ПРИ ВИСОКАТА СМЪРТНОСТ У НАС, МЕДИЦИНАТА  ДЕЙСТВИТЕЛНО  ЛИ Е БЕЗПОМОЩНА,  ИЗЧЕРПАНИ ЛИ СА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ  ПРИ ТЕЖКО БОЛНИТЕ С КОВИД-19 ?

Въведение :

Несъмнено необичайно високата обща смъртност у нас  при  болните с Ковид-19 се дължи на редица социални фактори,като ниво на общественото здраве, степен на ваксинация, обществено самосъзнание ,че  всеки  е част от цялото и др.         

В същото време  леталният изход  при всеки тежко болен  с   Ковид-19  е в пряка връзка  от възможностите на здравната ни система да се самоорганизира .Това означава да   може да се ползва целия интелектуален  капацитет и медицинското познание , навременно и индивидуализирано да прилага постиженията на  медицината в нейната цялост.Практиката през последните близо 2 години доказва ,че в условията на пандемия самоорганизацията е мисия невъзможна! Пълна утопия се оказа да се ползва иновативния потенциал на медицинската система и в частност на медицинските кадри с доказано иновативно мислене при условие,че у нас няма разкрит нито един Национален Център за правене на иновативна  медицина /НЦИМ / Пандемията е война и  в тази война като всяка друга  следва да участва цялата държава  с  единно централизирано ръководство, както в армията има единоначалие.Демокрацията означава правила и всеки е свободен  само дотолкова ,докато не ограничава свободата на другите ! В тази  война с пандемията държавата е призвана да създава условия да се развиват и правят  иновативни подходи  с нова функция ,Тя се създава  ако е създадена  нова структура с нова функция като тази цитираната  по-горе /НЦИМ/. Пандемията ни  завари неподготвени.  През  изминалите близо две години  държавата все още не дава сигнали ,че възнамерява да участва в тази война с нормативно подпомагане на иновативното мислене  и  иновации.           

Историята на медицината в иновативния прогрес на човечеството  е доказал, че новото в иновациите  понякога се оказва  позабравено старо.

След преминаване  стадиите  на  болестта  Ковид-19 ,респ. в крайните стадии  на болестта  пациентът може  да е  в групата  на болните с „особено висок риск за живота" Лечението тогава би следвало да има следните характеристики , а именно:           

1.Лечението на тежко болните с болестта Ковид-19  ,вече не е битка   срещу Ковид.-19 , а е битка  само за живота на човека .

2. Ако за лечението на болните с Ковид-19 все още няма създадено специфично лечение , то за битката със смъртта от това заболяване има  все още неизползван /неизвестно защо до сега /  ресурс на медицината!. 

Въпросите ,на които би било добре всеки лекар  да се опита да  даде отговор в тази дискусия са : 

Въпрос №1`

Всеки лекар може сам да се убеди,че в  крайните стадии на болеста при тежко болните с Ковид-19 , патогенетичните и патофизиологичните  процесие са сходни /над 95% /  с тези при болни с ендогенен сепсис /Сепсис /и тази при  болестта „Тромботична тромбоцитопенична  пурпура „ или болест /синдром/ на Московиц „  .

Защо  не се  лекуват тежко болните застрашени от фатален изход  както се лекува „Сепсис” и болестта на  Московиц ?                                                                                          

Пояснение: :Преди 60-те години на ХХ век, респ. преди ерата на плазмаферезата  болестта на  Московиц  е  била почти 100 % смъртоносна.  .

Справка : „Сепсис” ,”Ендогенен сепсис „болест /синдром/ на Московиц „  .

Сепсисът  в различните му форми  и причини респ.екзогенен или ендогенен според   протоколите за лечението му  в   целия свят е прието повече от 50 г да се  лекува при  използване на интензивни апаратурни екстракорпорални методи за депурация /детоксикация / ,.а  именно :

1. Плазмафереза с плазмаобмен при индивидуализиран  обем на  плазмаобмен  съвместима плазма от здрави донори. /Болест /синдром/ на Московиц

2. Екстракорпорална карбосорбция / филтри с активен въглен / в протоколите за лечение на екзогенна и ендогенна интоксикация  при ендогенен сепсис.

