимфните възли (регионален лимфаденит), придружен от повишена температура, главоболие, неразположение. След няколко дни се оформя гнойно огнище.

Нерядко ечемиците следват един след друг, като се местят ту на горния, ту на долния клепач на едното или на другото око. В този случай говорим за заболяването – хореолоза, посочи д-р Атанасова.

Клиничната картина на вътрешния ечемик наподобява тази на външния, но отокът и зачервяването не са така очертани и в ранните фази трудно се открива мястото на хордеолума. Гнойното огнище се оформя по-бавно, но болките са по-силни.

Първоначалният подход обикновено е консервативно лечение, което включва различни видове капки и мехлеми. Сухата топлина ускорява оформянето на гнойник и последващото излекуване. Когато вътрешният ечемик премине в хронично възпаление на Мейбомиевите жлези, то се нарича халацион. То се появява след заглъхване на острия процес. Има фиброзна капсула, изпълнена с неспецифична гранулационна тъкан. Халационът се открива ясно под кожата на клепача. Лечението му винаги е оперативно, като основна задача е да се кюртира съдържимото и да се отпрепарира и премахне капсулата.

Самолечението е изключително опасно

Поради спецификата на възпалителния процес и на анатомичните структури в областта, самолечението е изключително опасно, предупреди офталмологът. Ечемикът не трябва да се изстисква или масажира интензивно, включително и с благородни метали, поради опасност от пренасяне на инфекцията по венозен път в кавернозния синус, а оттам – развитие на менингит.

Д-р Атанасова апелира пациентите да бъдат отговорни, да не отказват или отлагат прегледите си.

„Не се бойте да посетите кабинета на очния лекар или очно отделение, защото опасността да се заразите от COVID-19 в магазина е много по-голяма“, изтъкна тя.