3.Селективна хемабсорбция на цитокини с фирмени филтри ./ Има  време за подготовка ,което незнайно защо не се използва у нас / 7 дни преди цитокиновата  буря  се позитивират значимо  цитотоксичните  Т-лимфоцити!!!

Въпрос № 2

Защо битката за живота на тежко болните с Ковид-19 спира с изчерпване на рутинните стандартни методи за интензивна терапия включващи /таблетки ампули , венозна инфузия на водно-солеви кристални разтвори и някои други стандартни средства?  Несъмнено стандартните, рутинни методи са базата ,но когато е недостатъчна , медицината сега  сякаш  се „предава „ ?

Въпрос № 3

Защо не се използват  протоколите за лечението на болеста „Сепсис „ така както би следвало да се лекуват тежко болните в крайните стадии като „състрадателна терапия” с  интензивни апаратурни екстракорпорални методи за депурация /детоксикация  / ,както и  при  болестта „Тромботична тромбоцитопенична  пурпура „ или болест /синдром/ на Московиц „  ?

Не е ли правилно , докато се чака някой някъде да измисли някакво лекарство за лечение на  тежко болните с Ковид-19 ,то  защо не се ползват у нас доказаните и разрешени методи за лечение на  болните  с тежък „Сепсис „ и синдром /болест / на Московиц ? Четящите колеги  винаги могат да  се убедят,че параклиниката и хистологията при двете заболявания   са  идентични в над  95% ?

Въпрос № 4  Защо Министерството на здравеопазването/ МЗ/ през последните близо 2 години  не възложи  пряко на субординирана клинична академична структура да извърши предварително проучване и въвеждане на интензивни апаратурни екстракорпорални методи за депурация  за извеждане от организма  на факторите , които доказано  убиват тежко болните със сепсис и с  Ковид-19  ?   

Възможни отговори :                                                                                                                   

1.У нас няма разкрита нито една специализирана структура за правене на иновативан медицина „Национален Център за  иновативна медицина” /НЦИМ / където може да се извърши бързо и експертно необходимото проучване. Тогава и статистически ще може да се  доказва ако  е предложен аргументиран „Идеен проект.. „ с  иновативна възможност за намаляване смъртността при тежко болните с Ковид 19. Това важи и при всички други национално значими, стратегически важни за държавата проблеми / Т-клетъчната имунотерапия и имунопрофилактиката на рака и др.  /.                                                       

2.Академичните медицински и болнични структури нямат  вероятно ресурс, или  мотивация  да го правят и  чакат някой  друг да го направи?

3.Министерството на здравеопазването /МЗ / няма гласуван  бюджет за финансиране на иновативни разработки  вкл.и при извънредни ситуации / пандемия и др. / ?                   

3.2.МЗ няма гласувани нормативни правомощия да възлага разработването и внедряването на иновативни проекти ?

3.3 МЗ  няма специализирана стуктура да  съдейства  за разработването и  внедряването на иновативни разработки за интензивно лечение на тежко болни с Ковид-19  за намаляване на  екстремната  смъртост у нас  ?

4.В Националният план за борба с пандемията от Ковид-19  все още няма  изричен текст за борба с високата смъртност, чрез създаване на необходимите нормативни условия за провеждане на експертно , бързо проучване и внедряване, когато има  предложени аргументирани „Идейни проекти ...”за иновативни разработки за намаляване смъртността от Ковид-19  ? Такова предложение сме внесли и входирали в МЗ в началото на мес.септември 2020г  и към края на мес. декември 2021г .Очакваме отговор .

В  текста на Националния план за борба с пандемията от Ковид-19  следва  ясно да се разграничи  целта, която е  борба с високата смъртност , а това  е доста  различно от това да се търси  ново  лекарство  за лечение изобщо на  болните от  Ковид-19.

5. Други възможни отговори.

Доц.В.Манев –Клиничен имунолог  www.immuno-bg .org